чл. 429 КЗ
Общи положения
Чл. 429. (1) С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят:
1. се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие;
2. може да се задължи да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение.
(2) В застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и:
1. пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане;
2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.
(3) Лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
(4) За отговорност за пропуснати ползи в резултат на неизпълнение на договорно задължение застрахователят може да осигури покритие срещу заплащане на допълнителна премия, освен ако е уговорено друго.
(5) Застрахователят заплаща в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и разноските, присъдени в полза на увреденото лице по съдебни дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато застрахователят е привлечен в процеса.
(6) За договора за застраховка „Гражданска отговорност” се прилага съответно чл. 454.
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Включва ли се в застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ лихвата за забава, за която застрахованият делинквент отговаря, изтекла за периода от уведомяването на застрахователя за настъпване на покрития застрахователен риск до заплащането на дължимото застрахователно обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 162 ГПК, чл. 214 ал. 1 ГПК, чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 1 ГПК, чл. 36 ал. 2 ЗАдв, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 380 КЗ, чл. 429 ал. 2 т. 2 КЗ, чл. 429 ал. 3 КЗ, чл. 429 КЗ, чл. 430 ал. 1 т. 2 КЗ, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 493 ал. 1 т. 5 КЗ, чл. 496 ал. 1 КЗ, чл. 497 ал. 1 КЗ, чл. 497 КЗ, чл. 52 ЗЗД, чл. 76 ал. 2 ЗЗД, чл. 78 ал. 6 ГПК, чл. 83 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 52 ЗЗД, при предявен иск срещу застрахователя? При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд относно възприетия за справедлив размер на обезщетение от 80 000,00 лв. в полза на А. И. Д., въззивният съд длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл. 236, ал. 2 вр. с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка и да определи справедлив размер на обезщетението, към които да приложи относимите материално правни норми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Компетентен ли е българският съд, което следва пряко от Регламент 1215/2012/Регламент „Брюксел I а/, чл. 11, т. 1, която предвижда, че срещу застраховател с местоживеене в държава членка може да бъде предявен иск в съдилищата на държавата-членка, където той има местоживеене? Кое е приложимото право на регрес, съгласно чл. 7 от Регламент №593/2008 г.? Кое е приложимото право съгласно чл. 4 и следващите от Регламент №864/2007 г.? Приложими ли са в конкретния случай Съображение 26 Директива 2009/203 и по-конкретно чл. 3 от тази директива, озаглавен „Задължение за застраховане на превозни средства, видно от които всяка държава-членка предприема всички подходящи мерки с цел застрахователният договор да покрива всички вреди, причинени на територията на другите държави, в съответствие с действащото законодателство на тези държави членки? Приложими ли са в конкретния случай Регламент Брюксел I, чл. 5 и разграничаването на договорните отношения, деликтните и квазиделиктните отношения? Кое е приложимото за понятието договорно задължение по смисъла на чл. 1 от Регламент „Рим I” - доброволно поето правно задължение от дадено лице спрямо друго и може ли да се тълкува съгласно разпоредбата на чл. 2 от Регламент „Рим II”, че последният се прилага спрямо задълженията, произтичащи от вреда, тоест спрямо всяко засягане в резултат на непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие или culpa in contrahento? Може ли да счете, че в настоящия правен спор, че задължението за поправяне на вредите, тежащо по смисъла на чл. 1 от Регламент „Рим II” за поправяне на вредите, тежащо върху държателя на ремаркето да са определи приложимото към това правоотношение право? Може ли в съответствие с чл. 4 от горецитирания регламент да се възприеме, тъй като не е предвидено друго, приложимото право е правото на държавата, в което е настъпила вредата от произшествието - в настоящия казус -държавата в която е възникнала вредата е Германия? Може ли да се счете, че застрахователят на теглещото превозно средство след изплащане на обезщетението на пострадалото лице има право на иск срещу застрахователя на ремаркето, доколкото приложимото право спрямо договора за застраховка, съгласно чл. 7 от Регламент „Рим I”, предвижда възможност за суброгация на застрахователя в правата на пострадалото лице? Може ли да счете че съгласно чл. 4 и следващите от Регламент „Рим II предвиждат разделяне на отговорността при конкретния правен спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 127 ал. 2 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 37 ЗПП, чл. 429 КЗ, чл. 433 КЗ, чл. 45 ЗЗД, чл. 499 ал. 7 КЗ, чл. 59 ал. 1 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 8 ГПК, чл. 80 ГПК
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
От кой момент се дължи законна лихва върху присъденото застрахователно обезщетение при предявен пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ?
В кои случаи неизпълнението на задължението на увреденото лице да посочи банкова сметка - чл. 380, ал. 1, изр. 2 КЗ, има значение за началния момент на задължението на застрахователя за заплащане на законна лихва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 106 ал. 3 КЗ, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 2 ГПК, чл. 380 ал. 1 КЗ, чл. 380 ал. 3 КЗ, чл. 429 ал. 2 т. 2 КЗ, чл. 429 ал. 3 КЗ, чл. 429 КЗ, чл. 430 ал. 1 т. 2 КЗ, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 432 КЗ, чл. 493 ал. 1 т. 5 КЗ, чл. 496 ал. 1 КЗ, чл. 497 ал. 1 КЗ, чл. 497 КЗ, чл. 498 ал. 1 КЗ, чл. 498 КЗ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинена смърт в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип? Следва ли решаващият съд при постановяване на своето решение и при произнасяне относно размера по чл. 52 ЗЗД на дължащото се застрахователно обезщетение да се съобрази с икономическата конюнктура в страната и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми съобразно нарастваща инфлация в страната? Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, отчитат ли се инфлационните процеси следва ли да се съобразява обезщетителният характер на законната лихва? Кои са предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД? Необходимо ли е приносът на пострадалия да бъде доказан при пълно и главно доказване от страната, която го е въвела?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си? (По иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Кои обстоятелства следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД)?
Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?
Длъжен ли е съдът да търси „справедлив и точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий, като, без да излага конкретни, ясни и задълбочени мотиви, определи обезщетение, което значително надхвърля определените по сходни случаи?
Длъжен ли е съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да се съобрази с общественото разбиране за справедливост за конкретния времеви период? Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно (завишено) с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?
Следва ли да се допуска обезщетението (поради неговата прекомерност) да се превръща в средство за обогатяване и повишаване стандарта на живот на увредените лица и определянето му да води до изкривяване волята на законодателя (за баланс между вреди и обезщетение) и до компрометиране на принципа за справедливост, заложен в нормативната уредба?
Задължен ли е съдът при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи, възражения и твърдения на страните? Следва ли формираният от съда правен извод относно основателността на претенцията да е резултат от обсъждане в логическа зависимост и обвързаност на всички събрани в хода на процеса доказателства съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, както и на доводите на страните, или същият може да почива само на предположения и на противоречиви показания на свидетели, явно заинтересовани от изхода на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
От кой момент се дължи законна лихва върху присъденото застрахователно обезщетение при предявен пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ?
В кои случаи неизпълнението на задължението на увреденото лице да посочи банкова сметка - чл. 380, ал. 1, изр. 2 КЗ, има значение за началния момент на задължението на застрахователя за заплащане на законна лихва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 106 ал. 3 КЗ, чл. 113 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 380 ал. 3 КЗ, чл. 429 ал. 2 т. 2 КЗ, чл. 429 ал. 3 КЗ, чл. 429 КЗ, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 496 ал. 1 КЗ, чл. 497 ал. 1 КЗ, чл. 498 ал. 1 КЗ
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Дали в застрахователната сума по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на основание чл. 429 КЗ се включват лихвите за забава за периода от уведомяване на застрахователя от застрахования, респ. пострадалия до изплащане на обезщетението, респ. от настъпване на застрахователното събитие до уведомяването на застрахователя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.