чл. 195 ал. 2 КТ

1/ „Достатъчно ли е узнаването за издадена Заповед № 173/18.09.2019 г. на Директора на Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев“ [населено място] и узнаването на прекратяването на трудовото правоотношение със Заповед № 001/18.09.2019 г. от същия, на основание дисциплинарно уволнение, едва чрез вписването на въпросната заповед в трудовата книжка при връщане на трудовата книжка, като от това не става видно спазена ли е формата и какво точно е мотивирало заповедта, след многократни устни разпореждания от ИАИТ, когато от фактите по делото е установено, че ищцата е узнала при получаване на трудовата си книжка на 12.08.2020 г., без фактическо връчване на въпросните заповеди, въпреки многократните посещения при работодателя и не са ли грубо нарушени правата на защита на работника, след като той е следвало да се защитава активно, без да има на практика нито текстовете на въпросните заповеди, нито яснота от случилото се като събития според работодателя, нито пък е имал обективната възможност да възприеме издадените вътрешни служебни трудови актове като завършено производство във връзка с неговото трудово правоотношение, за да може да направи обективен и обоснован извод, че следва в преклузивен срок от вписването в трудовата книжка и нейното връщане да се защити ефективно и това формално вписване в трудовата книжка явява ли се „узнаване на нейното съществено съдържание“, такова че да обезпечава пълното право на защита, при липса на указания как и пред кой орган следва то да бъде реализирано?“; 2/ „След като по делото са налични и разкрити в процеса по делото обстоятелства и безспорни факти на дискриминация на работника на работното му място с оглед преюдициалността на тези обстоятелства и различната процесуална тежест на доказване, следвало ли е районният съд, ако е приел, че това производство следва да се отдели, да спре делото и да отдели производството за дискриминация довела до дисциплинарно наказание, а като е разгледал иска без да отделя делото следвало ли е да даде указания за събиране на доказателства, както и доказателствената тежест за доказателство по фактите, като без тези процесуални процесуално допустимо ли е разглеждането на иска по същество или съществено и непоправимо са увредени субективните права и правото на защита на работника?“; 3/ „При продължаване на вътрешното производство с подадено от ищцата Заявление вх. № 009/07.01.2021 г. и едва тогава дадени указания от работодателя чрез уведомително писмо изх. № 014/18.01.2021 г., връчено на 19.01.2021 г., работодателят е уведомил въззивницата, че може да отправи претенциите си към компетентните институции, то не е ли това началната дата за срока за реална евентуална защита на правата на работника, въпреки че и тогава не се предават въпросните заповеди на работника?“ и 4/ „Ако не е установена дискриминация на работното място довела до дисциплинарно уволнение то при наличието на данни за психологически стрес и психологически увреждаща, небезопасна за труд среда, при конституционно задължение за защита на труда и безопасните условия на труд в чл. 16 и чл. 48, следвало ли е съдът да установи дали това е довело до невъзможност, чрез причиняване на стрес, манипулация или въвеждането в заблуждение за защита в пълен обем на правата на работника, с оглед на което е при подслушващо развитие на производството явява ли се допустима постъпилата в съда искова молба за защита на работника?“. Твърди се общо, че решението противоречи на Конституция на Република България и правото на ЕС. Сочи се също така, че отговор на поставените въпроси от касационната инстанция е необходим с оглед принос за правното прилагане на закона и обогатяване на теорията.