30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 456 ал. 2 ГПК

Присъединяване на кредитори
Чл. 456. […] (2) Присъединяването по ал. 1 става с писмена молба, към която кредиторът прилага изпълнителния си лист или удостоверение от съдебния изпълнител, че листът е приложен към друго изпълнително дело.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Прекъсва ли всяко поискано изпълнително действие по изпълнителното производство настъпилата перемпция по него?
Какво е значението на перемпцията по едно изпълнително производство, ако настъпването й е без значение за давностния срок по него, и загубва ли смисъла си този институт?
Прекъсват ли давностния срок по отношение на ипотекарния длъжник предприетите изпълнителни действия срещу него в изпълнително производство, образувано единствено срещу длъжника по него?
Прекъсват ли давностния срок по отношение на ипотекарния длъжник предприетите действия срещу длъжника в изпълнителното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

С кои действия на ЧСИ изпълнението се насочва върху имущество на длъжника и същите прекъсват давността и кои действия на ЧСИ не съставляват изпълнителни действия и не прекъсват давността; Подаването на молба за образуване на изпълнително дело представлява ли предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. в ЗЗД и прекъсва ли давността?
Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. д ГПК отм.)?
Оттеглянето на молбата за предприемане на изпълнително действие от взискателя води ли до отпадане на действието по чл. 116, б. в ЗЗД за прекъсване на давността със същото оттеглено изпълнително действие?
Обезсилването на изпълнителния лист на присъединен взискател води ли до отпадане с обратна сила на всички предприети от него изпълнителни действия; При обезсилване на изпълнителния лист на присъединения взискател губят ли действието си по чл. 116, б. в ЗЗД предприетите от този присъединен взискател с обезсилен изпълнителен лист изпълнителни действия както спрямо него, така и спрямо първоначалния взискател?
Присъединяване на втори взискател по изпълнително дело води ли до прекъсване на давността за вземането на първоначалния взискател по същото изпълнително дело; Дали формалният акт по присъединяване на взискател /респ. по подаване на молба за присъединяване/ прекъсва давността спрямо всички присъединени взискатели и техните вземания - както на първоначалния взискател, така и на присъединените такива - по висящо изпълнително дело, или има значението на действие по смисъла на чл. 116, б. в ЗЗД, което прекъсва давността единствено спрямо вземането на присъединения взискател, на основание чл. 257, ал. 2 ГПК?
Подаването на молба за присъединяване на взискател към вече образувано изпълнително дело представлява ли предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. в ЗЗД и ако отговорът на този въпрос е положителен, при какви предпоставки и за кого прекъсва давността тази молба за присъединяване - само за присъединения взискател или спрямо всички взискатели по конкретното изпълнително дело, в това число спрямо първоначалния взискател?
Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. д ГПК отм.); В този случай /при перемирало изпълнително дело/ прилага ли се постановката на ТР №3/2020 г. по т. д. №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т. д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС изпълнителни дела давност за тези вземания не е текла, или при перемирало изпълнително дело, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, се прилага тълкуванието, дадено в Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което нова погасителна давност започва да тече от последното валидно предприето изпълнително действие?
При обезсилване на изпълнителния лист на присъединения взискател губят ли действието си по чл. 116, б. в ЗЗД предприетите от този присъединен взискател с обезсилен изпълнителен лист изпълнителни действия както спрямо него, така и спрямо първоначалния взискател?
При прекратяване на изпълнително дело на основание настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК съставляват ли валидни изпълнителни действия по смисъла на чл. 116, б. в ЗЗД и прекъсват ли давността както спрямо вземането на първоначалния взискател, така и спрямо вземането на присъединения взискател, подадените молби за присъединяване на други взискатели, ако същите са подадени след като самото изпълнително дело вече е било прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?
Коя е приложимата норма при преценка дали са погасени по давност установените съгласно влязла в законна сила заповед за изпълнение вноски по главница и възнаградителна лихва с настъпил падеж, предсрочно изискуемата главница с ненастъпил падеж до датата на обявената предсрочна изискуемост и присъдената законна лихва върху същите вземания съгласно влязла в сила заповед за изпълнение - дали се прилага общият давностен срок по чл. 110 ЗЗД или краткият давностен срок по чл. 111 ЗЗД във връзка с чл. 114, ал. 1 ЗЗД, съответно кой е началният момент на давността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Ефремова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК съставлява ли самостоятелен документ, отделен от поканата за доброволно изпълнение по чл. 428, ал. 1 ГПК?
Връчването на покана за доброволно изпълнение чрез съдебен изпълнител съставлява ли и връчване на заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, ако заповедта е посочена в поканата за доброволно изпълнение като нейно приложение?
Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК подлежи ли на самостоятелно връчване чрез съдебния изпълнител, отделно от връчването на поканата за доброволно изпълнение по чл. 428, ал. 1 ГПК?
Разпоредбата на чл. 414, ал. 2 ГПК свързва ли началото на срока за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение с валидни действия на съдебния изпълнител по изпълнителното дело?
Връчването на покана за доброволно изпълнение чрез съдебен изпълнител, извършено след прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция, съставлява ли надлежно връчване по чл. 428, ал. 1 ГПК?
Връчването на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК чрез съдебен изпълнител, извършено след прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция, съставлява ли надлежно връчване по чл. 428, ал. 1 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Запазва ли присъединилия се по чл. 456, ал. 2, предл. второ ГПК кредитор качеството си на присъединен кредитор при прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнително дело, по което е издадено удостоверението за присъединяване? Длъжен ли е съдебният изпълнител да включи в разпределението по чл. 460 ГПК вземането на присъединения с удостоверение по чл. 456 ГПК кредитор след като официално е уведомен от издалия удостоверението съдебен изпълнител, че образуваното при него дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и при условие, че изпълнителният лист на кредитора не се представя по делото, по което се прави разпределението? При положителен отговор на въпрос №2 и вземането на кредитор се включи в разпределението по чл. 460 ГПК, как следва да се изпълнят действията по чл. 456, ал. 3, изр. 2 ГПК, при условие че съдебният изпълнител, който прави разпределението, няма право да преведе разпределената на взискателя сума по банковата сметка на съдебния изпълнител, издал удостоверението по чл. 456 ГПК, поради отпаднали правомощия на последния пред вид прекратяване на образуваното при него дело и че съдебния изпълнител, в чието дело се намира изпълнителният лист, няма право да направи върху него отбелязване за получената сума за погасяване на задължението, тъй като прекратяването го е десезирало като орган на принудително изпълнение? Достатъчно ли е съдебния изпълнител, който прави разпределение по чл. 460 ГПК да знае, че присъединеният с удостоверение по чл. 465 ГПК кредитор има изпълнителен лист или следва да има доказана информация, че този изпълнителен лист се намира в изпълнителното дело, което не е прекратено? Води ли прекратяването на изпълнително дело поради перемция до заличаване с обратна сила на издаденото по това дело удостоверение по чл. 465 ГПК и следва ли в такава хипотеза, съдебният изпълнител, който прави разпределението по чл. 460 ГПК, да зачете действието на това удостоверение? Длъжен ли е съдебният изпълнител, преди да пристъпи към разпределението по чл. 460 ГПК, да укаже на присъединилия се с удостоверение по чл. 456 ГПК кредитор, че следва да представи издадения му изпълнителен лист или представянето му се явява задължение на кредитора и част от дължимата за него грижа за собствения му интерес? Длъжен ли е въззивният съд да изложи конкретни и подробни мотиви относно причинната връзка между незаконосъобразно извършено от съдебния изпълнител разпределение и твърдяната от кредитора като претърпяна вреда? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, поотделно и в тяхната цялост, за да установи вярно фактологията и предмета на спора и води ли неговото бездействие до необоснованост на постановения акт? Има ли право въззивният съд да се произнася по факти, които не са твърдени в исковата молба и по възражения срещу основателността на изводите на първоинстанционния съд, които не са направени във въззивната жалба? Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви защо приема, че ответниците не носят солидарно отговорност и има ли право да осъди само един от тях, при положение че петитумът в исковата молба е за солидарно осъждане на ответниците и няма предявени искове за разделното им осъждане и не са давани указания за уточнение как се претендира вземането, ако не е налице солидарност? Длъжен ли е съдебният изпълнител да включи в разпределението по чл. 460 ГПК присъединен с удостоверение по чл. 456 ГПК кредитор с изпълнителен лист в прекратено изпълнително дело и да пази по сметката си разпределената за него сума до представяне на изпълнителен лист или такова задължение има само в хипотезата на чл. 459 ГПК на присъединяване на кредитор по право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Относно освобождаването на обезпечения при отхвърляне на иска или прекратяване на производството по чл. 282, ал. 5 ГПК. Допуска ли се връщане на внесената сума, когато въззивното решение не бъде допуснато до касационно обжалване или влезе в сила по реда на чл. 293 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радост Бошнакова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

се твърди противоречие на въззивното решение с ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК, ВКС и с решение №37/24.02.2021 г. по гр. д. №1747/2020 г. на ВКС, IV г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ценка Георгиева

Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2020

Нормата на чл.136 ЗЗД, макар и да се намира в ЗЗД, има процесуален характер, тъй като урежда реда на удовлетворяване на кредиторите при принудително изпълнение, като прилагането й от съдебния изпълнител е свързано именно със задължението му да извърши разпределение по чл.460 ГПК. В действителност разпоредбата на чл.485 ГПК, стриктно погледнато, има по-стеснено приложение във връзка с публичните общински вземания. На базата на историческото тълкуване на чл. 353 ГПК /отм./ във вр. чл. 13 ДПК /отм./ и чл.162 ДОПК, в практиката по изпълнителни дела тази разпоредбата се прилагаше и по отношение на вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, когато изпълнението е върху конкретен недвижим имот или МПС, за да се спази привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД за публичните вземания на общината за данъци и такси върху определен имот или МПС от стойността на този имот или на МПС, когато принудителното изпълнение е насочено върху тях. При приемането на стария ГПК тези вземания са били държавни, но при действието на ДПК /отм./ и след това на ДОПК те са публични общински вземания, като привилегията им е в определен обществен интерес, макар и локализиран в общината, а не в държавата. Ето защо, според съдебната практика и доктрината /П. В., „Българско гражданско процесуално право“, С. 2012 г., с.1116-1117/, е налице пълно основание за еднаквото третиране на публичните държавни вземания по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД и публичните общински вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, което трябва да бъде отчетено в чл.458 ГПК, но към настоящия момент не е сторено от законодателя. /проектът на Закон за изменение и допълнение на закона за задълженията и договорите /№ 654-01-80 от 08.06.2016 г., 43-то НС/, предвиждащ изменения в т.2 и т.6 на чл.136, ал.1 ЗЗД и съответно в ПЗР и на чл.458 ГПК, чрез добавяне в заглавието на думите „и общините“ не е приет от НС/. При тези съображения, настоящият състав приема, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл.485 ГПК, а единствено на процесуалната норма на чл.136 ЗЗД, която съдебният изпълнител е бил длъжен да съобрази при извършване на разпределението по чл.460 ГПК, като спази привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД за публичните вземания на общината за данъци и такси върху недвижимия имот и МПС, което не е сторено от него. За това нарушение обаче, на съдебния изпълнител не следва да бъде налагано отделно наказание, тъй като то се поглъща изцяло от осъщественото от него нарушение, изразяващо се в неизготвяне на разпределение по чл.460 ГПК

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

123 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела