чл. 39 ГПК

Допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит при условията на предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на препис от исковата молба на особения му представител съгласно разпоредбите на чл. 47, ал. 6 ГПК, ако в исковото производство се установи, че уведомлението на кредитодателя до кредитополучателя за обявяване на предсрочна изискуемост на получения кредит, извършено при условията на чл. 47 ГПК, не е било доставено на точния адрес на пълномощника на длъжника съгласно подписано споразумение към договора за кредит – Т. Н. Козлоджова, [населено място], [улица] а, при което длъжникът не е надлежно уведомен, тъй като волеизявлението на кредитора не е достигнало до точното упълномощено лице на изрично посочения адрес?
Налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила, когато въззивният съд с разпореждане – с изпратена призовка, призовава процесуално неупълномощено лице от длъжника да получи от съда препис от исковата молба с цялата приложена документация към нея? С това си процесуално действие въззивният съд не действа ли едностранчиво, като иззема функциите на кредитора по задължението му да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост на кредита, с което се злепоставят интересите на длъжника?