чл. 126 ГПК

по чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е бил разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, с практиката на ВКС, Конституционния съд на Република България и Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно разясненията, дадени в мотивите по т. 1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №1/2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. С оглед на посочените указания и доколкото в изложението касаторът не е посочил конкретен правен въпрос, то касационно обжалване на определението на соченото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се допусне.