чл. 29 ЗЗК

Подлежат ли на доказване във всеки отделен (конкретен) случай (за всяка отделна сделка) на твърдяно от ищеца нарушение на забраната по чл. 36 Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) конкретните действия или бездействия, чрез които ответникът е привлякъл като клиенти лица, с които ищецът е имал търговски отношения, в резултат на което се е осуетило сключването на договор? Ако се докаже в сочения по делото от ищеца период отклоняване на сделки по отношение на едно или няколко лица, които са клиенти и на ищеца, следва ли, че е налице отклоняване (осуетяване) на всички сделки от този период с всички лица, които са клиенти и на ищеца?
Възможно ли е нарушение на правилото на чл. 126, т. 9 Кодекса на труда за лоялност към работодателя да бъде и нарушение на забраната по чл. 36, ал. 1 ЗЗК за нелоялна конкуренция, кога и при какви обстоятелства, респективно кога и кои конкретни действия по нарушаване на задължението за лоялност по чл. 126, т. 9 Кодекса на труда могат да бъдат част от фактическия състав на чл. 36, ал. 1 във връзка с чл. 105, ал. 1 ЗЗК?
Когато се претендира заплащането на обезщетение под формата на пропусната полза по чл. 105 ЗЗК, може ли същата да бъде презумирана или следва да бъдат установени сигурност и реалност за увеличаване на имуществото на ищеца чрез нея, съответно кои са критериите за преценка на тази реалност и сигурност?
Дали възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си е достатъчна, за да се приеме, че ищецът е доказал наличието на пропусната полза? Какви обективни факти от действителността следва да бъдат установени, за да се приеме за доказано твърдението за наличие на пропуснати ползи?
Достатъчно ли е от ищеца да бъде проведено доказване само на база косвени доказателства, за да се приеме, че претендираната пропусната полза е щяла да бъде реализирана, ако по делото не се установява тези косвени доказателства да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт?
Длъжен ли е въззвният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди в тяхната взаимна връзка събраните по делото доказателства за фактите от значение за правния спор?
При отсъствие на писмени или гласни доказателства по делото, които да насочват и да изобличават фактора в това, че е отклонявал към ответника оферти или запитвания, насочени към ищеца, възможно ли е съдът да обоснове извода си за осуетяване на сключването на договори от ищеца единствено върху предположения, че факторът е имал възможност да го направи?
Кога е налице осуетяване сключването на договори с конкуренти по смисъла на чл. 36, ал. 1 Закона за защита на конкуренцията? Кои са задължителните елементи на фактическия състав на формата на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се осуетява сключването на договори с конкуренти? Нужно ли е, за да има осуетяване на сделки, да се докаже намерение за сключване на тези сделки от потенциалните клиенти, което намерение е променено с активното противоправно действие на ответника? Какви обективни факти от действителността следва да се установят, за да се приеме, че действията на фактора представляват нелоялно привличане на клиенти?
Дали само по себе си действието по привличане на клиенти, а именно сключването на договори с лица, с които едноличният собственик и управител на ответника е имал контакт във връзка с работата си при предишния работодател, е достатъчно поведението му да бъде квалифицирано като нарушаващо законовата забрана за нелоялна конкуренция?
От съществено значение ли са за купувача по договора за покупко-продажба на етерични масла качествените характеристики на стоката, предмет на договора и включват ли се те в същественото му съдържание?
Ако служител на търговско дружество, работещ по трудов договор, не разполага с изрично уговорена (в трудовия договор или длъжностна характеристика) оперативна самостоятелност или такава не му е делегирана по предвидения в закона ред, съответно липсва и надлежно упълномощаване да сключва договори от името на работодателя, възможно ли е при липса на конкретни инструкции и/или възлагане за конкретен случай служителят да осуетява сключването им? От значение ли е какви са вменените на служителя задължения по трудовия му договор и длъжностната характеристика за това дали е възможно той да нарушава забраната за нелоялна конкуренция?
Ако в трудовия договор на служител липсва изрична забавна за извършване на конкурентна дейност, действията по сключване на договори с лица, които са клиенти и на работодателя от търговско дружество, в което служителят участва като едноличен собственик или съдружник, или управител или член на управителен или контролен орган, представлява ли нелоялна конкуренция по чл. 36, ал. 1 ЗЗК?