чл. 74 ЗЗДискр

За задължението на въззивния съд да даде свое собствено разрешение по предмета на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които да изрази писмено в мотивите към решението си?
Какво се явява нарушението по Конвенцията, ако въззивната, респ. касационната инстанция не е констатирала наличието на данни за отвод на първоинстанционния съд, когато разпределеният по делото докладчик не се е отстранил?
В този случай - налице ли е хипотезата на „скрита безпристрастност”, съгл. стандартите заложени в практиката на ЕСПЧ при констатиране в производството по обезвреда за закъсняла справедливост при изчисляване на „разумния срок” на разглеждане на делото, вкл. и при първоначална порочност при формиране на съдебния състав?
Как следва да се кредитира в мотивите при определяне на размера на присъденото обезщетение тази изначална порочност, която не е отстранена по реда на инстанционен контрол по главното производство“, като източник на дирената обезвреда за нарушаване на „разумния срок“ за разглеждане на делото и най-вече касателно за имуществените вреди?
Същата тази изначална „скрита безпристрастност“ явява ли се съществено нарушение по Конвенцията, което да е директно основание за сезиране на ЕСПЧ?
Същото може ли да се третира на плоскостта на отказ от правосъдие, вкл. по чл. 6, пар. 1 Конвенцията или попада в предметния обхват на иска по чл. 2в ЗОДОВ, касаещ съществено нарушение на Общностното право на Европейския съюз?