чл. 87 ЗЗД
Чл. 87. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.
Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.
Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Относно начина за прекратяване на застраховка "Живот", сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, в хипотезата на неплатена разсрочена вноска от застрахователната премия.
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
За обема и съдържанието на дължимата от приобретателя по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, респ. от неговите наследници, престация на кредитора, както и за правните последици при неприемане или неоказване на съдействие от кредитора за изпълнение на задължението на длъжника.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При сключен договор за обществена поръчка за инженеринг, когато сключеният договор е последван от анекс, неразделна част от договора, като с анекса е изменен срокът на действие на договора, следва ли да се приеме, че срокът на договора не може да бъде изменен с анекса, когато не е налице изрично ограничаване на възможността за предоговаряне на това обстоятелство между страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 20 ЗЗД, чл. 258 ГПК, чл. 258 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 280 ЗЗД, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 84 ал. 1 ЗЗД, чл. 84 ал. 2 ЗЗД, чл. 87 ал. 3 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД, чл. 95 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
От кой момент продавачът по договор за покупко-продажба на движима вещ и ищец по иск по чл. 135 ЗЗД е придобил качеството кредитор – от момента на първата забава на ответника да плати на падежа уговорена вноска по разсрочено плащане или най-рано с предявяване на иск за разваляне на договора и реституиране на вещта?
Придобиването на качеството кредитор на продавач по договор за покупко-продажба, обусловено ли е от неизпълнение на купувача за плащане на някоя от уговорените вноски или продавачът е придобил качеството кредитор още със сключването на договора за покупко-продажба?
Неизпълнението на купувача да заплати някоя от уговорените вноски от цената по договора ли определя момента на придобиване на качеството кредитор на продавача по отношение на продажната цена или неизпълнението го определя като неудовлетворен кредитор с възникнало право да развали договора по съдебен или извънсъдебен път?
Кой е най-ранният момент продавачът по договор за покупко-продажба да придобие качеството кредитор – сключването на договора за покупко-продажба, неизпълнение на другата страна или качеството кредитор е поставено в зависимост от упражняване на друго субективно право на продавача, което същият би могъл да предяви в различен момент, в зависимост от това, кога е започнало неизпълнението на длъжника?
Законосъобразно ли е въззивният съд да промени квалификацията на иска и в случай, че го стори, длъжен ли е преди това да даде възможност на страните да изразят становища по приложимата правна норма и да извърши ново разпределение на доказателствената тежест?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Приложимо ли е правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД по предявен иск за връщане на престацията на отпаднало основание, ако задължението на ищеца е погасено чрез прихващане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
чл. 103 ал. 1 ЗЗД, чл. 104 ал. 2 ЗЗД, чл. 104 ЗЗД, чл. 146 ГПК, чл. 152 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 238 ЗЗД, чл. 271 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 289 ТЗ, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 305 ТЗ, чл. 343 ТЗ, чл. 347 ал. 2 ТЗ, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 58 ЗЗД, чл. 59 ал. 1 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 620 ал. 5 ТЗ, чл. 87 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ал. 4 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД, чл. 88 ал. 1 ЗЗД, чл. 89 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения? (По иск на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за дължима на отпаднало основание сума, заплатена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и извършване на строителна услуга)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 172 ГПК, чл. 19 ал. 3 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 32 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 87 ал. 2 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД, чл. 88 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2022
Лизингодателят по договор за финансов лизинг задължен ли е да придобие уговорената между страните по договора вещ, в кой момент следва да го стори?
Неизпълнението на посоченото съществено задължение на лизингодателя представлява ли виновно неизпълнение на договора по смисъла на чл. 87 ЗЗД, даващо право на лизингополучателя да развали едностранно договора, респективно съдържащата се в него клауза за прехвърляне на собствеността, имаща характер на предварителен договор за покупко-продажба?
Ако не изпълни задължението си да придобие вещта при сключване на договора за финансов лизинг, съобразно уговорките в последния, лизингодателят изпада ли във виновна невъзможност да изпълни и другото съществено свое задължение - да предостави възможност за изкупуване на лизинговата вещ?
Представлява ли предпоставка за разваляне на договора изправността на страната, която иска неговото разваляне?
За да бъде възстановено даденото въз основа на неосъществено основание по чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД, следва ли да е налице разваляне на договорна връзка или същото е приложимо и в хипотезата на заплатена цена по клауза, имаща характеристиките на предварителен договор за покупко-продажба, без да е необходимо развалянето на последния? В посочената хипотеза приложими ли са правилата на чл. 88, ал. 1 ЗЗД, касаещи обратното действие на развалянето или на възстановяване подлежи всичко заплатено във връзка с неосъщественото основание, независимо от това дали престацията е с продължително, периодично или еднократно изпълнение?
Относимо ли е обстоятелството дали договорът е за периодично или еднократно изпълнение, касателно правото на развалящият да получи обезщетение за причинените му вреди от неизпълнението?
Ползва ли се със сила на пресъдено нещо относно факта на предаване на лизинговата вещ решение по иск за установяване съществуването на вземане за лизингови вноски, предявен от лизингодателя срещу лизингополучателя?
В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи ли даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните, като изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи, както и да извърши преценка на всички правно релевантни факти и обсъди всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, като посочи в мотивите си въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени?
Представлява ли периодична престация задължението на лизингополучателя да прехвърли собствеността върху лизинговата вещ след изтичане на срока на договора?
Доколкото лизингополучателят заплаща на предварително определени части изначално определената цена за изкупуване на вещта, при невъзможност да активира клаузата за изкупуване на вещта, поради виновното неизпълнение на лизингодателя на задължението му да придобие вещта и да я предостави за изкупуване, има ли право лизингополучателят да получи частта от заплатените вноски, отговаряща на определената в договора между страните цена на актива (покупна цена по т. 1 ДФЛ)?
Задължението на лизингодателя да прехвърли собствеността върху лизинговата вещ при настъпването на определени в договора за финансов лизинг условия представлява ли такова с еднократно изпълнение и при неговото неизпълнение какъв е редът за защита на лизингополучателя, по който може да претендира възстановяване на заплатените части от лизинговите вноски, съответстващи на цената на актива и заплатени с цел неговото откупуване след изтичане срока на договора?
При установени пороци на изготвения от първоинстанционния съд доклад относно разпределението на доказателствената тежест и правнорелевантните факти по делото, налице ли е основание за допускане на нови доказателства пред въззивна инстанция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Димитров
чл. 146 ГПК, чл. 19 ал. 3 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 55 ЗЗД, чл. 57 ал. 2 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 628 ГПК, чл. 629 ГПК, чл. 87 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД, чл. 88 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Коя е легитимната страна по иск за връщане да даденото при отпаднало основание при уговорка за покупко-продажба на недвижим имот - продавача на имота или трето лице, което се явява само държател на задатъка и посредник между страните по сделката? Обогатява ли се неоснователно държателят на задатък по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, в случай, че той държи сумата за продавача? Допустим ли е иск за връщане на задатък по договор за покупко-продажба срещу лице, явяващо се държател на сумата за продавача? При липса на надлежно развален предварителен договор за покупко-продажба, чрез отправяне на поканата до лице, което не е страна по договора, следва ли трето лице, явяващо се държател на дадения задатък за имота, да установява наличието на основание за задържане на задатъка? Счита ли се за настъпила по отношение на ответника преклузията за представяне на доказателства по делото, ако страната не е могла да се снабди със съответните доказателства своевременно, предвид обстоятелството, че доказателството е в държание на ищеца, който отрича съществуването му и на трето лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Георгиева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Нищожен ли е договор за възлагане на обществена поръчка, преди сключването на който не е постановено решение, подписано от болшинството от членовете на назначената комисия за оценка на офертите на участниците в поръчката и за класиране на същите, както и за предложение да се сключи договор с класирания на първо място?
Изводите на съда, че съществува договор, който едната страна отрича да е сключвала, а другата страна не може да представи оригинала му, без да даде обяснение защо, може ли да почиват само на заключението на назначена графологическа експертиза на ксероксно копие от документ и какво е доказателственото значение на извършената графологическа експертиза на ксероксно копие от документ при липса на оригинал?
Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди всяко едно от въведените с въззивната жалба възражения или отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК и изрично и ясно да изложи мотиви по приемането или отхвърлянето им в решението?
Срокът за изпълнение на възложената работа по договор за обществена поръчка тъждествен ли е със срока на договора за обществена поръчка, с изтичането на който договорът се прекратява, когато това е предвидено в самия договор и същият е сключен с клауза, че влиза в сила след подписването му?
Следва ли по реда на косвения контрол да бъде отменена административна заповед, по която се е произнесъл административният съд с влязъл в сила акт, но след това произнасяне са установени факти, относими към съществото на спора за правилността на заповедта и тези обстоятелства задължителни ли са за гражданския съд, осъществяващ косвения контрол?
Изменението на договор за възлагане на обществена поръчка може ли да нарушава параметрите на обществената поръчка – условията, при които е открита, проведена и обявена за приключила с одобряване на кандидата за изпълнението й и нарушаване на така въведената забрана за предоговаряне на съществените параметри на поръчката, след сключването на договора, счита ли се за недопустимо изменение на същия и може ли да бъде разглеждано като заобикаляне на закона и да обуслови недействителност на съответните договорни клаузи?
Как следва да се присъдят разноските, направени от страната в обезпечителното производство: съразмерно според изхода на основното дело или изцяло според изхода на делото по обезпечителното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
По какъв начин следва да се изчисли стойността на дружествен дял, предмет на договор за продажба, който не е изпълнен /вписването е осуетено/, когато е повдигнат спор за нанесени имуществени вреди по реда на чл. 49 ЗЗД под формата на пропуснати ползи касателно действителната стойност на дела?
При данни за неосъществявана от ответното дружество търговска дейност, чийто дружествен дял е предмет на продажба, както и за липса на задължения, релевантна за размера на дружествения дял ли е стойността на внесената в капитала му непарична вноска - недвижим имот?
Налице ли е вреда под формата на пропусната полза за купувача по сключен договор за продажба на дружествен дял на търговско дружество на цена под действителната стойност на дела, в случай че управителят на дружеството подаде нередовни документи за вписване в Търговския регистър, въз основа на които се постановява отказ за вписване на новия собственик, след което дружествения дял се прехвърля с договор за продажба на трето лице и се вписва в Търговския регистър?
Релевантна за преценката на действителния размер на дружествения дял, а оттам и за размера на нанесените имуществени вреди, ли е стойността му съобразно чл. 125, ал. 3 Търговския закон, уреждаща хипотеза на прекратяване участие на съдружник в дружеството?
Има ли значение за действителната стойност на дружествения дял, а оттам и за размера на действително нанесените имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, евентуалният размер на дивидента /разпределяне на печалба/ в годината на прехвърляне на дела и/или евентуално последващо прехвърляне на дела от новия собственик на трето лице?
Достатъчно ли е установяването на значително по-висок размер на дружествения дял спрямо продажната цена по договор за продажба, за да се обоснове извод за нанесена вреда, под формата на пропусната полза, при отказ от вписване на продажбата от управителя на дружеството и последващо прехвърляне на дела на трето лице?
При наличие на данни от публично достъпната партида на търговското дружество, чийто дружествен дял е предмет на прехвърляне, за вписана непарична вноска, правно релевантно ли е за преценката дали имотът е собственост на дружеството, че същият не е бил заведен в счетоводните регистри или приложение намира чл. 10 Закона за търговския регистър? Може ли съдът да приеме, че не е извършена апортна вноска, въз основа на счетоводни регистри на дружеството, при липса на други доказателства в тази посока и при данни за вписване на апорта в Агенция по вписванията, Търговски регистър по партидата на дружеството?
В случай че едно и също физическо лице е управител на дружество, едноличен собственик на капитала на дружеството, чийто дял е предмет на прехвърляне, на дружеството, имащо задължение да заяви вписване на промените при прехвърлянето на дела му, и на дружеството, в чиято полза, след осуетяване вписването на първия купувач, е прехвърлен дружествения дял, може ли да носи солидарна отговорност за вреди пред купувача, извън хипотезата на управленски деликт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
чл. 125 ал. 3 ТЗ, чл. 125 ТЗ, чл. 129 ал. 2 ТЗ, чл. 135 ТЗ, чл. 141 ал. 1 ТЗ, чл. 145 ТЗ, чл. 15 ЗТР, чл. 193 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 40 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.