чл. 39 ЗН

Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл. 269, ал. 2 ГПК, според която служебната му проверка има за предмет валидността и допустимостта /в обжалваната част/ на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата?
Допустим ли е самостоятелен иск по чл. 39 ЗН, при положение че има изричен самостоятелен петитум в исковата молба по този въпрос, както и диспозитив в първоинстанционното решение?
Налице ли е произнасяне плюс петитум от въззивният съд в случаите, когато ищцата е поискала на основание чл. 39 ЗН да се обяви за отменено саморъчно предходно завещание на М. И. И. от 15.11.2017 год., а съдът се е произнесъл, като е обезсилил първоинстанционното решение в тази част, приемайки, че такъв иск не може да се предяви самостоятелно?
Допустимо ли е въззивното решение, с което се обезсилва първоинстанционното решение в частта по произнасянето по чл. 39 ЗН без изготвянето на нов доклад и даване указания на страните за становище по този въпрос, като въвежда нови обстоятелства и факти, каквито не са изложени в исковата молба, в първоинстанционното решение, както и във въззивната жалба?
По въпроса дали едно завещание е частно или универсално?
Последващо завещание, което касае само реална част от имота отменя ли предходното завещание, с което е извършено разпореждане с идеална част от имота, завещано е цялото движимо и недвижимо имущество, както и идеалните части от правото на строеж и общите части на сградата?
Действителен ли е заветът съгласно чл. 41, ал. 1 ЗН, ако към момента на обявяване и вписване на частично завещание в полза на ищцата, завещателката М. И. не е била собственик на процесния имот при откриване на наследството?
Задължен ли е съдът да присъди разноски и за пред първата инстанция, ако не е представен списък и ищцата изрично е заявила в последното съдебно заседание /протоколирано/, че няма да представя списък с разноските?