чл. 142 ал. 2 СК

Налице ли е излизане извън правомощията на въззивния съд, съгласно разпоредбите на чл. 269, изречение второ ГПК, при произнасяне по правилността на обжалваното пред него първоинстанционно решение въз основа на обстоятелства, които не се заявени като оплаквания и доводи във въззивна жалба?
Допустимо ли е въззивния съд да се произнася по въпрос, по който не е бил сезиран с въззивната жалба и/или с отговора на въззивната жалба?
Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства, и следва ли съдът в мотивите на постановеното решение, при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства и да обсъди всички доводи на страните, относими към релевантните за спора факти?
Следва ли съдът конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не?
Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото?
При разрешаване на значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?
В случай, че въззивният съд не споделя мотивите и изводите на първоинстанционния съд, следва ли същия изрично да посочи в своите мотиви, че не ги споделя и да обоснове съображенията си в тази насока?
Следва ли въззивният съд в мотивите на решението си да направи обоснована и изчерпателна констатация за наличието на пълно или частично съвпадение с фактическите и правни изводи по същество на спора на първа инстанция?
С оглед на характера на помощите отпускани по реда на чл. 8д Закона за семейните помощи за деца и характера на дължимото обезщетение за пропусната издръжка, би ли следвало при определяне на размера на издръжката да се приспадне размера на помощите отпускани по този ред?
С оглед на характера на помощите отпускани по реда на чл. 8е от Закона за семейните помощи за деца и характера на дължимото обезщетение за пропусната издръжка, би ли следвало при определяне на размера на издръжката да се приспадне размера на помощите отпускани по този ред?
Имайки предвид т. 8 ППВС №4/1968 г., може ли да бъдат приравнени помощите, отпускани по реда на чл. 8д Закона за семейните помощи за деца, с наследствена пенсия по чл. 80 и следващите от Кодекса за социалното осигуряване?
Имайки предвид т. 8 ППВС №4/23.12.1968 г., може ли да бъдат приравнени помощите, отпускани по реда на чл. 8е от Закона за семейните помощи за деца, с наследствена пенсия по чл. 80 и следващите от Кодекса за социалното осигуряване?