чл. 313 НК

1. „При определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство и защита, съдът определя възнаграждението съобразно правната и фактическа сложност на делото или съобразно правната и фактическа сложност на извършена от адвоката работа, или спрямо двата критерия заедно?“; 2. „При определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство и защита, взема ли се предвид от съда материалният интерес на делото – защитаваният интерес и в каква взаимовръзка, как това повлиява на определянето на размера на адвокатското възнаграждение?“; 3. „Следва ли при иск на КОНПИ за отнемане в полза на държавата на сума, иззета от ответника по наказателно производство, в което наказателно производство същата сума е отнета в полза на държавата от трето лице, въз основа на което КОНПИ прави отказ от този си иск, това да рефлектира негативно, респективно да се редуцира адвокатското възнаграждение на адвоката осъществил безплатно процесуално представителство и защита на ответника в гражданското производство по конфискация?“; 4. „Има ли значение какво е развитието в наказателното производство по отношение на суми иззети от ответник като веществено доказателство, за анализ на правната сложност на гражданското производство по конфискация, по което същите са претендирани за отнемане от КОНПИ?“; 5. „Следва ли при направени откази от искове от КОНПИ в гражданското производство след проведени открити съдебни заседания по делото, това да доведе до редукция и намаляване на адвокатското възнаграждение на адвокат осъществил процесуално представителство и защита на ответник в производството и има ли значение при определянето на възнаграждението му цената на исковете, за които са направени откази?“; 6. „Определянето на адвокатското възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв. върху цената на всеки от предявените обективно кумулативно съединени искове поотделно ли се определя или се определя върху сбора на исковете и в частност за производствата по отнемане на незаконно придобито имущество?“; 7. „Как чл. 7, ал. 2 Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която определя минимални адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен материален интерес служи на съда само за ориентир, предвид факта, че разпоредбата не предвижда никакви други критерии, освен само и единствено материален интерес на делото, или как следва да се ориентира съдът по материалния интерес?“ и 8. „Преценката при определянето на адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство и защита по водено пред съответния съд дело, не следва ли да се приема за по-обективна и правилна от преценката за същото възнаграждение от горестоящата инстанция, която няма преки наблюдения и впечатления от работата на адвоката в предходната инстанция?“. Жалбоподателите сочат, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, която цитират, както и, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържат и, че определението е очевидно неправилно.