чл. 590 ГПК

1. „Необходимо ли е консулът действащ като нотариус удостоверявайки съдържанието и подписа на явилото се пред него лице, което не е български гражданин да назначи преводач при нотариалното удостоверяване на пълномощно, с което се упълномощава трето лице да се разпорежда с недвижим имот, собственост на дружество? Длъжен ли е консулът да провери, кой е действителния собственик на това дружество преди да извърши удостоверяването?”; 2. „Необходимо ли е консулът действащ като нотариус удостоверявайки съдържанието и подписа на явилото се пред него лице, което не е български гражданин да назначи преводач при нотариалното удостоверяване на пълномощно и необходимо ли е върху самото пълномощно преводачът в лицето на консула да е отбелязал извършването на превода?“ 3. „Необходимо ли е консулът, който без да назначи преводач е извършил нотариалното удостоверяване (в. т. преводът го е направил лично на различен от родния език на лицето явило се пред него) да притежава документ за образователен ценз и за съответен лиценз за упражняване на преводаческа дейност?“; 4. „От какъв порок страда удостоверено Консулската служба - пълномощно на лице, което не владее писмено и говоримо български, а пълномощното е заверено и с удостоверено съдържание на български език?“; 5. „Кой е релевантният момент, към който следва да се счита процесната сделка - продажба на дружествени дялове от капитала на дружество с ограничена отговорност - за сключена: към момента на нейното сключване в предвидената от закона форма - писмен договор с нотариална заверка на подписите, или към момента на вписване на извършената продажба в законовата й форма в Търговския регистър?“; 6. „Съставлява ли процесуално нарушение неправилното установяване и обсъждане на доводите на страна в процеса?“; 7. „3адължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, като отговори на оплакванията във въззивната жалба за допуснати в този смисъл процесуални нарушения?“ и 8. „Може ли да се приеме, че от вписването на разпоредителната сделка в имотния регистър търговецът е узнал за нея, и от този момент е било необходимо да се противопостави на действието й съгласно чл. 301 ТЗ?“. Сочи, че първите четири въпроси са решени в противоречие с определение №621 от 05.07.2016 г. по т. д. №2307/2015 г. на ВКС, I т. о. и решение №206 от 31.07.2015 г. по гр. д. №6832/2014 г. на ВКС, IV г. о., петият с решение №886/28.02.2006 г. по т. д. №159/2005 г. на ВКС, II т. о. и шестият, седмият и осмият с ТР №1/04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №212 от 01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение №226 от 12.07.2011 г. по гр. д. №921/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др., както и, че всички въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно – основания по чл. 280, ал. 2 ГПК.