30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 164 ал. 1 т. 1 ГПК

Допустимост на свидетелските показания
Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за:
1. установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт;

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, както и да изложи мотиви във връзка с тях и да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба възражения и доводи? Може ли съдът да се позове на нищожност на договор поради липса на съгласие и да го лиши от правни последици, без на това да се е позовала заинтересованата страна и без по делото надлежно да са въведени факти за него или да има доказателства, от които да произтича? Ако въззивният съд сам установи основания за нищожност на сделката, относима към правата на страните, следва ли да процедира по реда, посочен в т. 2 на Тълкувателно решение №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС - да даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и да укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/? Когато договор за управление, чиято форма за действителност е уредена в Търговския закон, не е подписан от страна по него и тя не е изразила волеизявление, валиден ли е същият и годен ли е да породи целените с него правни последици по аргумент от разпоредбите на чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, във връзка с чл. 293, ал. 3 и 4 ТЗ? Извършен в писмена форма избор на управител от съответния орган на дружеството и съгласието на управителя ли пораждат правоотношението по възлагане на управлението на дружеството или такова възниква едва и само със сключването на нарочен договор за управление? При възникнало правоотношението по възлагане на управлението на дружеството, допустимо ли е бизнес - задачата с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, да бъде поставена в актове и документи, стоящи извън договор за управление, респективно налице ли са предпоставките на чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на служител от ръководството на предприятието?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

Установява ли нормата на чл. 33 ЗАПСП принцип на „еднократност“ на наследяването на авторското право, в смисъл, че след смъртта на наследниците от първия призован към наследяване ред, в рамките и преди изтичането на 70-годишния срок на закрила, авторското право преминава върху държавата? При провеждане на сравнително историческо тълкуване на нормите на чл. 33 ЗАПСП и чл. 18 ЗАП от 1951 г. (отм. ДВ 56, 29.06.1993 г., бр.) може ли да се направи тълкувателния извод, че и двата текста въвеждат един и същи принцип на „еднократност“ на наследяването?
Допустимо ли е със свидетелски показания да се установява сключването на издателски договор, както и приравнява ли се неформалният договор по чл. 36 ЗАПСП на издателския такъв по чл. 43 и сл. ЗАПСП? Може ли след смърт на автора неговата воля за разгласяване чрез издаване на екземпляри от неразгласено приживе произведение да се доказва със свидетелски показания или следва да бъдат приложени ограничителните норми на чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК и в тази връзка с какви доказателствени средства се установява, че неимущественото право на разгласяване чрез издаване на непубликувано произведение е било упражнено приживе от автора, без да е бил сключен формален издателски договор?
При липса на валидно изразена воля приживе на автора за разгласяване на неразгласено произведение, преминава ли това право върху наследниците му в неговия пълен обем и ограничени ли са те при упражняването на същото право от разпоредбата на чл. 17 ЗАПСП и по-конкретно спиране на използването поради промяна в убежденията, правомощие по чл. 15, ал. 1, т. 8 ЗАПСП?
Приложим ли е чл. 8, ал. 2 ЗАПСП при упражняване на сънаследено авторско право и как се упражнява същото и в частност съвместно от всички сънаследници по общо съгласие по правилата на чл. 8, ал. 2 ЗАПСП или по правилата на чл. 32, ал. 2 ЗС? Следва ли чл. 8 ЗАПСП да се приложи по аналогия във всички случаи на съпритежание на авторско право, включително и при съпритежание, възникнало в резултат на наследствено правоотношение?
Има ли акт на разпространение, по смисъла т. 2 пар. 4 ДР ЗАПСП, на литературно произведение при продажба на екземпляри от това произведение, които са били дарени на лицето, извършващо продажбата?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет след като прецени всички доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, като ги подложи на самостоятелна преценка и формира собствени правни и фактически доводи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност? Длъжен ли е въззивният съд да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Атанас Кеманов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1/ Ако работодателят твърди, че не е сключвал трудов договор, може ли работникът да доказва наличие на трудово правоотношение с всякакви доказателства /вкл. свидетелски показания, книга с график на работното време, приемане и предаване на поста, платежни документи за изплащане на ежемесечно възнаграждение/?; 2/ Следва ли да се приеме, че е установено наличие на трудово правоотношение, ако работникът е престирал добросъвестно работната си сила през продължителен период от време, извършвал е една и съща работа, на едно и също работно място, с определено и установено по делото работно време, и е получавал ежемесечно възнаграждение? По поставените въпроси се твърди противоречие с решение №467/2014 г. по гр. д. №2392/2023 г. на ВКС, ІV г. о., решение №92/2020 г. по гр. д. №421/2020 г. на ВКС, ІV г. о., решение по гр. д. №387/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение по гр. д. №4902/2008 г. на ВКС, І г. о. Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, като твърди, че решението е очевидно неправилно, тъй като е постановено в противоречие с правилата на формалната логика.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Таня Орешарова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

биха допринесли за създаването на съдебна практика в условията на неточно тълкуване на материалноправните и процесуални разпоредби, както и че не е ясно кои законови разпоредби са неточно тълкувани. Поддържа се, че нормите на ГПК съдържат ясен, точен и недвусмислен отговор на така поставените от касатора два въпроса. Наведен е довод, че касаторът не е поискал допускането на съдебно-графологическа експертиза в първоинстанционно производство, поради което въззивният съд правилно е основал своите заключения на всички събрани по делото писмени доказателства и на свидетелските показания. Затова ответникът по касация счита, че е безпредметно разглеждането на втория поставен в изложението на касатора въпрос, а именно дали за установяване авторството на документа са достатъчни свидетелските показания лицето, което го е подписало, без назначаване на съдебно-графологична експертиза. Изложено е, че по формулираните от касатора въпроси не е налице нито противоречива съдебна практика, нито неточно тълкуване на материалните и процесуалните норми, поради което те не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формулирано е искане, ако съдът намери касационната жалба за допустима, да я остави без уважение като неоснователна и да потвърди обжалваното с нея въззивно решение, както и да присъди на „Планет Билдинг ЕООД разноските, направени по водене на делото пред касационната инстанция.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ивайло Младенов

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

по приложението на чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК що се касае до доказване на уведомяването за оттегляне на пълномощия, когато законът не е поставил изискване това уведомяване да има писмена форма за действителност; 2. Въпрос за изненадата в мотивите и липсата на мотиви – във връзка с приложението на чл. 164 ГПК, липсата на мотиви относно свидетелските показания, както и за липсата на мотиви относно протокола на ЕСК; 3. Прилагат ли се буквално постановените в т. 1 ТР 3/2013 ОСГТК на ВКС изводи за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, когато са налице особености, противоречащи на мотивите на ТР като тези, че сделката не е сключена с трето добросъвестно лице, както и защото решение на ЕСК има взето и обективирано в протокол, но самото решение на ЕСК страда от порок на волята, налице е порок в представителната власт“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Ефремова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

дали ищцата е получавала нотариална покана, съдържаща предложение за изкупуване на идеалната част на Б. Д., СРС е изложил, че съгласно чл. 49 ГПК място на връчване е жилището, вилата, местоработата, местослуженето, седалището, мястото за осъществяване на стопанска дейност или друго място, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен. В чл. 46, ал. 1 ГПК е посочено, че когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме, като в ал. 2 са посочени лицата, които могат да се приемат за други лица, като изброяването не е изчерпателно. Според чл. 46, ал. 4 ГПК с получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. При анализа на тези разпоредби СРС е достигнал до извода, че няма пречка връчването на нотариална покана да бъде извършено в кантората на нотариуса, а не непременно на адреса на получателя, след като последният се е съгласил да я приеме, което следва от посоченото в чл. 49 ГПК „както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен“. Така със съгласието на Е. С. да получи нотариалната покана, адресирана до майка му, се счита, че същата е връчена на самата нея (арг. от чл. 46, ал. 4 ГПК). Поради това обстоятелството, дали С. е предал поканата на майка си или не, е относимо към отговорността му за неизпълнение на задължението му да предаде поканата на адресата, което е поел с изразяване на съгласие да получи поканата и за нея. Не може за съсобственика, който е предприел всички необходими усилия за изпълнение на задължението си по чл. 33, ал. 1 ЗС, да последват неблагоприятни последици поради обстоятелството, че получилият поканата със задължение да я предаде не я е предал, и в резултат на това да се приеме, че не е изпълнено задължението по чл. 33, ал. 1 ЗС. Следва да се счита, че поканата е редовно връчена и на двамата съсобственици, които не реагирали и съответно не приели направеното предложение за изкупуване на идеалната част в дадения срок, поради което напълно законосъобразно последната била предложена на трето лице.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

1236 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела