чл. 156 ал. 2 ГПК

в изложението към касационната жалба не са обуславящи по смисъла на т. 1 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение по чл. 124, ал. 5 ГПК не защото ищецът неправилно е квалифицирал този иск, а защото е приел, че такъв иск въобще не е бил предявяван. Този извод на съда се основава на констатацията, че петитумът на исковата молба се изчерпва само с искането до съда да установи недостойнството по смисъла на чл. 3, б. в, предл. последно ЗН на починалия баща на ответницата С. И. А., но няма искане за установяване на престъпно обстоятелство – съзнателно служене от С. И. А. с неистинско завещание. С други думи – изводите на съда за недопустимост на първоинстанционното решение по чл. 124, ал. 5 ГПК почиват не на това, че ищецът е дал неправилна квалификация на този иск, а на нещо друго – че такъв иск въобще не е предявяван. Следователно въпрос №1, свързан с неправилната квалификация, не е относим изобщо към атакуваното решение, той не е обусловил резултата по делото и по него не може да се допусне касационно обжалване.