30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 191 ДОПК

Конкуренция между публично и изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс
Чл. 191. (1) Имущество, върху което преди образуването на изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнато принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този дял.
(2) Когато реализацията на имуществото по ал. 1 не приключи в срок до 12 месеца от налагане на мерките за обезпечаване на публичните вземания, съответно в срок до 6 месеца от започване на принудително изпълнение за събиране на публичните вземания, всеки друг кредитор има право да започне принудително изпълнение спрямо същото имущество по реда на Гражданския процесуален кодекс при спазване на ал. 3 – 5.
(3) Когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на Гражданския процесуален кодекс, държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение на Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.
(4) Най-късно в 14-дневен срок от получаване на съобщението по ал. 3 Националната агенция за приходите издава удостоверение, което съдържа информация за размера на публичните задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, срещу което е започнато принудително изпълнение.
(5) Съдебният изпълнител няма право да продължи производството преди получаване на удостоверението по ал. 4. Независимо от това, дали е получено удостоверението след изтичането на 30 дни от изпращане на съобщението по ал. 3, съдебният изпълнител може да продължи производството.
(6) Алинея 2 не се прилага при наложени предварителни обезпечителни мерки.
(7) Сроковете по ал. 2 не текат в следните случаи:
1. когато изпълнението на акта или производството по принудително изпълнение е спряно – до отпадане на основанието за спиране;
2. при дадено разрешение за отсрочване или разсрочване на публични задължения – за срока на отсрочването или разсрочването, или до започване на принудително изпълнение в случаите по чл. 183, ал. 4 и чл. 187а, ал. 3 и 8;
3. (отм. – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.);
4. при обжалване на извършена продажба по чл. 256 – до влизане в сила на решението на административния или съдебен орган.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички наведени въз въззивната жалба доводи и възражения? Може ли съдът да основе решението си на възражения, ненаведени от ответника в преклузивния срок? Може ли съдът да основе решението си на факти и обстоятелства, които не са нововъзникнали или новооктрити и възражения, посочени и направени във въззивната инстанция за първи път? Каква и от кой ред по чл. 136 ЗЗД е привилегията на държавата, когато е конституирана като присъединен взискател по право в изпълнителния процес по ГПК, като вземанията на държавата са за данъци и осигуровки? Документ, издаден от СДВР, отдел Пътна полиция според който за МПС е отразена информация за предстоящ собственик, установява ли правнорелевантните факти, определяща валидна прехвърлителна сделка, която е произвела правно действие и вещноправен ефект? Извлечение от направена бележка в общия регистър на нотариуса за извършено удостоверяване подписите на страните по писмен договор за прехвърляне собствеността на МПС, установява ли правнорелевантните факти, определящи валидна прехвърлителна сделка, която е произвела правно действие и вещноправен ефект? От който момент се счита, че е наложен запор върху движима вещ? Може ли да се приеме, че запорът е наложен с приемане на запорното съобщение от трето лице, в което вещта дори не се намира? При образувано и висящо изпълнително производство по реда на ДОПК срещу длъжника, наложените мерки за обезпечаване на публичните вземания на длъжника могат ли да бъдат квалифицирани като предварителни обезпечителни мерки или те се трансформират в такива по самото изпълнение по смисъла на чл. 191, ал. 1 ДОПК, предвид различните правни норми, които се прилагат към двата вида мерки? В случай, че сроковете по чл. 191, ал. 2 ДОПК са изтекли, възможно ли е реализация на принудително изпълнение по реда на ГПК? Частният съдебен изпълнител в гражданското принудително изпълнение, обвързан ли е от провежданата процедура по ДОПК след изтичането на сроковете по чл. 191, ал. 2 ДОПК или е свободен на насочи изпълнение към вещи, предмет на обезпечението в публичното производство, като само присъдени държавата като кредитор? Съгласно разпоредбата на чл. 191, ал. 6 ДОПК при наложени предварителни обезпечителни мерки, докога кредитори не могат да започнат принудително изпълнение по реда на ГПК? В случай, че взискателят в производството по принудително изпълнение по ГПК е кредитор на длъжника с ред по чл. 136, ал. 1, т. 5 ЗЗД и не е налице привилегия по т. 2 от чл. 136 ЗЗД, то държавата има ли привилегия от по-преден ред от тази на взискателя? В какво се изразяват вредите на взискателя-ищец по иск срещу частен съдебен изпълнител за причинени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно принудително изпълнение, състоящо се в: неизвършване на възложено от взискателя цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, с което не са установени своевременно движими вещи на длъжника-МПС; неналагане на запор върху движимите вещи на длъжника-МПС и неизвършване на принудително изпълнение по реда на ГПК върху МПС за удовлетворяване на вземанията на взискателя-ищец, ползващи се с право на предпочително удовлетворение преди вземанията на присъединените взискатели? Противоправно ли е бездействието на ЧСИ, на когото са възложени действията по чл. 18 ЗЧСИ във връзка с изпълнително производство: изцяло да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да набавя документи, книжа и др., изразяващо се в неизвършване на проучване на цялото имущество на длъжника? Задължен ли е ЧСИ по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да проучи цялото имущество на длъжника, като в случай, че не стори това, следва ли да се приеме за бездействие? Носи ли отговорност ЧСИ в хипотеза, в която е налице изрично възлагане от страна на взискателя по чл. 18 ЗЧСИ, ако последният не извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника? Противоправно ли е бездействието на ЧСИ, на когото е възложено действие по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението, изразяващо се в неизпълнение на задълженията по чл. 427, ал. 2 ГПК, когато след образуване на изп. дело установи МПС на длъжника, намиращо се извън района му на действие? Обективната възможност на ЧСИ за осъществяване на принудително изпълнение, обуславя ли неговата отговорност за вреди по чл. 74 ЗЧСИ? Настъпилите вреди за ищеца-взискател в пряка или в хипотетична причинно-следствена връзка ли са с незаконосъобразните действия/ бездействия на ответника ЧСИ, когато последният в рамките на образуваното пред него изп. производство е имал обективната възможност да осъществи принудително изпълнение, осребряване на имуществото на длъжника и удовлетворяване на взискателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

не се сочат, като в изложението се повтарят оплакванията в касационната жалба относно фактите по делото и възприетата от съда фактическа обстановка, което по своето естество представлява оплакване за необоснованост на решението, но не и поставяне на правни въпроси, които да са били разрешени от съда при наличието на соченото от касатора касационно основание.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Велислав Павков

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за предпоставките за отговорността на ЧСИ за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, вкл. относно причинната връзка между действията на ЧСИ и настъпилите вреди, и елементите на професионалната отговорност на ЧСИ по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – р. по гр. д. №******г. на четвърто г. о., р. по т. д. №******г. на второ т. о. и р. по гр. д. №3219/2014 г. на трето г. о. на ВКС. В тази практика е посочено, че отговорността по чл. 74 ЗЧСИ е налице, когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда при изпълнение на дейността му и причинна връзка между тях.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Дали представеното споразумение за временно разрешение за неотложни плащания по чл. 229, ал. 1 ДОПК има характера на споразумение между длъжника и НАП, което може да основе удовлетворяването на държавата по отделен ред от принудителното изпълнение по ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ценка Георгиева

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

Относно характера на нормите на чл. 458 ГПК, чл. 191 ДОПК, ал. 3 и ал. 5. (По оспорване на дисциплинарно наказание „глоба“ от ЧСИ на осн. чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ за извършено нарушение по чл. 458 ГПК във вр. с чл. 193, ал. 1 ДОПК)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Владимир Йорданов

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

Следва ли по иска с правно основание чл. 508, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД ищецът да докаже, че вследствие действията на третото лице действително е претърпял твърдените от него вреди в размера на вземането му, включително дали е налице обективна невъзможност да събере вземането си от длъжника, като използва и други изпълнителни способи? (По иск на „Адвокатско дружество Ташева и съдружници“ срещу „Алианц Банк България“ АД на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължения по чл. 507 ГПК и чл. 508 ГПК като трето задължено лице по запорно съобщение и неправомерно задържани от банката по сметката на „М-ТЕХ“ ЕООД суми)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

Следва ли по иска с правно основание чл. 508, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД ищецът да докаже, че вследствие действията на третото лице действително е претърпял твърдените от него вреди в размера на вземането му, в това число да докаже дали е налице обективна невъзможност да събере твърдяното си вземане от длъжника, вкл. и чрез други изпълнителни способи, за да е налице основателна претенция за причинени вреди срещу третото лице; кога се счита, че кредиторът е претърпял вреди вследствие нарушение на задължението на третото лице по чл. 508, ал. 3 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2020

Представлява ли производството за реализиране отговорността на съдебния изпълнител за вреди по чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД паралелен процесуален ред на този, установен в чл. 245, ал. 3 ГПК, чрез издаване на обратен изпълнителен лист срещу първоначалния взискател/кондикционно вземане/?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зоя Атанасова

чл. 110 ЗЗД, чл. 111 б. в ЗЗД, чл. 111 б. в предл. второ ЗЗД, чл. 114 ал. 3 ЗЗД, чл. 116 б. б ЗЗД, чл. 116 б. б предл. първо ЗЗД, чл. 120 ЗЗД, чл. 179 ал. 1 ГПК, чл. 191 ДОПК, чл. 207 ал. 2 КТ, чл. 21 ал. 3 ЗДФИ, чл. 229 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 245 ал. 3 ГПК, чл. 245 ГПК, чл. 28 ал. 4 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 298 ал. 3 ГПК, чл. 336 ал. 1 ГПК, чл. 336 ГПК, чл. 37 ГПК, чл. 404 т. 1 ГПК, чл. 406 ал. 1 ГПК, чл. 414 ал. 2 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 415 ал. 1 ГПК, чл. 415 ал. 2 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 417 т. 9 ГПК, чл. 420 ал. 1 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ал. 3 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 426 ал. 2 ГПК, чл. 426 ГПК, чл. 428 ал. 1 ГПК, чл. 428 ал. 2 ГПК, чл. 428 ал. 2 изр. 1 ГПК, чл. 428 ал. 2 изр. 3 ГПК, чл. 433 ал. 1 ГПК, чл. 433 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 433 ГПК, чл. 441 ал. 1 ГПК, чл. 441 ГПК, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 45 ал. 2 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 455 ал. 2 ГПК, чл. 455 ал. 3 ГПК, чл. 458 ГПК, чл. 460 ГПК, чл. 47 ал. 1 ГПК, чл. 47 ал. 2 ГПК, чл. 47 ГПК, чл. 47 ГПК, чл. 507 ал. 3 ГПК, чл. 508 ал. 1 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 58 ГПК, чл. 59 ЗЗД, чл. 74 ал. 1 ЗЧСИ, чл. 74 ЗЧСИ, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 79 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 84 ал. 3 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД

Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2020

Нормата на чл.136 ЗЗД, макар и да се намира в ЗЗД, има процесуален характер, тъй като урежда реда на удовлетворяване на кредиторите при принудително изпълнение, като прилагането й от съдебния изпълнител е свързано именно със задължението му да извърши разпределение по чл.460 ГПК. В действителност разпоредбата на чл.485 ГПК, стриктно погледнато, има по-стеснено приложение във връзка с публичните общински вземания. На базата на историческото тълкуване на чл. 353 ГПК /отм./ във вр. чл. 13 ДПК /отм./ и чл.162 ДОПК, в практиката по изпълнителни дела тази разпоредбата се прилагаше и по отношение на вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, когато изпълнението е върху конкретен недвижим имот или МПС, за да се спази привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД за публичните вземания на общината за данъци и такси върху определен имот или МПС от стойността на този имот или на МПС, когато принудителното изпълнение е насочено върху тях. При приемането на стария ГПК тези вземания са били държавни, но при действието на ДПК /отм./ и след това на ДОПК те са публични общински вземания, като привилегията им е в определен обществен интерес, макар и локализиран в общината, а не в държавата. Ето защо, според съдебната практика и доктрината /П. В., „Българско гражданско процесуално право“, С. 2012 г., с.1116-1117/, е налице пълно основание за еднаквото третиране на публичните държавни вземания по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД и публичните общински вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, което трябва да бъде отчетено в чл.458 ГПК, но към настоящия момент не е сторено от законодателя. /проектът на Закон за изменение и допълнение на закона за задълженията и договорите /№ 654-01-80 от 08.06.2016 г., 43-то НС/, предвиждащ изменения в т.2 и т.6 на чл.136, ал.1 ЗЗД и съответно в ПЗР и на чл.458 ГПК, чрез добавяне в заглавието на думите „и общините“ не е приет от НС/. При тези съображения, настоящият състав приема, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл.485 ГПК, а единствено на процесуалната норма на чл.136 ЗЗД, която съдебният изпълнител е бил длъжен да съобрази при извършване на разпределението по чл.460 ГПК, като спази привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД за публичните вземания на общината за данъци и такси върху недвижимия имот и МПС, което не е сторено от него. За това нарушение обаче, на съдебния изпълнител не следва да бъде налагано отделно наказание, тъй като то се поглъща изцяло от осъщественото от него нарушение, изразяващо се в неизготвяне на разпределение по чл.460 ГПК

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

1234 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела