чл. 265 ал. 1 предл. второ ЗЗД
Чл. 265. (Попр. – Изв., бр 2 от 1950 г.) (1) (Попр. – Изв., бр 2 от 1950 г.) Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска:
поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане;
заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Задължен ли е въззивния съд като инстанция по същество да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като отрази в мотивите въз основа на кои доказателства приема едни факти за установени, а други за неосъществили се и защо възприема едни доказателства, а други приема за недостоверни?
Задължен ли е съдът да изследва съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД действителната воля на страните при непълна и неясна формулировка на разписка за получена сума като гаранция за изпълнение на неуточнено в документа задължение по двустранен договор, при наличие на спор между страните кое точно задължение е обезпечено с дадената сума и относно последиците в случай на неизпълнение на това неуточнено задължение?
Каква е функцията на задатъка по чл. 93 ЗЗД?
Задължен ли е въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възражения на страните, което да намери отражение в мотивите на съдебното решение, които да посочат кои от тях съдът счита основателни и защо, и кои приема за неоснователни?
Приема ли се подписаният от възложителя констативен акт за установяване годността за приемане на строежа – акт обр. №15, за приемане на възложената работа по договор за изработка по смисъла на чл. 264 ЗЗД?
Могат ли да се изменят от ищеца съществени по делото факти и обстоятелства, посочени в искова молба след размяната на книжата между страните по чл. 131 ГПК, получаването на проекто – доклада по делото и отговора на исковата молба с приложени доказателства?
Представлява ли процесуално нарушение изменението от ищеца на изгодни факти и обстоятелства, съществени за правилното решаване на спора на основание техническа грешка след запознаване с отговора на исковата молба и след разпределение на доказателствената тежест?
Представлява ли процесуално нарушение липсата на надлежно призоваване на ответника в производство по разпит на свидетел по делегация?
При разпит по делегация следва ли страните, след като са представили въпросен лист с всички въпроси към свидетеля, да присъстват при разпита му и да задават допълнителни въпроси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Филип Владимиров
чл. 131 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 264 ал. 1 ЗЗД, чл. 264 ал. 3 ЗЗД, чл. 264 ЗЗД, чл. 265 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 265 ЗЗД, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 93 ал. 1 ЗЗД, чл. 93 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Съгласно т. 1 ТР№1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая, така поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не се явяват обуславящи изхода по конкретния спор, доколкото наличието на облигационно отношение на основание сключен договор за изработка и неговото изпълнение е установено от съда на база комплексна оценка на всички събрани по делото доказателства: кореспонденция между страните, заключения на вещи лица, множество събрани свидетелски показания, а не на база единствено на двустранно подписаните актове обр.19 за приемане на извършената работа. Обстоятелството, дали е приет за експлоатация обектът или не също е без значение за конкретния спор. Отделен е въпросът, че подобни указания за непосочени факти в ИМ/ а не само на доказателства/ биха довели до извод за указания на страната да измени основанието на предявения иск, което би довело до нарушение на диспозитивното начало в процеса, което е недопустимо да става по инициатива на сезирания със спора съд. Следователно, какъвто и да е отговорът на горните въпроси, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, това не би повлияло на крайния изход по спора и в този смисъл същите не се явяват обуславящи за същия. От това следва, че не е налице първата обща предпоставка за допускане на касационно обжалване, съгласно задължителните постановки в т. 1 на цитираното по-горе ТР.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Балевски
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд по иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД да обсъди възражението на възложител по чл. 265, ал. 1, предл. трето ЗЗД /за намаление на възнаграждението поради недостатъци на изпълнената работа/, включително в хипотезата на висящо дело по иск на възложителя срещу изпълнителя с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. второ ЗЗД- за заплащане на разходите, необходими за поправката на тези недостатъци.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анжелина Христова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли съдът да се произнесе по всички наведени от страните във въззивното производство доводи, оплаквания и възражения и да изложи собствени мотиви по спора, следва ли да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства по делото, сочени от страните като относими към защитните им тези в процеса, да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения и след като изгради свои собствени фактически и правни констатации да даде самостоятелно разрешение на спора и съществува ли задължение да обсъди всички събрани доказателства и да изложи конкретни мотиви по всяко едно релевантно за спора доказателство, съдържащо се в кориците на делото?
Относно действителността на клауза за неустойка, предвиждаща размерът й да се начислява като двукратен размер на необходимата стойност за ремонт на некачествено изпълнени СМР и този размер прави ли такава неустойка нищожна поради накърняване на добрите нрави и като единствен критерий може ли да обоснове извод, че уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции, респективно че нарушава добрите нрави и този размер на неустойка за некачествено изпълнение, който надхвърля обезщетението за вреди по общите правила на договорната отговорност противоречи ли на добрите нрави и обуславя ли извод за недействителност на договорната клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът да обсъди поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото, доводите на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, когато в мотивите си изрично препраща към фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд?
Длъжен ли е съдът да прецени заключението наред с другите данни по делото и при наличие на съмнение и необходимост от изясняване на обстоятелствата сам да допусне нова експертиза?
Поражда ли правни последици по чл. 265 ЗЗД общо възражение за некачествено изпълнени СМР, отразено в подписан Акт обр.19?
Представлява ли изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че приема възложената работа - СМР без възражение съставеният без забележки Акт обр. 14, който се изготвя в отсъствие и не се подписва от възложителя?
Налице ли е реално предаване на готовия трудов резултат към датата и със съставянето на Акт обр. 14 в случаите когато изпълнителят по договор за строителство не е изпълнил всички възложени му СМР, както и не е отстранил констатирани от страните по договора некачествено изпълнени работи?
Преклудира ли се със съставянето на Акт обр. 14 правото по чл. 265 ЗЗД относно недостатъци при изпълнението на възложени СМР, по отношение на които възложителят е направил възражения в хода на строителството, вкл. такива които е отстранил за своя сметка?
Представлява ли приемане на работата съставянето на Акт обр. 15 в случаите когато некачествено извършени и неизвършени възложени по договор за строителство СМР и за които възложителя е уведомил строителя са отстранени и довършени за сметка на възложителя?
Длъжен ли е въззивният съд, когато отменя първоинстанционното решение, да изложи точни и ясни мотиви защо счита определени констатации на първоинстанционния съд за неправилни и да обсъди конкретните доказателства, на които първоинстанционният съд е основал обратните си изводи?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи точни и ясни мотиви защо счита определени факти за доказани и да обсъди конкретните доказателства, на които основава преценката си?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи отхвърлителни мотиви по отношение всяко основание, на което е приел, че е предявен искът, когато те са приети по начин, който позволява искът да е евентуално основателен и само на едно от тях?
В какво съотношение са ал. 1 и ал. 2 на чл. 266 ЗЗД и предвижда ли ал. 2 различен момент на установяване на крайния размер на възнаграждението по договора за изработка спрямо момента в ал. 1?
Следва ли и как следва да се цени извънсъдебното признание на определен неизгоден за страната факт?
Какви са критериите, по които следва да се преценява нищожността, поради противоречие с добрите нрави на неустойка между търговци?
Има ли значение при тази преценка възможността на неизправната страна сама да ограничи размера й, липсата на други способи за обезпечение?
Достатъчни ли са само мотиви на съда, единствено в посока прекомерност на договорената неустойка между търговци, да обосноват нейната нищожност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Димитров
чл. 181 ал. 2 ЗУТ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ЗЗД, чл. 264 ал. 3 ЗЗД, чл. 264 ЗЗД, чл. 265 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 265 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 265 ЗЗД, чл. 266 ал. 1 ЗЗД, чл. 266 ал. 2 ЗЗД, чл. 266 ЗЗД, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 287 ал. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 288 ТЗ, чл. 290 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ал. 4 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
cа решени в противоречие с практиката на ВКС, тъй като съдът е: 1/ Тълкувал само отделни уговорки на договора, на не във връзка една с друга; 2/ Неправилно е приел, че началният момент на погасителната давност за предявяване на иска е издаването на акт обр.15 на дата 18.04.2017 г., а не разрешението за въвеждане в експлоатация с акт 16 на дата 28.04.2017 г.; 3/ Съдът се е позовал на необоримата законова презумпция на чл. 264, ал. 3 ЗЗД като е приел, че след като за възложителя е въведено законово задължение, а не право да прегледа престирания му от изпълнителя резултат, и е отказал да подпише акт обр. 15, то работата следва да се счита за приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД, независимо от изричното му възражение в друг писмен документ, че не приема извършеното; 4/ Съдът неправилно е приел, че е спазена процедурата по чл. 170, ал. 2 ЗУТ, макар че по делото не е представено пълномощно рег. №9839/23.12.2016 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
чл. 169 ЗУТ, чл. 179 ал. 1 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 264 ал. 1 ЗЗД, чл. 264 ал. 3 ЗЗД, чл. 264 ЗЗД, чл. 265 ал. 1 ЗЗД, чл. 265 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 265 ал. 1 т. 2 ЗЗД, чл. 265 ал. 3 ЗЗД, чл. 265 ЗЗД, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
След като при изпълнение на договор за изработка възложителят не е получил от изпълнителя реалната власт върху изработеното и то не е въведено в експлоатация съгласно договора, то налице ли е изпълнение на договора за изработка? За началния момента на течението на погасителната давност по договор за изработка; Следва ли съдът да тълкува договора за изработка съгласно правилата на чл. 20 ЗЗД и в смисъла, който произтича от целия договор като отчете и обстоятелствата и действията на страните, съпътстващи сключването му, след като възложителят не е приел извършените СМР поради многобройни забележки? Как съдът следва да тълкува разпоредби на договора за изработка и може ли чрез тълкуване на спорната клауза на договора между страните и дали валидно сключеният договор обвързва страните и може ли да бъде изменян чрез тълкуването? Кога СМР, извършени от изпълнителя въз основа на договор за изработка, се считат приети от възложителя и кога е осъществено приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД? Считат ли се извършените по договор за изработка на СМР и одобрени и приети от възложителя, ако за обекта е издаден акт Акт обр. 15, въпреки, че същият не е подписан от възложителя и въпреки, че не е извършено реално предаване на фактическата власт върху обекта, липсва изрично заявено от възложителя приемане на СМР и не са извършени конклудентни действия, които по недвусмислен начин да обективират мълчаливото одобряване на работата от страна на възложителя? Следва ли да се приеме, че след като възложителят е бил поканен да подпише акт обр. 15, но не го е подписал, то работата следва да се счита за приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД? При осъществяване на приемането важат ли правилата по чл. 169 – 170 ЗУТ, или е приложимо общото правило на чл. 264 ЗЗД? Подписването на акт обр. 15 от главния архитект вместо от възложителя може ли да се квалифицира като приемане на изработеното без забележки, ако не е било представено по делото пълномощно въз основа на което И. Г. има право да получава нотариални покани? Има ли право главният архитект да подпише акт образ. 15, ако възложителите са направили множество забележки за неизвършени и некачествено извършени СМР, които обаче не са отразени в акта? Представлява ли процесуално нарушение, водещо до неизясняване на делото от фактическа страна неизпълнението на съда на задължението му да назначи експертиза и приеме заключение на вещо лице, свързано с обстоятелствата по делото, за които са необходими специални знания и е направено своевременно искане за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
чл. 110 ЗЗД, чл. 114 ал. 1 ЗЗД, чл. 114 ЗЗД, чл. 17 ал. 2 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 264 ал. 1 ЗЗД, чл. 264 ЗЗД, чл. 265 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 265 ал. 1 т. 2 ЗЗД, чл. 265 ал. 3 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 302 ГПК, чл. 6 ал. 2 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
След като при изпълнение на договор за изработка възложителят не е получил от изпълнителя реалната власт върху изработеното и то не е въведено в експлоатация съгласно договора, то налице ли е изпълнение на договора за изработка?
Относно началния момент на срока на погасителната давност по договор за изработка?
Следва ли съдът да тълкува договора за изработка съгласно правилата на чл. 20 ЗЗД и в смисъла, който произтича от целия договор като отчете и обстоятелствата и действията на страните, съпътстващи сключването му, след като възложителят не е приел извършените СМР поради многобройните забележки?
Как съдът следва да тълкува разпоредби от договора за изработка и може ли чрез тълкуване на спорната клауза на договора между страните / не е завършен подвъпросът/ и дали валидно сключеният договор обвързва страните и може ли да бъде изменян чрез тълкуване?
Кога СМР, извършени от изпълнителя въз основа на договор за изработка, се считат приети от възложителя и кога е осъществено приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД?
Считат ли се извършените по договор за изработка СМР за одобрени и приети от възложителя, ако за обекта е издаден акт обр.15, въпреки че същият не е подписан от възложителя и въпреки че не е извършено реално предаване на извършените СМР от изпълнителя на възложителя, възложителят не е установил фактическа власт върху обекта, липсва изрично заявено от възложителя приемане на СМР и не са извършени конклудентни действия, които по недвусмислен начин да обективират мълчаливото одобряване на работата от страна на възложителя?
Следва ли да се приеме, че след като възложителят е бил поканен да подпише Акт обр. 15, но не го е подписал, то работата следва да се счита за приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД?
При осъществяване на приемането важат ли правилата по чл. 169-170 ЗУТ или е приложимо общото правило на чл. 264 ЗЗД?
Подписването на акт обр.15 от главния архитект вместо от възложителя може ли да се квалифицира като приемане на изработеното без забележки, ако не е било представено по делото пълномощно въз основа на което И. Г. има право да получава нотариални покани?
Има ли право главният архитект да подпише акт обр.15, ако възложителите са направили множество забележки за неизвършени и некачествено извършени СМР, които обаче не са отразени в акта?
За задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК като инстанция по същество да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност, като основе решението си на установените от него факти и на закона.
Представлява ли процесуално нарушение, водещо до неизясняване на делото от фактическа страна, неизпълнението от съда на задължението му да назначи експертиза и приеме заключение на вещо лице, свързано с обстоятелствата по делото, за които са необходими специални знания и е направено своевременно искане за това?
За доказателствената стойност на акт обр.15 като частен свидетелстващ документ.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
чл. 176 ал. 1 ЗУТ, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ГПК, чл. 264 ал. 1 ЗЗД, чл. 264 ал. 3 ЗЗД, чл. 264 ЗЗД, чл. 265 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 265 ал. 1 т. 2 ЗЗД, чл. 265 ал. 3 ЗЗД, чл. 265 ЗЗД, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Може ли съгласието за сключване на неформален договор за СМР, като разновидност на договор за изработка да се изрази и чрез конклудентни действия? Когато между страните не е сключен писмен договор за изработка и при безспорно установения факт на изпълнение на възложената работа от страна на изпълнителя и ако тя е приета от възложителя, следва ли възложителят да заплати възнаграждение, като спорът за заплащането му бъде разгледан като такъв за парично вземане, произхождащо от създадено от страните облигационно отношение с източник договор? Действителен ли е договорът за изработка, ако в него стойността на възложената работа не е определена, но е определяема? От какъв факт произтича задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение за изработеното – от приемането на изработеното или от съществуването му като изпълнена работа във фактическото държане на възложителя? Налице ли е валидно сключен устен неформален договор за изработка, който да послужи като основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника по чл. 265, ал. 1, предл. второ ЗЗД, при липса на доказателства относно съществените елементи на договора за изработка – видовете и количествата възложени СМР и възнаграждението на изпълнителя? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства? Допустимо ли е със свидетелски показания да се установява между страните какви точно строително-ремонтни действия са извършвани и в кой период с оглед ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди всички въведени от страните доводи и възражения?
Задължен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не?
Налице ли е точно изпълнение в количествено отношение на възложената работа по изработване на технически проект и КСС, ако е оборена по реда на пълното и главно доказване доказателствената сила на протокола от 08.03.2017 г. за приемо-предаване на работата от изпълнителя на възложителя и в процеса е доказано предаването на по-малък по обем и съдържание технически проект по част ОВК и ЕЕ и липса на предадени КСС?
Следва ли длъжникът - изпълнител по договор за инженеринг, да докаже, че точното (пълно, качествено и навреме) изпълнение на неговото задължение за изработване на техническия проект е било обусловено от изпълнението на конкретно задължение на кредитора-възложител, както и да докаже наличието на причинна връзка между своето неизпълнение и неизпълнението или забавеното изпълнение на задължението на кредитора, за да се приложат последиците на чл. 95 ЗЗД?
Налице ли е пълно и точно изпълнение на възложената проектантска работа или има частично изпълнение на работата, ако изпълнителят предава на възложителя непълен технически проект, допълнен впоследствие, след срока за изпълнение, с две свои писма, неподписани от проектантите по съответните части, несъгласувани по реда на чл. 142 ЗУТ, без изготвени и предадени КСС, без изготвено и предадено задание КИП и А и без необходимите изчисления по част ЕЕ, които книжа, общо в съвкупност не отговарят на изискванията на чл. 19, чл. 20 и чл. 21 Наредба №4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти?
При наличие на неточно изпълнение - непълно и/или некачествено и/или забавено изпълнение, както и в случаите на частично изпълнение, има ли изпълнителят качеството „изправна страна"?
В случай на неизправност на двете страни може ли всяка от тях да развали договора, поради неизпълнението на другата страна по реда на чл. 87 ЗЗД?
В случай на частично изпълнение на възложената работа от изпълнителя, неприета от възложителя в никаква част и/или в случай че частично изработеното е безполезно за възложителя, може ли съдът да задължи с решението си възложителя да приеме частичното изпълнение и да го плати?
Обстоятелството, че дружеството-проектант на техническия проект впоследствие евентуално ще реализира и СМР по договора за инженеринг, ако той продължи своето действие и в етапа на строителството, представлява ли основание да бъде наложено на възложителя да приеме частично изпълнение на проектантската работа - непълен в количествено отношение, с липсващи разработки по отделни части и без КСС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 265 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 266 ал. 1 ЗЗД, чл. 266 ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 66 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 86 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, чл. 95 ЗЗД
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.