всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 200 ал. 1 ЗУТ

Чл. 200. (1) Реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Налице ли са кумулативно изискваните предпоставки по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение въз основа на представено писмено доказателство?
Може ли покана за доброволно изпълнение, издадена от кмет на район, да се квалифицира като признание на факт от страна на юридическото лице – Столична община, релевантно за съдебния процес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да укаже на въззиваемата страна относно възможността да се предприемат процесуални действия по посочване на относими доказателства, които са пропуснати да се извършат от първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускане на тези доказателства за първи път във въззивното производство? Съществува ли задължението на ПОС служебно да назначи съдебно-техническа експертиза относно изследване на въпроса процесният вътрешноведомствен път имал ли е и има ли връзка сега с други общински пътища и кои имоти обслужват в границите на приватизираното предприятие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли е решение по съществото на предявения отрицателен установителен иск за собственост, ако ищецът не е доказал фактите, от които произтича правото на собственост, което той сочи като единствено обосноваващо неговия правен интерес от предявения отрицателен иск?
Съставлява ли нарушението на правилото „Ne bis in idem” нарушение на чл. 299, ал. 1 ГПК и чл. 1 Първия допълнителен протокол към КЗПЧОС, установяващ правото на мирно ползване на собствеността?
Може ли имот, изваден от гражданския оборот, да бъде предмет на иск за собственост – осъдителен или установителен?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ по отношение на имоти, реституирани по някой от реституционните закони?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Може ли да бъде придобита по давност реална част от поземлен имот в урбанизирана територия, която не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ и при липса на юридическо основание за обособяването й като самостоятелен имот в действащата кадастрална карта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Кога е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост?
До кой момент ищецът има право да уточнява исковата си молба?
Допустимо ли е ищецът да извърши допълнително уточняване на исковата молба след изтичане на дадения му за това срок от страна на съда?
Следва ли съдът да вземе предвид извършено уточняване на исковата молба след изтичане на дадения срок за това?
Приложима ли е в тази хипотеза разпоредбата на чл. 101, ал. 3 ГПК, съгласно която при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено?
Длъжен ли е въззивният съд, при повдигнати във въззивната жалба възражения за недопустимост на съдебното решение на първата инстанция, да разгледа в решението си тези възражения и да изложи мотиви защо ги приема или отхвърля?
В случай че не стори това, допуснато ли е съществено процесуално нарушение от страна на въззивния съд, което да е основание за обезсилване на решението му, а при условията на евентуалност - за отмяна на решението му като неправилно?
Длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички правнорелевантни твърдения на страните, всички относими и допустими доказателства, поотделно и съвкупно (в тяхната взаимна връзка и зависимост) с останалия доказателствен материал?
Длъжен ли е да мотивира решението си, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните?
Когато по делото са приети разноречиви доказателства, въззивният съд дължи ли обосноваване в мотивите защо и на кои вярва, кои възприема и кои не?
Следва ли съдът, когато по делото са приети категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно основно, решаващо за изхода на делото, спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, да обсъди в решението си подробно всички експертни заключения поотделно, след което да ги съпостави помежду им, както и с останалите доказателства, събрани по делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

От кой момент започва да тече придобивната давност срещу реституиран собственик, при условие че не е издадена заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, а е приложена процедура по чл. 13 от същия закон?
Нищожна ли е съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД сделка с предмет имот, за който към момента на прехвърлянето не е приключила реституционната процедура и не е налице конститутивен акт на възстановяване?
Допустимо ли е съдът да квалифицира правното положение на ответниците като държатели, а не като владелци, с оглед упражняваната фактическа власт върху процесния имот?
Налице ли е правно основание за квалифициране на фактическата власт като владение, когато отсъствието на реституирания собственик или неговата незаинтересованост към имота е довело до невъзможност за манифестиране на намерението за своене, като това намерение не е могло да бъде изразено пред собственика или неговия правоприемник?
Необходимо ли е преобръщането на държането във владение от заварени ползватели да се манифестира пред реституирания собственик, дори когато последният не е упражнявал фактическа власт или не е известен, и какво е правното значение на пасивността на реституирания собственик за приложението на чл. 69 и чл. 72 ЗС?
Допустимо ли е съдът да пренебрегне отсъствието на действия за манифестиране на намерението за владение пред реституирания собственик, когато той не е предприел действия за възстановяване на собствеността и не е изпълнил задълженията си?
Допустимо ли е съдът да приеме, че възраженията за придобивна давност не могат да се основават на действията по възстановяване на правото на собственост, ако те не са извършени в предвидените срокове и при неспазване на процедурата?
Налице ли е основание да се счита, че отсъствието на плащане на стойността на подобренията от реституирания собственик за период от почти 10 години води до възможността на ответниците да се разглеждат като владелци на процесния имот?
Допустимо ли е придобиване по давност на реално обособена част от поземлен имот в урбанизирана територия, която не отговаря на изискванията по чл. 19 ЗУТ, при условие че тази част е упражнявана като самостоятелен обект повече от 10 години?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диана Коледжикова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли съдът във въззивното производство да събере доказателства за предпоставките за прилагане на чл. 200, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, при липса на възражения от ответната страна, чрез служебно назначаване на техническа експертиза. Ако такива доказателства не са събрани нарушават ли се принципите за равенството на страните в процеса, за служебното начало и установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото?
Прилага ли се забраната на чл. 200 ЗУТ за придобиване по давност на реални части от поземлен имот когато за територията има влязъл в сила ПНИ, но няма приети регулационни планове. Какво е действието на ПНИ?
Може ли съдът да приеме, че поради неприлагане на ПНИ и липсата на заповед по реда на пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ на кмета на общината, имотът остава неурегулиран и за него не следва да се прилага чл. 200 ЗУТ. Може ли да се придобие по давност реална/идеална част от такива имоти?
Налице ли е присъединяване на реална част към новообразуван имот по ПНИ на бившия ползвател по смисъла на чл. 200, ал. 2 ЗУТ, ако по предходен кадастрален план преди влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е индивидуализиран заедно със съответната реална част и се владее към момента на постановяване на решението на съда?
Какво е значението на липсата на определен срок в ЗСПЗЗ за довършване на процедурата по придобиване на право на собственост със заповед по пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделски земи, признати с решение на ПК, за придобивната давност на реална/идеална част от новообразуван имот по ПНИ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Атанас Кеманов

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Възможно ли е да бъде придобита по давност реална част от УПИ, с определена площ (кв. м.) и граници; Допустимо ли е по този начин – с признаване за установено на придобита по давност реална част от УПИ – решението на решаващия съд, провеждането на реална делба на съответното УПИ и съответно промяна на кадастрална карта, респ. на устройствен план на населеното място, като реално разделя имот без съответна номерация, но с реални граници; Кога започва да тече погасителна давност върху имот – държавна / общинска собственост, върху който се претендира придобиване на право на собственост с писмен договор 1974 г., без нотариална форма, при положение, че и тогава, и след това държавни/общински имоти не е могло да се притежават, придобиват, доказват по силата на закон, до 2022 г., съобразно Решение №3/24.02.2022 г. на КС по к. д.№16/2021 г.; Изземва ли съдът по този начин функциите на компетентен административен орган, като разделя реално съществуващ ПИ на 2 части, с конкретни граници и конкретна площ, без да е спазена процедурата по номерация, определяне на граници и съответно отразяване в устройствения план на населеното място; Компетентен ли е съдът да променя устройствен план въз основа на експертиза на вещо лице, без съответния проект на план – документация, предшестваща изменението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот, след като между страните е налице влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлен предявен от ищцата срещу същия ответник положителен установителен иск за собственост върху същия имот?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Теодора Гроздева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Дали извода на съда, че ищецът не е придобил правото на собственост върху процесните две реални части от описаните имоти по давност въз основа на упражнявано в посочения период владение, с присъединяване на владението на праводателите му, е формиран при комплексна преценка на всички събрани по делото доказателства?
В хипотезата на придобиване по давност на реална част от поземлен имот в урбанизирана територия, за която е приет ОУП на гр. Варна /и в чийто граници се включва селищното образувание, в което попадат процесните поземлени имоти/ кои са приложимите минимални размери по чл. 19, ал. 1 ЗУТ-тези за градовете по т. 1 или за селищните образувания по т. 2; като се сочи противоречие с решение №52/10.05.2019 г. по гр. д. №2217/2018 г., решение №14/13.09.2022 г. по гр. д. №1600/2021 г. и решение №195/30.06.2014 г. по гр. д. №1279/2013 г., всички на ВКС, второ г. о.?
В хипотезата на придобиване по давност на реална част от поземлен имот в урбанизирана територия, относно процесните реални части, които се владеят от ищците, не следва ли да се приеме общата площ - 682 кв. м. /131 кв. м. + 551 кв. м./, която отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗУТ – при минимална площ на имота 300 кв. м. и лице 14 кв. м.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Снежанка Николова

12316 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела