чл. 109а ЗС

„Допуснато ли е нарушение от страна на съдебния състав и ако да, какъв би бил актът, постановен от него, ако при преценката на доказателствения материал съдът е приел, кредитирал и се е обосновал с показанията на вещото лице, които противоречат на съответните веществени доказателства /официални документи – визи, скици, извлечения от приети ПУП, нотариални актове/, върху които е изготвена експертизата, на събрани по делото писмени доказателства, императивни правни норми и на други събрани по делото гласни доказателства?
Представлява ли площта индивидуализиращ белег на имота? При противоречие между графичните данни относно площта на имота и данните за площта по нотариален акт, следва ли съдът да прецени експертизата на вещите лица съобразно всички събрани по делото доказателства?
Следва ли съдът, съгласно ТР №1/27.04.2020 г., по т. д. №1/2020 г. на ОСГТК, ВКС, когато е налице порок, който следва пряко от съдържанието и формата на сделката, спор за реална част от имота, но и при направено оспорване с писмения отговор на ответника на нотариалния акт на ищеца и при наличие на преюдициален въпрос, да се произнесе по въпроса за действителността/нищожността на нотариалния акт и обема на право на собственост относно площ и граници на имота?
Следва ли съдът при осъдителен петитум по чл. 109 ЗС да определи допълнителна държавна такса и тази такса да е отразена в диспозитива на решението?
Следва ли въззивният съд служебно и при наведени основания във въззивната жалба да извърши поправка на доклада по чл. 146 ГПК относно разпределение на доказателствената тежест в процеса, отделяне на спорното от безспорното при спазване и съгласно ТР №1/09.12.2013 г. по т. д. №1/2013 г., ОСГТК на ВКС? Допустимо ли е въззивният съд да преквалифицира мотиви от въззивната жалба относно недопустимост и непълнота на първоинстанционното решение в молба по чл. 250, ал. 1 ГПК, без такава изрична молба да е била подадена от страна по делото (ответници)?
Нарушение на съдопроизводствените правила ли е, ако съдия от един състав изземе правомощия на съдия от друг състав и издаде разпореждане по дело, което не му е разпределено?
Недопустимо или нищожно е съдебно решение, при което е нарушено диспозитивното начало и е се постановява нещо, което е в противоречие с правната теория, приложимият правов ред – приложимо и относимо законодателство?
При произнасянето по чл. 17, ал. 2 ГПК, относно законосъобразност на индивидуален административен акт, следва ли съдът да вземе предвид всички налични и събрани по делото доказателства, включително и такива събрани след издаването на заповедта, поради неучастието на страната в административното производство?“