чл. 2в ЗОДОВ
Ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз
Чл. 2в. (1) Когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на:
1. Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд;
2. Гражданския процесуален кодекс – извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7.
(2) Когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност.
(3) За дължимите такси и разноски се прилагат чл. 9а и 10.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Причинените от деликт пропуснати ползи трябва ли да бъдат доказани със сигурност? На обезщетяване подлежат ли само действително претърпените вреди, и могат ли да се счетат за такива предполагаемите или хипотетични вреди? При липса на сигурна доказаност изключва ли се отговорността на държавата?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички правнорелевантни факта, от които произтича спорното право, както и да изложи мотиви за тях?
Длъжен ли е съдът при определяне на размера на дължимите разноски от прокуратурата за един адвокат относно адвокатско възнаграждение да се съобрази с Решение по дело С-438/2022 на СЕС и да прецени вида, количеството, качеството и сложността на извършената работа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли съдът да прекратява производство по иск за обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ с мотив „злоупотреба с процесуално право“, когато ищецът е осъден с влязла в сила присъда, но търси обезщетение за вреди от незаконно осъждане, тъй като наказателното дело не е решено от фактическа и правна страна, а съдът се е произнесъл за извършено престъпление по нов начин, който не е отразен в обвинителния акт, а участието му в други дела по време на изтърпяване на наказание представлява упражняване на гарантирано Конституцията, Конвенцията и правото на ЕС право на достъп до съд?
Когато се предявява осъдителен иск за обезщетение за вреди, има ли правомощие гражданският съд да установи незаконосъобразност на влязла в сила присъда на наказателния съд /като посочи това в мотивите към решението си/ и да присъди парично обезщетение?
Завеждането на дела и явяването в съдебни заседания представлява ли отклонение от режима на изтърпяване на присъдата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Има ли Българска народна банка качеството „компетентен орган” по смисъла на чл. 1, пар. 3, б.i от Директива 94/19ЕО?
Има ли Фонд за гарантиране на влоговете в банките качество на публичноправен орган, от значение за разглеждане, или изключване на търсената от този ответник отговорност по чл. 2в ЗОДОВ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емил Томов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
За причинно – следствената връзка между противоправното поведение и вредите в хипотезата на чл. 2в ЗОДОВ?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Джулиана Петкова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът да назначи преводач и да даде ясни, разбираеми указания на страна, която не владее български език, преди да върне исковата й молба като нередовна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Съставлява ли изискването третото правоимащо лице да е добросъвестно част от фактическия състав на отговорността на чл. 2в ЗОДОВ в случаите когато държавата, респ. нейните органи, са постановили отнемане на имущество, респ. вещ, собственост на лицето?
Добросъвестността като качество на лицето следва ли да се докаже и кой носи доказателствената тежест за това или тя се презумира на общо основание и произтича само от факта, че собственикът на вещта е трето лице за наказателното производство?
Недаването на указания относно доказване на добросъвестността в доклада по делото от първоинстанционния съд съставлява ли нарушение на съдопроизводствените правила?
Възлагането на ответника да доказва това обстоятелство нарушена ли разпоредбата на чл. 154 ГПК?
Трябва ли правоимащото лице да въвежда твърдения относно добросъвестността в предмета на делото, като го посочи в исковата молба или това обстоятелство изобщо не влиза в предмета на делото?
Ако ищецът е изложил такива твърдения в исковата молба, съобразно диспозитивното начало, следва ли тежестта на доказване да бъде възложена на ответника?
Нормата на чл. 111, ал. 2 НПК по отношение връщане на веществените доказателства на правоимащите лица може ли да се прилага при наличието на норма в особената част на НК, която противоречи на правото на ЕС, но това противоречие не е установено към постановяване на съдебния акт, а впоследствие е обявена за противоконституционна?
Допустимо ли е в производството по чл. 111, ал. 2 НПК правоимащото лице да изложи съображения за своята добросъвестност- че не е знаело за използването на притежавана от него вещ като средство за извършване на престъпление, и излагането на подобни съображения, може ли да има значение в последващо производство по реда на чл. 2в ЗОДОВ по иск, предявен от същото правоимащо лице?
Съставлява ли приложението на чл. 242, ал. 8 НПК специфична гражданскоправна последица с характера на конфискация, по отношение на която не е приложимо връщането на веществени доказателства, уредено в нормата на чл. 111 НПК?
Неотправянето на искане за преюдициално запитване във всички случаи ли съставлява достатъчно съществено нарушение, за да обуслови възникане на отговорността по чл. 2в ЗОДОВ или преценката за това е конкретна, като следва във всеки отделен случай да се преценяват обстоятелствата по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
чл. 111 ал. 2 НПК, чл. 111 НПК, чл. 124 ал. 5 ГПК, чл. 154 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 242 НК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 2в ЗОДОВ, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 422 НПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 53 ЗЗД, чл. 7 ал. 1 ЗОДОВ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
е дали националният съд е имал право да прекрати делото на основание предполагаема злоупотреба с права, когато жалбоподателят е действал в рамките на своето право за защита по 47 и чл. 48 от ХОПЕС и по Директива 2012/13/ЕС и твърденията за генериране на суми и отклоняване от присъдата не са доказани. Въззивният съд не е дал разрешение на първия въпрос, защото той се отнася до евентуалното деликтно поведение на ВКС, а не на посочения от ищеца ответник-Софийският районен съд. Потвърждавайки прекратяването на производството, въззивният съд се е произнесъл всъщност в съответствие с практиката на ВКС, която е цитирал. Решаващият довод в случая, който е възприет в определения №4406/20.12.2022 г. по ч. гр. д. №4239/2022 г. на III ГО и №60354 от 4.11.2021 г. по ч. гр. дело №1126 по описа за 2020 г., е, че предявеният иск за обезщетение за вреди, причинени на ищеца резултат от допуснати от първоинстанционния съд нарушения на националното законодателство при администриране и разглеждане на дела е недопустим. Пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на инстанционния контрол. Веднъж влезли в сила, те не могат инцидентно да се проверяват. Районният съд не е последна инстанция по спора, поради което и не отговаря за вредите, причинени от националния съд от очевидно нарушение на приложимото право на ЕС/ в този смисъл са решенията на СЕС от 13 юни 2006 г. по дело С-173/03, т. 32 и 42, от 28 юли 2016 г. по дело С-168/2015, т. 20 и т. 24, от 9 септември 2015 г. по C-160/2014, т. 47/.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Драгомир Драгнев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Когато е входирана искова молба с предявени субективно кумулативно искове по ЗОДОВ и искове по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, подлежи ли делото на препращане до най-близкия съд по чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ?
Какъв е редът за защита по съдебен ред в случай на гражданин, който твърди, че е претърпял неимуществени вреди, след като е прочел неверни обстоятелства в съдебно решение – какво нарушение има по ЗОДОВ, по правото на ЕС или по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД за непозволено увреждане?
Допустим ли е иск по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД за непозволено увреждане на гражданин, който в съдебен акт прочете текст, който го оклеветява? Каква е квалификацията на такъв иск – по ЗОДОВ или по ЗЗД?
Каква е квалификацията на дело по ЗОДОВ или по ЗЗД по иск за обезщетение за вреди на ищеца от действия на съдия, представляващи разпространена/предоставена информация от съдията, който е разглеждал и решавал друго дело на ищеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Ограничен ли е въззивният съд от посоченото във въззивната жалба?
Задължен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо не кредитира някои от тях?
Когато въззивният съд приеме, че в резултат от допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение твърдени от страната факти, чието осъществяване е оспорено от противната страна, не са били доказани, тъй като заключението не е обосновано и възниква съмнение в неговата правилност, може ли да замести заключението на вещото лице със свои мотиви, или е длъжен да назначи повторно заключение?
Какви са критериите, които следва да бъдат съобразени от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД?
Длъжен ли е въззивният съд с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните и да изложи собствени мотиви след преценка на релевантните към спора обстоятелства?
Длъжен ли е съдът да анализира и обоснове съобразно всички факти и обстоятелства по делото приложението на Х. на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), в частност чл. 15 ХОПЕС с оглед твърденията за нарушения на правото на ЕС?
Допустим ли е иск по ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди поради незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение по ЗДСл, предвиждащ право на обезщетение в определен размер?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения?
При наличие на предвидено в ЗДСл обезщетение (компенсация) за имуществени вреди на служител при незаконосъобразно уволнение може ли да се ангажира отговорността на държавата на основание правото на ЕС за имуществени вреди в по-голям размер?
Правното основание за издаване на заповед за прекратяване на служебно правоотношение, отменена като незаконосъобразна, може ли самостоятелно, отделно от акта, да ангажира отговорността на държавата чрез процесуалния й субституент - законодателният орган, на основание правото на ЕС за имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразното уволнение? Представлявайки задължителен реквизит от заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 108, ал. 1 ЗДСл, същото има ли пряко действие, независимо от акта, чийто реквизит е? Може ли да породи правни последици, различни от издадената заповед, вкл. да ангажира отговорността на субект, различен от органа по назначаване?
Когато вредите формално са произтекли от заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, издадена от орган по назначаването - директора на Агенция „Митници“, за да бъде постановено валидно съдебно решение, необходимо ли е този процесуален субституент да бъде конституиран като страна по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
чл. 201 ГПК, чл. 202 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 2в ЗОДОВ, чл. 4 ЗОДОВ, чл. 49 ЗЗД, чл. 51 ал. 1 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 7 ЗОДОВ, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.