чл. 630 ал. 1 ТЗ
Решение за откриване на производството по несъстоятелност
Чл. 630. (1) Когато констатира неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, съдът с решението си:
1. обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, и определя началната й дата;
2. открива производството по несъстоятелност;
3. назначава временен синдик;
4. допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки;
5. определя датата на първото събрание на кредиторите не по-късно от един месец от постановяване на решението.
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Как се характеризира връзката между обедняването и обогатяването при предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, съответно, налице ли е обогатяване за сметка на действителния собственик на имота на наемателя, ползвал имота и заплащал наемна цена по сключен договор за наем с несобственик на имота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
в Решение №9/21.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №1821/2009 г., I г. о., ГК и Решение №96/27.09.1985 г. по гр. д. №67/1985 г., ОСГК; тази практика е цитирана от апелативния съд в постановеното от него Определение №471/16.07.2024 г. по в. т. д. №838/2022 г.). Правнорелевантният факт на загубване на правоспособността на страна в процеса, осъществен след приключване на съдебното дирене пред въззивния съд, обаче трябва да бъде съобразен от касационната инстанция при преценка на допустимостта на касационното производство.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Как се проявява външно състоянието на свръхзадълженост?
Следва ли състоянието на неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост и съответната им начална дата да се определят чрез анализ на цялостното икономическо състояние на търговеца въз основа на всички събрани по делото доказателства?
Ограничен ли е въззивният съд от общото правило по чл. 266, ал. 1 ГПК по делата за несъстоятелност или с оглед на засиленото служебно начало по чл. 621а, ал. 1, т. 2 ГПК може по своя инициатива да събира доказателства, относими към правния спор?
Длъжна ли е въззивната инстанция, разглеждаща дело за несъстоятелност, да приложи засиленото служебно начало, регламентирано в разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ и по свой почин да събира доказателства, които са необходими за изясняване на обективната истина?
Как се прилагат задълженията на въззивната инстанция да обсъди фактическия и доказателствения материал по делото и да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение?
Когато приема заинтересованост на някой от разпитаните по делото свидетели, следва ли съдът да конкретизира тази заинтересованост в мотивите на решението си, да обсъди техните показания и да обоснове, защо не им дава вяра?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 110 ЗЗД, чл. 116 б. а ЗЗД, чл. 172 ГПК, чл. 181 ГПК, чл. 183 ГПК, чл. 266 ал. 1 ГПК, чл. 267 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 286 ТЗ, чл. 287 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 535 ТЗ, чл. 608 ал. 3 ТЗ, чл. 613а ал. 1 ТЗ, чл. 613а ТЗ, чл. 621а ал. 1 т. 2 ТЗ, чл. 630 ал. 1 ТЗ
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
При възражение на молителя или обективно установимо от доказателствата наличие на данни за несъбираеми вземания, в съответствие с въведеното от чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ силно служебно начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл. 631 ТЗ, дължи ли въззивният съд да извърши проверка и цялостен анализ дали тези вземания са ликвидни, дали са реално реализируеми, дали вземанията са към свързани или друга особена категория лица, съответно следва ли да извърши преценка за вероятната им събираемост или несъбираемост и въз основа на какви критерии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 281 т. 3 предл. трето ГПК, чл. 286 ал. 1 ТЗ, чл. 287 ТЗ, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 608 ал. 1 т. 1 ТЗ, чл. 608 ал. 1 ТЗ, чл. 608 ал. 4 ТЗ, чл. 621а ал. 1 т. 2 ТЗ, чл. 629б ал. 1 ТЗ, чл. 630 ал. 1 ТЗ, чл. 631 ТЗ, чл. 742 ал. 1 ТЗ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Как се характеризира връзката между обедняването и обогатяването при предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, съответно, налице ли е обогатяване за сметка на действителния собственик на имота на наемателя, ползвал имота и заплащал наемна цена по сключен договор за наем с несобственик на имота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Може ли съдът да приеме, че е налице умисъл за увреда на кредитора (в случая на държавата в лицето на НАП, съответно ощетяване на фиска) в хипотезата на висящо изпълнително производство при липса на изпълнителен титул, покана за доброволно плащане и/или друг изричен акт на публичен съдебен изпълнител и при положение на липса на изрично установени публични задължения с ревизионен акт, акт за установяване на публични задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК или друг властнически акт? Липсата на изрично възражение на длъжника за настъпила погасителна давност на публични задължения, направено пред него в производството по принудително изпълнение и/или пред взискателя, може ли да се цени като умисъл за увреда на кредитора при последваща разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на длъжника, спрямо който не са предприети обезпечителни и/или изпълнителни действия в производството по принудително изпълнение? Допустимо ли е в производство за прогласяване на относителна недействителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, съдът при преценката си по съществото на иска да разглежда и изследва всички финансови и счетоводни операции на първия ответник, извън процесната сделка, като ги изследва съвкупно с нея и да основава на тях своето решение, доколкото други сделки на разпореждане и/или управление не са предмет на иска? Допустимо ли е и съставлява ли процесуално нарушение изследването на финансови и счетоводни операции, сделки на управление и/или разпореждане на приобретателя на недвижимия имот – втори ответник, предмет на атакуваната сделка и може ли съдът да ги взема предвид и да ги обсъжда наред с останалите доказателства по делото при формиране на вътрешното си убеждение за наличие/липса на умисъл за увреждане на кредитора у договарящите страни? Допустимо ли е въззивният съд да счете за недоказани факти и обстоятелства по делото, за които са представени писмени доказателства, които не са оспорени от насрещната страна в първа и втора инстанция? Съставлява ли елемент от фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК намерението за увреждане и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато разпоредителната сделка е сключена без протекло производство по ревизия, а публични задължения са установени на база подадени от първия ответник справки – декларации по реда на чл. 105 ДОПК и презюмира ли се това намерение или подлежи на доказване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Търговският закон въвежда ли забрана заварените производства по несъстоятелност, които преди влизане в сила на промените в чл. 632, ал. 1 ТЗ /ДВ, бр. 66/2023 г./ са спирани веднъж и възобновени, при наличие отново на условия за спиране - липса на средства, които да покрият разноските, и др., да бъдат прекратени, без да бъдат спирани втори път?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Нормата на чл. 4, ал. 1 ЗБН, която определя като кредитори на банката в несъстоятелност само тези лица, които са кредитори по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, както и кредиторите по вземания, свързани с направени при условията и по реда на този закон разноски по несъстоятелността по чл. 54 ЗБН, от диспозитивен или от императивен характер е? Подлежи ли на разширително тълкуване нормата на чл. 4, ал. 1 ЗБН?
Следва ли в производството по несъстоятелност на кредитна институция да се прилага чл. 616 ТЗ, определяща кредиторите на несъстоятелността, включително и кредиторите за разноските във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност при изрична уредба на кръга от вземания на кредитори в чл. 4 ЗБН при действието на препращащата норма на чл. 612, ал. 2, изречение първо ТЗ?
Приложима ли е по аналогия нормата на чл. 688, ал. 3 ТЗ в производството по несъстоятелност на кредитна институция за предявяване на вземания, възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност на търговец?
Включването на вземане на кредитор за вземане за съдебни разноски във връзка с участието на кредитора в несъстоятелността и възникнали след откриване на производството, макар и с поредност по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН, който кредитор е извън кръга на кредиторите на банката по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗБН, не го ли поставя в привилигировано положение спрямо кредитора за разноски в последен ред по чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ, тъй като в чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН изпреварва кредиторите за законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 46 ЗНА, чл. 59 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 59 ЗБН, чл. 612 ал. 2 ТЗ, чл. 63 ЗБН, чл. 630 ал. 1 ТЗ, чл. 66 ал. 4 ЗБН, чл. 66 ал. 6 ЗБН, чл. 66 ЗБН, чл. 68 ЗБН, чл. 688 ал. 3 ТЗ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Продължава ли действието на предварителните обезпечителни мерки по чл. 629а ТЗ и след решението за откриване на производството по несъстоятелност?
Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка, вкл. защо приема някое доказателство за недостоверно?
Кой факт е от значение за противопоставимостта на правата на трети лица, договаряли относно възбраненото вещно право – формалното заличаване на обезпечителната мярка или осъществяването на основанието, което налага тя да бъде отменена?
Произвежда ли действие незаличена възбрана, като предварителна обезпечителна мярка по чл. 629а ТЗ, след решението за откриване на производството по несъстоятелност в хипотеза, в която временният синдик или молителят-кредитор не са поискали продължаването на действието на наложените предварителни обезпечителни мерки?
Съществува ли разлика между общата възбрана и запор, наложена с решението по чл. 630, ал. 1, т. 4 ТЗ и общата възбрана и запор, наложена с решението по чл. 711, ал. 1, т. 2 ТЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 108 ЗС, чл. 12 ГПК, чл. 19 ал. 3 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 452 ал. 2 ГПК, чл. 453 ГПК, чл. 453 т. 2 ГПК, чл. 496 ал. 2 ГПК, чл. 59 ЗЗД, чл. 629а ал. 6 ТЗ, чл. 629а ТЗ, чл. 630 ал. 1 ТЗ, чл. 630 ал. 2 ТЗ, чл. 630 ТЗ, чл. 644 ТЗ, чл. 677 ал. 1 т. 8 ТЗ, чл. 677 ал. 4 ТЗ, чл. 717 ал. 1 ТЗ, чл. 717н ТЗ, чл. 718 ТЗ
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2022
Дали за осъществяване фактическия състав на отговорността по чл. 627 ТЗ е достатъчно да бъде установено обективното изпадане на дружеството в състояние на неплатежоспособност или тя следва да е била външно обективирана чрез спиране на плащанията?
По какъв критерий следва да се преценява вината на управителя – конкретен, спрямо възможностите на конкретния управител да съобрази задълженията си, или абстрактен – спрямо това, което се приема за нормално, обичайно поведение на лицата в подобни случаи?
Положил ли е управителят дължимата грижа, ако е бил в грешка или незнание относно факта на неплатежоспособността и поради това не е подал молба по чл. 626, ал. 1 ТЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Татяна Костадинова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.