чл. 51 СК

За задължението на съда да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като съдебният акт трябва да е мотивиран и обоснован; За начина, по който съдът следва да извърши преценка на показанията на свидетелите и анализ на същите съвкупно с целия доказателствен материал по делото; Следва ли съдът да посочи защо възприема за достоверно казаното от една група свидетели и да посочи кои доказателства подкрепят казаното от тези свидетели; Необходимо ли е съдът да изложи съображения за обективността на свидетелите и на двете спорещи страни в хипотезата на чл. 172 ГПК; Може ли съдът да преиначава свидетелските показания, или да обсъжда избирателно само някои от тях, като игнорира други или друга част относно релевантни за спора факти; Длъжен ли е въззивният съд да прецени и изложи мотиви във връзка със заинтересоваността на свидетелите; Когато приема заинтересованост на някой от разпитаните по делото свидетели, следва ли съдът да конкретизира тази заинтересованост в мотивите на решението си, да обсъди техните показания и да обоснове, защо не им дава вяра; Кои са предпоставките за уважаване на иска по чл. 23 СК съответно доказването на кои факти е в тежест на ищеца по установнтелния иск за трансформация на лично имущество; Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, а също и доводите на страните, които имат значение за решението по делото, както и да спазва логическите, опитните и научните правила; Ако дарението е обичайно, има ли то характер на дарение и взема ли се предвид като предпоставка за реализиране на искане за пълна или частична трансформация; Дали следва да се приемат за доказани факти, за които съдът е указал на страната, която ги твърди, че следва да бъдат установени, но те останат недоказани в процеса, и следва ли страната да понесе неблагоприятните последици от недоказването и съдът е длъжен да приеме, че правните последици на тези факти не са се осъществили; За дейността на въззивната инстанция и задължението й при самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства - писмени и гласни, след обсъждане доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора; За да се уважи иск за трансформация на лично имущество, възможно ли е пълното доказване да се постигне не само чрез пряко, но и чрез косвено доказване.