всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 422 НПК

Основание за възобновяване
Чл. 422. (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.; изм., бр. 93 от 2011 г.) (1) Наказателното дело се възобновява, когато:
1. някои от доказателствата, върху които се основава присъдата, решението, определението или разпореждането, се окажат неистински;
2. (изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.; изм., бр. 93 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) съдия, съдебен заседател, прокурор или разследващ орган е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство;
3. чрез разследване се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил присъдата, решението, определението или разпореждането, и имат съществено значение за делото;
4. с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото;
5. (изм. изцяло – ДВ, бр. 93 от 2011 г.) са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 по съдебни актове по чл. 354, ал. 2, т. 2 и ал. 5, както и по присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната.
6. е допусната екстрадиция в случай на задочно осъждане при дадена гаранция от българската държава за възобновяване на наказателното дело – за престъплението, за което екстрадицията е допусната.
(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и 2 се установяват с влязла в сила присъда, а когато не може да се постанови присъда – чрез разследване.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Допустимо ли е национален съд да прекрати производството по гражданско дело на основание чл. 126, ал. 1 ГПК поради твърдян пълен обективен и субективен идентитет, когато между делата липсва реална идентичност по предмет, фактически състав и период на настъпилите вреди, когато делата се отнасят за различни периоди от време и различни фактически обстоятелства - вреди, настъпили в различни периоди, и различен обем на вредите в различните периоди, макар и заведени от едно и също лице, и представлява ли това ограничаване на достъпа да съд в нарушение на чл. 47 от ХОПЕС и принципите на ефективност и равностойност в правото на ЕС?
Представлява ли голословното изброяване на множество други дела, заведени от ищеца, без конкретизация на техните номера, страни и предмет, достатъчно основание за извода на съда, че е налице пълен обективен и субективен идентитет по смисъла на чл. 126, ал. 1 ГПК и допустимо ли е въз основа на такова общо твърдение да се прекрати производството, без съдът да извърши конкретна съпоставка на предмета и страните по делата-с оглед гарантираното в чл. 47 ХОПЕС и чл. 6 пар. 1 КЗПЧОС право на достъп до съд и на мотивиран съдебен акт?
Представлява ли злоупотреба с право завеждането на множество дела, когато те са с различни страни и предмет и целят обезщетение за вреди, възникнали в различен период от време, и представляват вреди в различен обем?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Майя Русева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Съставлява ли изискването третото правоимащо лице да е добросъвестно част от фактическия състав на отговорността на чл. 2в ЗОДОВ в случаите когато държавата, респ. нейните органи, са постановили отнемане на имущество, респ. вещ, собственост на лицето?
Добросъвестността като качество на лицето следва ли да се докаже и кой носи доказателствената тежест за това или тя се презумира на общо основание и произтича само от факта, че собственикът на вещта е трето лице за наказателното производство?
Недаването на указания относно доказване на добросъвестността в доклада по делото от първоинстанционния съд съставлява ли нарушение на съдопроизводствените правила?
Възлагането на ответника да доказва това обстоятелство нарушена ли разпоредбата на чл. 154 ГПК?
Трябва ли правоимащото лице да въвежда твърдения относно добросъвестността в предмета на делото, като го посочи в исковата молба или това обстоятелство изобщо не влиза в предмета на делото?
Ако ищецът е изложил такива твърдения в исковата молба, съобразно диспозитивното начало, следва ли тежестта на доказване да бъде възложена на ответника?
Нормата на чл. 111, ал. 2 НПК по отношение връщане на веществените доказателства на правоимащите лица може ли да се прилага при наличието на норма в особената част на НК, която противоречи на правото на ЕС, но това противоречие не е установено към постановяване на съдебния акт, а впоследствие е обявена за противоконституционна?
Допустимо ли е в производството по чл. 111, ал. 2 НПК правоимащото лице да изложи съображения за своята добросъвестност- че не е знаело за използването на притежавана от него вещ като средство за извършване на престъпление, и излагането на подобни съображения, може ли да има значение в последващо производство по реда на чл. 2в ЗОДОВ по иск, предявен от същото правоимащо лице?
Съставлява ли приложението на чл. 242, ал. 8 НПК специфична гражданскоправна последица с характера на конфискация, по отношение на която не е приложимо връщането на веществени доказателства, уредено в нормата на чл. 111 НПК?
Неотправянето на искане за преюдициално запитване във всички случаи ли съставлява достатъчно съществено нарушение, за да обуслови възникане на отговорността по чл. 2в ЗОДОВ или преценката за това е конкретна, като следва във всеки отделен случай да се преценяват обстоятелствата по делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

по чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е бил разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, с практиката на ВКС, Конституционния съд на Република България и Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно разясненията, дадени в мотивите по т. 1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №1/2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. С оглед на посочените указания и доколкото в изложението касаторът не е посочил конкретен правен въпрос, то касационно обжалване на определението на соченото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се допусне.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е гражданският съд, ангажиран с произнасяне по гражданскоправните последици от деликт, да приеме за доказани механизмът за настъпване на ПТП и виновният за това ПТП само въз основа на задължителната сила на влязла в сила присъда на наказателен съд, при положение, че по гражданското дело са открити нови обстоятелства и факти, които не са били открити в наказателното производство, обосноваващи извод за виновно поведение на трето лице, неучастващо в гражданското дело и са предпоставка за ангажиране на гражданската му отговорност?
Следва ли по повод прилагането на чл. 300 ГПК да се даде възможност на страната, която не се ползва от присъдата, да ангажира доказателства, че е предприела процесуални действия за възобновяване на наказателното производство на основание новооткритите по гражданското дело обстоятелства с цел да докаже, че неправомерно е привлечена като страна по иск за деликтна отговорност, или гражданското дело следва да се реши съобразно нормата на чл. 300 ГПК, независимо от това как би се развило наказателното производство и какви биха били последиците за неправомерно осъдения ответник?
След като влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието относно това извършено ли е, неговата противоправност и виновност на дееца, при постановяване на своето решение съдът длъжен ли е да обсъди всички доказателства по делото за всички правнорелевантни факти, като посочи кои факти намира за установени и кои – недоказани, както и да обсъди пълно, обективно и всестранно събраните по делото доказателства с цел да обоснове всички фактически и правни изводи на съда?
Следва ли въззивният съд, при наличие на приложена като доказателство по делото влязла в сила присъда, да обсъди всички събрани доказателства за съпричиняване на деянието от шофьора на МПС?
Допустимо ли е категорично да не се кредитират показанията на очевидец, основавайки се на чл. 300 ГПК, или е необходимо да се подложат на анализ и да се разгледат?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените факти и обстоятелства?
Задължен ли е съдът да обсъди и основе решението си на всички доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти, както и да обсъди доводите и възраженията на страните и събраните доказателства за механизма на произшествието, при иск срещу предприятието, осигуряващо сигурността по движението на влаковете, за обезщетяване на вредите от настъпилата злополука?
Допустимо ли е въззивната инстанция да определи размер на обезщетение, който не е съобразен с икономическите обстоятелства в страната към момента на ПТП, без да се съобрази с решаваните по сходни случаи дела – не е взел предвид възрастта на жертвата; това, че са живеели отделно с ищеца, че тоя е имал свое собствено семейство и не е разчитал на издръжка от майка си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Нарушено ли е правото на ищеца на обосновано и аргументирано съдебно решение?
Нарушен ли е принципа на състезателното начало?
Правилно ли е приел въззивния съд, че принципът на състезателното начало не е нарушен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Александър Цонев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е съдът, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК, да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото, и длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти и доказателства, от които произтича спорното право, така, че да реши делото според точния смисъл на закона?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Задължението на съда да обсъди всички доводи на страните, представените в тази насока доказателства така, че да реши спора според точния смисъл на закона.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Велислав Павков

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

„Длъжен ли е съдът, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК, да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото и длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти и доказателства, от които произтича спорното право, така че да реши делото според точния смисъл на закона?“ Поддържа, че определението на СГС е било постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №9/25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №3700/2013 г., I г. о., ГК и постановление №4 от 1968 г. на Пленума на ВС. Заявява и очевидна неправилност на определението.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

123 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела