чл. 252 НК

Може ли съдът по свой почин да променя правната квалификация на иска по време на висящ процес, като презумира основанието, на което е сключен определен договор между страните в процеса? Може ли да се приеме, че представляващият ЮЛ е задължил самото юридическо лице, когато при изписване и/или подписване на документ същият не е написал качеството в което се подписва, липсва ЕИК на юридическото лице, а е изписано само ЕГН на физическото лице? Необходима ли е отчетна сделка в отношенията ФЛ от една страна и представляващ ЮЛ дори и същите да се съвпадат, за да се приеме, че заемател, респ. ползвател е ЮЛ, за да се ангажира отговорността на същото ЮЛ? След като договорът за заем (както го е квалифицирал съдът) е реален договор и заемната сума не е постъпвала в касата на дружеството, съответно няма такава счетоводни записвания, как се определя кой е реалният заемополучател (ако има качество на такъв изобщо)? Следва ли да се прилагат по аналогия мотивите на ТР №4/10.05.2018 г. на ВКС по т. д. №4/2016 г. на ОСГТК при липса на решение на УС на кооперацията за сключване на договор за заем изобщо и да се ангажира отговорността на кооперацията при липса на такова решение? Следва ли да се счита договорът за заем за сключен с кооперация, при положение, че председателят в качеството му на ФЛ е получил сума с разходен касов ордер от трето лице, без реални пари да са постъпвали в касата или по банковите сметки на кооперацията, която той представлява? Налице ли е незавършен фактически състав на сделката, тъй като липсва елемент на фактическия състав на договора за заем (както го е квалифицирал съдът) - реалното получаване на сумата от кооперацията заемополучател? Ако сумата е получена от председателя на кооперацията, но не е предадена реално в касата или по банкова сметка на кооперацията, кой е заемополучателят по договора? В случая важат ли правилата по аналогия на мотивите на ТР №4/10.05.2018 г. на ВКС по т. д. №4/2016 г. на ОСГТК, тъй като тълкувателното решение е издадено във връзка с разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 4, т. 10 Закона за кооперациите, а настоящата хипотеза е във връзка с разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 21, ал. 2 Закона за кооперациите? Когато „Договорът за подпомагане включва в себе си елементи на договор за съвместна дейност или такъв за подпомагане на земеделски производители, какво е основанието на което се търси връщане на дадената сума с оглед квалифицирането му от страна на съда като договор за заем?