чл. 432 ал. 1 КЗ

Представлява ли размерът на средната /минималната/ работна заплата в Р. България критерий от значение за определяне на обезщетението за неимуществени веди, при предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с оглед характера (конкретно неимуществени вреди и териториалното покритие на полицата на територията на целия Европейски съюз), което изключва възможността обезщетението да може да се обвързва с минимална работна заплата в конкретна държава от ЕС, респ. в България?
В случай на необходимост за обвързване на обезщетението с размера на средната/М. не следва ли да е необходимо съдът да анализира икономическата реалност като цяло на територията на Европейския съюз, поради еднаквост на застрахователното покритие?
В тази връзка представлява ли размерът на средната /минималната/ работна заплата изобщо един от критериите, които следва да се съобразят при определяне размера на обезщетението по претенция за компенсация на неимуществени вреди от застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите има действие и ако е така може ли да се отчита размер на „средна брутна работна заплата пред липсата на яснотa на този размер и факта, че такъв не е нормативно установен, не е определен, а определяем – критерий, който няма точни параметри може ли да бъде използван?
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, при условията на предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, кои са критериите които съдът следва да отчете за правилно приложение на принципа на справедливост и може ли размерът на обезщетение за морални вреди да се обоснове със съобразяване на размера на средната /минималната брутна работна заплата /датата на ПТП/2021 г.?
Прилагането на критерий - икономически условия в страната за конкретна година, без да се сочат характеристики и особености на тези условия и при пълно игнориране на лимита на отговорност на застрахователя за съответната година, който е установен като ориентир за тези условия, представлява ли критерий, от значение за правилно приложение на принципа на справедливост?
Критериите на чл. 52 и икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП - м. октомври 2021 г., обосновават ли намаляването на обезщетенията?
Ако два съдебни състава имат абсолютно различни критерии за справедливост, трябва ли второинстанционният съд да изложи мотиви кои факти и обстоятелства са обосновали значителното различие и предпоставят намаление на обезщетението и трябва ли тези факти да са от кръга на задължителните, за правилно определяне размера на обезщетението и да са отрицателни - доказващи предпоставки за определяне на по-ниско такова?
Процесуалноправният въпрос за дължимото от въззивната инстанция мотивиране и излагане на съображения при отхвърляне на иска за обезщетяване на неимуществените вреди в обжалвания - чл. 269, изр. 2 ГПК размер и за необходимост за преценка съответствието на решението на САС със задължителната за него практика по т. 1 на чл. 280 ГПК - т. 19 на тълкувателно решение №1/2001 г. на ВКС, ОСГК.
Възпроизвеждането на релевантните факти и обстоятелства и посочването на размера на обезщетението, дължимо от застрахователя или от другите субекти, дължащи плащане по КЗ, изчерпва ли задължението за излагане на мотиви или е необходимо да се обосноват и изложат и съображенията, формирали вътрешното убеждение за неоснователност на претенцията и за отхвърляне на иска за обезщетяването на неимуществените вреди, защото изводът за размера им е винаги резултат на конкретна преценка на специфични явления и различни данни във всеки отделен случай са релевантни за определянето му?