чл. 230 ал. 2 ГПК

Когато в договор за ипотечен банков кредит трето лице е посочено като съдлъжник в неговата титулна част, но от съдържанието на договора е видно, че той поема единствено задължение да учреди ипотека върху собствен имот за обезпечаване на кредита и в заключителната му част се е подписал единствено като дал съгласие за учредяване на ипотеката, може ли да се ангажира пълната му солидарна отговорност наред с кредитополучателите, или за да се отговори на този въпрос съдът трябва да тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността?
Когато в един договор за банков кредит страните са договорили, че ще се прилагат общите условия на банката, които следва да бъдат неразделна част от него, но те не са подписани от тях, нито съдържанието им е утвърдено в предвидената за действителността на договора за банков кредит писмена форма, налице ли е завършен фактически състав на договора, съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за вземането на кредитора – от падежа на договора, вкл. когато е обявен за предсрочно изискуем или съобразно правилата на неоснователното обогатяване – от момента, в който е станало ясно, че няма да се осъществи основанието /завършване на фактическия състав на договора за кредит/, с оглед на което е извършено плащането?
Какъв по естеството си следва да е правораздавателният акт по искова молба, с която кредиторът е потърсил съдебна защита на свое изискуемо притезание – решение или определение за прекратяване на делото?
Ако със свое решение по чл. 422 ГПК съдът е отхвърлил претенциите на кредитора за установяване на вземания, формирани на базата на предсрочно обявената изискуемост именно поради липсата на предпоставки за обявяването й, може ли да се приеме, че падежиралите и изискуеми на свое основание анюитетни вноски не се покриват от силата на пресъдено нещо на отхвърлителното решение, с което делото е приключило?
Може ли кредиторът да се позове на последиците от прихващане, което не е извършено чрез предвиденото в чл. 104, ал. 1 ЗЗД компенсаторно волеизявление, адресирано до другата страна?