чл. 145 ЗЗД

Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими факти, обстоятелства, доказателства, доказателствени средства, искания, твърдения и възражения и да изложи конкретни мотиви по всяко едно от тях за точното прилагане на закона относно отговорността при „управленски деликт“?
Процесуално допустимо ли е приемането за разглеждане насрещна искова молба /чл. 367, ал. 4 ГПК/ и допустимо ли е решението на съда по търговски спор, когато са предявени обективно евентуално съединени искове /3 броя – чл. 240 ЗЗД, чл. 55 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД/ и при оспорени факти и оспорени основания на всички евентуално съединени искове /чл. 367, ал. 1 ГПК/, с допълнителната насрещна искова молба /чл. 372, ал. 2 ГПК/ се оттегли главният иск /чл. 240 ЗЗД/, посочат нови факти и обстоятелства и вместо него се формулират в обстоятелствената част и петитум друг иск и наред с това се предяви нов евентуален иск /чл. 145 ТЗ/, различен от първоначално предявените евентуални искове /чл. 55 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД/?
Към кой момент трябва да е налична абсолютната процесуална предпоставка по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ ако решението за реализиране на отговорността е взето:
3.1. след предявяване на исковата молба /в хода на съдебния процес/ и може ли това последващо решение да „санира тази първоначална липса на абсолютната процесуална предпоставка“?
3.2. когато е оспорена материалната доказателствена сила /достоверността на съставяне/ на протокола на общото събрание на съдружниците, респ. протокола-решение на едноличния собственик и ползващият това доказателство не е доказал достоверността на датата на съставяне?