чл. 60а ЗБН

Осъждането на ищец, за когото са били налице предпоставките за освобождаване от предварителното задължение за внасяне на дължимата за образуване на делото държавна такса, да заплати държавната такса при прекратяване на производството по делото в случаите, когато основанието за прекратяване е недопустимост на иска, следствие от обявяването за противоконституционна на нормата, представляваща правната квалификация на иска, тогава, когато конституционното дело е образувано след предявяването на иска противоречи ли на принципа на правовата държава и на производните му принципи на справедливостта и на оправданите правни очаквания, прокламиран в Конституцията на Република България и чл. 2 Договора за Европейски съюз? Намира ли правното си основание в чл. 124, ал. 1 ГПК предявеният иск? Обявяването на противоконституционността на чл. 60а, ал. 1 ЗБН води ли до недопустимост на процесния иск или има отношение към неговата основателност, доколкото се касае до осъдителен иск? Дължат ли се разноски от ищеца при прекратяване на производството по делото въз основа на обявена противоконституционност на правна норма, за което вина няма ищеца, т. е. не е причина за неоснователно завеждане на делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анжелина Христова

Определение №/..2025 по дело №/2025

Следва ли съдът, пред който е предявен иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 417 ГПК спрямо ответник, за който в хода на делото е открито производство по несъстоятелност, да съобрази разпоредбата на чл. 694 ТЗ и нововъзникналото производство по несъстоятелност спрямо ответника, включително, да изясни несъответствията между първоначално предявения иск и заявеното от кредитора в несъстоятелността - с молбата му за предявяване на вземанията до съда?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени доводи и възражения на страните и да изготви самостоятелни правни изводи за тях?
Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по съществото на спора, при съобразяване на ограниченията на непълния въззив, да се произнесе по всички своевременно наведени доводи и възражения на страните, както и по относимите доказателства за правилното решаване на спора?
Длъжна ли е въззивната инстанция, дори когато се възползва от възможността по чл. 272 ГПК, да изложи собствени пълни и задълбочени мотиви по съществото на правния спор?
Има ли право управителят на дружество-ответник, за което е открито производство по несъстоятелност - да продължи да го представлява в производството по чл. 422 ГПК, след откриване на производство по несъстоятелност, вкл., и когато ех lege производството се е трансформирало в такова по чл. 694 ТЗ?
Длъжен ли е да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, дори и без да е направено възражение от заинтересованата страна, когато нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства?
Необходимо ли е извлечението от счетоводните книги да индивидуализира вземане и от встъпилото по договора за кредит лице, в хипотезата на чл. 101 ЗЗД (солидарният длъжник)?
Следва ли въззивният съд да се произнесе по въззивните жалби на ответниците срещу решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена молбата им за поправка на очевидни фактически грешки в същото?
Ползва ли се частен документ с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му, въпреки оспорването й от страната, чийто бивш органен управител се твърди да го е подписал след прекратяване на представителното правоотношение, както и че тежестта за доказване е за страната, оспорваща датата, а не на лицето, което е представило и се ползва от представения по делото документ?
Неустойка в размер на 10 % годишно върху възнаградителна лихва от 9 % - излиза ли извън присъщите на същата обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции?
Дължи ли се възнаградителна лихва и след като заетата сума не се ползва от заемателя?
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем, трансформира ли вече падежиралите отделни вземания за възнаградителна лихва в едно единствено вземане, за което да се прилага петгодишна давност, считано от предсрочната изискуемост?
Приложим ли е преклузивният двугодишен срок по чл. 62, ал. 1 ЗБН спрямо иска по чл. 422 ГПК, предявен от несъстоятелна банка?
Може ли да се цедира вземането само срещу един от солидарните длъжници, а другият да отговаря спрямо стария кредитор (цедента) и може ли да има солидарни задължения при няколко различни кредитори? Може ли споразумението, с което се отлага действието на цесията по отношение на един от солидарните длъжници, да породи действие - без съгласието на самия солидарен длъжник, който да се задължи самостоятелно спрямо новия кредитор?
Приложим ли е преклузивният двугодишен срок по чл. 62, ал. 1 ЗБН спрямо иска по чл. 422 ГПК, предявен от несъстоятелна банка?
Необходимо ли е извлечението от счетоводните книги на банка по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК - да индивидуализира вземане и от встъпилото по договора за кредит лице, в хипотезата на чл. 101 ЗЗД (солидарния длъжник) или такова задължение следва да има отразено само за главния длъжник, съответно за поръчителя по договора за кредит?
Необходимо ли е да се изпрати изявление за предсрочна изискуемост до встъпилото по договора за кредит лице или такова следва да се изпрати единствено до главния длъжник? Дължи ли встъпилият в дълга наказателна неустойка и лихви за забава, и от кой момент, ако покана за предсрочна изискуемост не е изпратена до последния, а единствено до главния длъжник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Иванка Ангелова

чл. 101 ЗЗД, чл. 111 б. б ЗЗД, чл. 114 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 193 ал. 3 ГПК, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 226 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 415 ал. 1 ГПК, чл. 415 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 417 т. 2 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 430 ал. 1 ТЗ, чл. 430 ал. 2 ТЗ, чл. 60а ЗБН, чл. 62 ал. 1 ЗБН, чл. 686 ал. 1 т. 1 ТЗ, чл. 692 ТЗ, чл. 694 ТЗ, чл. 92 ал. 1 ЗЗД

Определение №/..2025 по дело №/2025

Осъждането на ищец, за когото са били налице предпоставките за освобождаване от предварителното задължение за внасяне на дължимата за образуване на делото държавна такса, да заплати държавната такса при прекратяване на производството по делото, в случаите, когато основанието за прекратяване е недопустимост на иска, следствие от обявяването за противоконституционна на нормата, представляваща правната квалификация на иска при първоначалното му подаване, тогава, когато конституционното дело е образувано след предявяването на иска противоречи ли на принципа на правовата държава и на производните му принципи на справедливостта и на оправданите правни очаквания, прокламиран в Конституцията на Република България и чл. 2 Договора за Европейски съюз?
Намира ли правното си основание в чл. 124, ал. 1 ГПК предявеният иск?
Обявяването на противоконституционността на чл. 60а, ал. 1 ЗБН води ли до недопустимост на процесния иск или има отношение към неговата основателност, доколкото се касае за осъдителен иск?
Дължат ли се разноски от ищеца при прекратяване на производството по делото, въз основа на обявена противоконституционност на правна норма, за което вина няма ищеца, т. е. не е причина за неоснователно завеждане на делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Опр. по чл. 274 ал. 3 ГПК за недопускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

съдия Иво Димитров

Определение №/..2025 по дело №/2024

Съставлява ли предварителното разрешение на Фонда за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/ по чл. 39, ал. 1, т. 7 ЗБН за предявяване на иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск от синдика на несъстоятелната банка? Отсъствието на такова разрешение води ли до недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН?
Уредената в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН относителна недействителност на прихващания, извършени с придобити от цесионери „притежания“ – вземания на кредитори на несъстоятелна банка по договори за депозит на парични средства представлява ли ясен, достъпен и предвидим закон по смисъла на чл. 1, пар. 1 Протокол 1 към КЗПЧОС?
Уредената в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН относителна недействителност на прихващания, извършени с придобити от цесионери „притежания“ – вземания на кредитори на несъстоятелна банка по договори за депозит на парични средства представлява ли легитимна цел в защита на обществен интерес по смисъла на практиката на ЕСПЧ?
Уредената в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН относителна недействителност на прихващания, извършени с придобити от цесионери „притежания“ – вземания на кредитори на несъстоятелна банка по договори за депозит на парични средства пропорционална ли е на преследваната легитимна цел по смисъла на практиката на ЕСПЧ?
Уредената в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН относителна недействителност на прихващания, извършени с придобити от цесионери „притежания“ – вземания на кредитори на несъстоятелна банка по договори за депозит на парични средства не съставлява ли прекомерна тежест за засегнатия индивид по смисъла на практиката на ЕСПЧ?
Уредената в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН относителна недействителност на прихващания, извършени с придобити от цесионери „притежания“ – вземания на кредитори на несъстоятелна банка по договори за депозит на парични средства предоставя ли на засегнатите лица адекватна защита по смисъла на практиката на ЕСПЧ?
Уредената в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН относителна недействителност на прихващания, извършени с придобити от цесионери „притежания“ – вземания на кредитори на несъстоятелна банка по договори за депозит на парични средства отговаря ли на изискванията за допустима намеса от страна на държавата по смисъла на практиката на ЕСПЧ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №/..2025 по дело №/2024

Съставляват ли разноски по несъстоятелността по смисъла на чл. 54, т. 3, предл. първо ЗБН присъдените на ответника поради отхвърляне на исковете съдебни разноски, сторени в производството по предявени от синдика на обявена в несъстоятелност банка искове с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, чл. 59, ал. 3 ЗБН, чл. 3, ал. 3 ЗБН и чл. 26, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН?
Следва ли тези разноски да се удовлетворяват по реда на чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства?
Съществува ли в Закона за банковата несъстоятелност ред за предявяване на вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, аналогичен на реда за предявяване на вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ в общата търговска несъстоятелност?
Какво е правното основание за синдика на банка в производство несъстоятелност, на което същият може да включи вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, в списъка на приетите вземания? Приложим ли е към тези вземания редът по чл. 68 ЗБН?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Зорница Хайдукова

Определение №/..2023 по дело №/2023

от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице когато разглеждането на правния въпрос допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

Определение №/..2023 по дело №/2023

1/ В хипотезата на прекратено съдебно производство по иск по чл. 60а ЗБН, поради обявяване на разпоредбата за противоконституционна, дължи ли ищецът плащането на дължимата държавна такса, въпреки липсата на специална норма в ЗБН в този смисъл? и 2/ Дължат ли се разноски от ищеца при прекратяване на производството по делото въз основа на обявена противоконституционност на правна норма, за което вина няма ищецът, т. е. не е причина за завеждане на делото? Допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалване се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с формално позоваване на нормата.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Росица Божилова

Опр. по чл. 274 ал. 3 ГПК за недопускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

чл. 248 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 ГПК, чл. 60а ЗБН, чл. 84 ГПК

Определение №/..2023 по дело №/2022

се твърди противоречие с разрешението в решение №73/11.08.2020г. по т. д.№2944/2018 г. по описа на ВКС първо т. о./ ; 2. Намира ли правното си основание в чл. 124, ал. 1 ГПК предявеният иск?; 3. Обявяването на противоконституционността на чл. 60а ал. 1 ЗБН води ли до недопустимост на процесния иск или има отношение към неговата основателност, доколкото се касае до осъдителен иск? и 4. Дължат ли се разноски от ищеца при прекратяване на производството по делото въз основа на обявена противоконституционност на правна норма, за което вина няма ищецът, т. е. не е причина за неоснователно завеждане на делото? Наред с това касаторът се позовава и на основанието за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, като твърди, че решението е очевидно неправилно, доколкото съдът е приел, че предявеният осъдителен иск е недопустим въпреки наличието на нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №/..2023 по дело №/2023

не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Първият въпрос, по начина, по който е формулиран, предпоставя извършването на проверка на фактите по делото, каквото произнасяне касационната инстанция дължи едва при разглеждането по същество на частната касационна жалба, но не и в производството по допускане на касационния контрол. Вторият въпрос, касаещ вида на иска и търсената с него защита, е изцяло хипотетичен и не е обусловил решаващия извод на въззивния съд за недопустимост на претенцията. В обжалваното определение не са изложени съображения, дали преценката за допустимостта на иска и неговата квалификация може да се извърши преди доклада на съда по делото, съответно - за съществуване на право на иск на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Освен, че отсъства общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, необоснован по отношение на тези въпроси е и допълнителният селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съгласно задължителните указания в т. 4 Тълкувателно решение №******г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е посочена непълна, неясна или противоречива правна норма, нуждаеща се от тълкуване, приложима в отговор на всеки от въпросите. Отделно от това, посоченото основание не е налице по отношение на първия въпрос, предвид съществуващата ясна и непротиворечива практика на ВКС, че съдът следи служебно за наличието на абсолютни процесуални пречки за развитието на процеса по всяко време и ако такива са налице е длъжен да прекрати производството, независимо от фазата на неговото развитие.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Ефремова

Опр. по чл. 274 ал. 3 ГПК за недопускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

съдия Камелия Ефремова

чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 60а ал. 1 ЗБН, чл. 60а ал. 1 т. 2 ЗБН, чл. 60а ЗБН

Определение №/..2023 по дело №/2023

1. При преценка за процесуалната допустимост на иска следва ли да се цени действащото в страната процесуално и материално право към момента на предявяване на иска, макар и по-късно то да е обявено за противоконституционно?; 2. Допустим ли е иск, предявен в преклузивния законов срок към момента на завеждане на исковата молба, когато по-късно с решение на КС е обявена за противоконституционна норма, която променя преклузивния срок, действал към момента на предявяване на иска?; 3. Какъв е срокът за предявяване на иск по чл. 60, ал. 1 ЗБН – 2 или 5 годишен и кога изтича той в процесния казус с оглед действието на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците?. Навеждат се твърдения, че разрешаването на въпросите би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се искане за допускане на касационния контрол на обжалвания въззивен акт и при хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, наличието на която се обосновава с доводи за несъобразяване на състава при изчисляването на срока с разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Опр. по чл. 274 ал. 3 ГПК за недопускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

съдия Людмила Цолова