30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 308 ТЗ

Отметнина
Чл. 308. (1) Ако при сключване на договор една от страните е дала или обещала нещо, в случай че се отметне, тя може да се откаже от договора, ако не е започнало изпълнението му. Отметналата се страна е длъжна да заплати отметнината, а ако я е дала при сключване на договора, тя я губи.
(2) Когато договорът се изпълни, отметнината се връща или се прихваща. Тя се връща и при прекратяване на договора по взаимно съгласие.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е съдът при постановяване на решението да извърши преценка на всички относими доказателства и доводите на страните и да изложи мотиви по тях? В хипотезата на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, право за страната да се откаже от договора, т. е. да го прекрати преди да е започнало изпълнението му, като загуби обещаното или даденото и тази страна е упражнила това свое право на прекратяване на договора, то другата страна има ли право да иска обявяването му за окончателен по съдебен ред по чл. 19, ал. 3 ЗЗД или е носител само на правото да иска присъждане на уговорената в случай на отказ от договора престация? В хипотезата на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, уведомлението за прекратяване на договора и връщане на двойния размер на полученото капаро от продавача на купувача, обуславя ли извод за разваляне на предварителния договор по взаимно съгласие между страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Допустимо ли е в даден двустранен договор да се включи клауза по общо съгласие на страните (в полза на всяка от тях) – за оттегляне от договора, с която се предоставя право на всяка от страните за едностранно прекратяване на договора, след започване на изпълнението му (независимо дали пълно или частично), при която страната има право срещу реалното заплащане на обезщетение – да упражни преобразуващото право за прекратяване на договора?
Как следва да се тълкуват отделните договорни уговорки за тълкуване на волеизявленията на страните по договорното им правоотношение – изолирано или във връзка едни с други? Всяка една уговорка следва ли да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор? Всички клаузи следва ли да се тълкуват с оглед целта на конкретния договор, обичаите в практиката и добросъвестността, и при всяко тълкуване съдът задължен ли е да изясни само изявената воля на страните, а не предполагаемата воля и може ли да подменя нейното съдържание или следва да съобрази всички обстоятелства при постигане на уговорката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Драгомир Драгнев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени всички доказателства, възражения и доводи на страните за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях?“; 2. „Допустимо ли е едната страна по двустранен договор да прекратява договора с едностранно изявление или с конклудентни действия, ако е започнало изпълнението на договора и насрещната страна по договора е изправна?“; 3. „Допустимо ли е страна по двустранен договор да се отказва от изпълнение на договора чрез позоваване на клауза за едностранно прекратяване на договора с уговорка за заплащане на неустойка, ако преди това същата страна вече е неизправна поради неизпълнение на друго/и задължение/я по същия договор?“; 4. „Следва ли да се счита по отношение на едната страна по двустранен договор за приемане със съгласие за прекратяване на договора, връщането на парична сума по банков път от другата страна, и следва ли в тази хипотеза да се събират допълнително доказателства за волята на страната получила по банков път парите?“ и 5. „Договорът със смесена характеристика – включващ договор за възлагане на строителство на недвижим имот и предварителен договор за покупко-продажба на имота, предмет на строителството, с купувач – възложител физическо лице, представлява ли потребителски договор с основен негов предмет строителството на имота?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с приетото в Тълкувателно решение №1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, Тълкувателно решение №3/23.02.2022 г. по тълк. д. №3/2019 г. на ВКС, ОСГТК, решение №111 от 17.07.2018 г. по гр. д. №3695/2017 г. на ВКС, III г. о., решение №73 от 5.07.2018 г. по гр. д. №3228/2017 г. на ВКС. III г. о., решение №338/27.03.2018 г. по гр. д. №706/2017 г. на ВКС, IV г. о. и решение №142 от 30.03.2020 г. по т. д. №2970/2018 г. на I т. о., вторият и третият въпроси са решени в противоречие с приетото в решение №39 от 15.05.2014 г. по т. д. №1061/2013 г. на ВКС, I т. о. и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, четвъртият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а петият въпрос е решен в противоречие с приетото в практиката на ВКС – Тълкувателно решение №3/23.02.2022 г. по тълк. д. №3/2019 г. на ВКС, ОСГТК, определение №60602/27.07.2021 г. по гр. д. №510/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение №23 от 07.07.2016 г. по т. д. №3686/2014 г. на ВКС, I т. о. решение №86 от 17.08.2015 г. по т. д. №616/2015 г. на ВКС, I т. о., в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз – решение от 21 март 2019 г., Pouvin и Dijoux, С-590/2017, EU:C:2019:232, т. 19, решения от 30 май 2013 г., Asbeek Brusse и De Man Garabito, C 488/2011, EU:C:2013:341, т. 30, решение от 10 март 2005 г., EasyCar, С-336/03, EU:C:2005:150, т. 21, от 27 март 2019 г., slewo, С-681/2017, EU:C:2019:255, т. 34 и решение от 12 март 2020 г., Verbraucherzentrale Berlin, С-583/2018, EU:C:2020:199, т. 27, а също и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Евгений Стайков

Определение №****/**.**.2016 по дело №****/2016

касаторът счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №******г. по т. д.№******г. на ВКС, ТК, Іт. о. и решение №205 от 11.02.2000г. по гр. д.№1263/1999г. на ВКС, в първото от които е прието, че: „Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/ и че това правило се прилага като се зачитат конкретните уговорки в договора, свързани с настъпването на изискуемостта, както и с възможността неустойката да е с модалитети - условие, срок и пр. В тези хипотези, изискуемостта на неустойката настъпва в съответствие с модалитета.”; а във второто от посочените решения е прието, че: вземането за неустойка става изискуемо не от поканата да бъде заплатена, а от момента, в който е изтекъл срокът за изпълнение. В случая вземането за сумата по чл. 14 от процесния предварителен договор става изискуемо с възникването му - когато Е. М. Руда упражнява правото за отмятане от договора, уговорено в същата договорна клауза, в която също така е предвидено, че при реализиране правото на отмятане от договора от нейна страна уговорената сума ще бъде приспадната от заплатените от нея суми от продажната цена. Погасени по давност вземания могат да се прихващат, стига прихващането да е могло да бъде извършено преди изтичането на давността /чл. 103, ал. 2 ЗЗД/. Възможността да се извършва прихващане с погасено по давност вземане се обосновава с положението, че лицето, което има право да извърши прихващане, често смята, че вече е освободено от насрещното си задължение поради наличието на право да извърши прихващане, и не прихваща, докато не бъде предявен срещу него иск за изпълнение на задължението /решение №933/1059г. на ВС, Іг. о., решение №1793/1963г. на ВС, Іг. о. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е салице соченото противоречие на въззивното решение с посочената от касатора практика на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Решение №****/**.**.2014 по дело №****/2013

Когато е налице авансово плащане, което цели да гарантира сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, приложими ли са институтите на задатъка (чл. 93 ЗЗД) и на отметнината (чл. 308 ТЗ)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

12 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела