30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 141 ал. 7 ТЗ

Управление и представителство
Чл. 141. […] (7) Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Могат ли страни по договор за управление да сключат допълнително споразумение (анекс) за преуреждане и недължимост на възнаграждението към договора - не в писмена форма, а чрез конклудентни действия и дължимо ли е възнаграждението по договора в такъв случай?
Може ли да се предоговори правоотношение по договор за управление, в който е предвидена писмена форма за всички изменения и допълнения между страните, чрез изпращане на анекс по електронна поща?
Могат ли да съществуват паралелно правоотношения по договор за управление за управител на едно търговско дружество и трудов договор за ръководна позиция (директор, началник) в друго търговско дружество, които са от една икономическа група, когато възнагражденията по двете позиции съвпадат?
Наличието на две отделни правоотношения (трудово с различна длъжностна характеристика и по управление - гражданско) на едно и също физическо лице с две отделни дружества от една икономически свързана група, с един и същ размер на възнаграждението, може ли да се тълкува като една и съща работа за едно също време и респ. като противоправен икономически резултат (неоснователно обогатяване) в полза на физическото лице?
Може ли със сделка между правни субекти, едно от които е едноличен собственик на дружество, управлявано по договор за управление от физическо лице - управител, да се реши да бъде привлечен управителят на работа по трудово правоотношение към трето лице (контрахент по сделката), макар и без съгласие на управителя да не получава възнаграждение, защото функциите се припокриват? Това води ли автоматично до отпадане на правото на възнаграждение по договора за управление на управителя? Следва ли да се счита управителят за персонал на дружеството, което управлява?
Може ли въззивният съд самостоятелно да допуска съдебно-счетоводна експертиза по въпрос, който не е спорен между страните (получаването на възнагражденията, както и не е страна по делото третото лице по трудовото правоотношение), респ. процесуално нарушение ли е в контекста на разгледано и уважено непредявено право изключващо възражение на въззивника по делото, което не е обсъждано в хода на първоинстанционното производство, ясна индиция за което е, че въззивният съд е отменил хода по същество, за да допусне експертизата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли да се приеме противоправност и вина на управителя, в случай че не са налице нарушения на законови и подзаконови нормативни актове?
Управителят има ли оперативна самостоятелност при вземане на решения за реда и начините на прекратяване на трудови правоотношения в повереното му за управление дружество?
След като не е посочено, че обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се изплаща само за придобито право на пенсия по чл. 68 КСО, включва ли се и придобито право на пенсия по чл. 68а КСО?
Разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ приложима ли е в случаите на предявяване на иск срещу бивши управители?
При наличие на колективен трудов договор (КТД), чиито клаузи предвиждат изплащане на обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение, разпоредбите препращат ли към Кодекса на труда (КТ)? Когато в договор за възлагане на управление е предвидено, че управителят има право да ползва социалните фондове на дружеството съгласно общите разпоредби на КТД, тези разпоредби препращат ли към КТ за изплащане на обезщетение при пенсиониране? Когато в договор за възлагане на управление е предвидено, че управителят има право да ползва социалните фондове на дружеството съгласно общите разпоредби на КТД, тези разпоредби препращат ли към КТД? Прилагат ли се разпоредбите на КТ и КТД, вкл. чл. 29 от колективния договор, като обстоятелство, следващо от клаузата на чл. 6.6 от договора за управление?
Длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи и тези изводи да намерят отражение в мотивите към решението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Татяна Костадинова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Не се установяват пороци на обжалвания съдебен акт, които да разкриват признаците на вероятна нищожност или недопустимост като основание за служебно произнасяне по предмета на настоящото производство? Отказът да бъде приет отвод във всеки конкретен случай следва ли да се преценява съобразно процесуалното поведение на съда в производството спрямо съответната страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Соколова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

„За задълженията на въззивния съд при мотивиране на съдебния му акт, съобразно изискванията на чл. 236, ал. 2 и чл. 269 ГПК, както и за тези по чл. 202 ГПК“
„За приложението на чл. 38, ал. 1 ЗЗД в хипотезата на предл. първо в случаите, когато управителят на търговско дружество сключва договор от негово име със самия себе си в качеството си на физическо лице“
„Прилага ли се правилото на чл. 293, ал. 3 ТЗ при нищожност на сделката поради нарушение на императивни разпоредби на материалния закон?“
„Прилагат ли се специалните правила за формата на търговските сделки по отношение на договорите, уреждащи вътрешните отношения, между дружеството и органните му представители?“

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

При разглеждане на спор на страните относно съдържанието на договорна клауза решаващият съд длъжен ли е да издири действителната обща воля на страните, да изследва отделните уговорки, свързани с поведението им преди и след сключването на договора, следва ли да отчете каква е била тяхната цел при договарянето при спазване на обективните критерии, регламентирани в чл. 20 ЗЗД? Отделните уговорки трябва ли да бъдат тълкувани във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността? Следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства по делото и на доводите на страните, и да постанови решението си върху приетите за установени факти и върху закона, който е от значение за изхода на делото? При подписването на договор, в който изрично е уговорено, че срокът му е до провеждане на конкурс, може ли да се смята, че е налице двустранно писмено съгласие относно прекратяването му - при настъпване на прекратителното основание, без да се налага изразяване на допълнително изрично писмено съгласие на страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

1237 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела