чл. 129 ал. 1 ТЗ

не може да бъде уважено: Както е посочено в мотивите към т. 7 на ТР №1 от 31.05.2023 г. по тълк. дело №1/2020 г. на ОСТК на ВКС, вписването, предвидено в чл. 129, ал. 2 ТЗ, е вписване на промени в обстоятелства, настъпили в резултат на прехвърляне на дялове, а не вписване на разпоредителни сделки с дружествени дялове. При прехвърляне на дялове се вписва настъпилата промяна само ако е приет нов съдружник. Дружественият дял на всеки от съдружниците не е обстоятелство, за което законът е предвидил, че се вписва, и поради това промяната в притежаваните от съдружниците дялове не подлежи на вписване. Изменението в дружествения договор по чл. 115, т. 5 ТЗ относно размера на дяловете, с които съдружниците участват в капитала, се обявява по силата на чл. 119, ал. 4 ТЗ. Видно е, че при поставянето на въпроса касаторът неправилно застъпва тезата, че в ТР се вписва (и е вписано) прехвърлянето на дружествените дялове. Неправилно е и разбирането, че това е несъществуващото обстоятелство, което е предметът на предявения установителен иск. В противоречие с императивните разпоредби на ТЗ е и тезата на касатора, че сключването на договор по чл. 129 ТЗ за прехвърляне на дружествени дялове на трето лице, може да санира/замести отсъствие на решение по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ. При формулирането на въпроса касаторът не отчита, че приемането на нов съдружник е от компетентността на Общото събрание с мнозинство повече от ѕ от капитала, поради което при липса на такова решение, прехвърлянето на дружествен дял на нов член, не отговаря на условието по чл. 129, ал. 1 ТЗ да са „спазени изискванията за приемане на нов съдружник“. Прехвърлянето на дялове няма да произведе действие за дружеството, ако приобретателят не e приет за съдружник по решение на Общото събрание и не е взето решение за това прехвърляне. Некоректно във въпроса е предпоставено твърдението за изпълнени в конкретния случай изисквания за приемане на нов съдружник, което отнема характеристиката му на обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол, съобразно критериите по т. 1 на ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В разрез с указанията в ТР №1/06.12.2002 г. по тълк. дело №1/2002 г. на ОСГК на ВКС е и доводът, че защитата срещу вписването в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства, произтичащи от невзето решение на общо събрание на съдружници в ООД, е недопустима и следва да бъде осъществена по реда на чл. 74 ТЗ.