30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 107 ал. 3 ДОПК

Установяване по данни от декларации
Чл. 107. […] (3) Размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Може ли да се развие исково производство, без да е преминало през преюдициалното производство по чл. 692 – чл. 693 ТЗ? Какво е значението на определението по чл. 690, ал. 1 ТЗ? Може ли исковият съд да процедира, без да зачете приетото за установено в определението по чл. 690, ал. 1 ТЗ? Как исковият съд да процедира при наличие на определение по чл. 690, ал. 1 ТЗ? Дали същото следва да се отмени (обезсили) или исковият съд може просто да го игнорира и да приеме друго? Какъв в крайна сметка е смисълът и значението на определението по чл. 690, ал. 1 ТЗ? Как се отменя влязъл в сила акт (определение)? Може ли исковият съд просто да каже, че той приема друго и двата акта да си останат в правната действително (с противоположни съдържания)? Има ли право исковият съд да отмени определение на съда по несъстоятелността, като се има предвид, че става въпрос за два съдебни състава на една и съща инстанция? Как следва несъстоятелен длъжник да процедира при наличие на ДДС за възстановяване? Дали тази разлика /разликата между ДДС, подлежащо на възстановяване на длъжника в несъстоятелност, и другите му публични задължения/ следва да бъде само за ДДС или и за другите публични задължения? След като има признато ДДС за възстановяване следва ли НАП да представи конкретна схема на задълженията, които се смятат за погасени? Когато синдиците плащат ДОД /явно се има предвид ДДФЛ/ към НАП по разпореждане на съда може ли НАП да ги отнася към други задължения? Ако НАП направи това длъжен ли е да информира съда по несъстоятелността, че са погасени стари задължения в определен размер? Има ли процедура по „намаляване на приети задължения“ и как да процедират съдът и синдикът, когато НАП очевидно погасяват стари задължения, но това действие по никакъв начин не се отразява в производството по несъстоятелност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Относно доказването на публични вземания за данъци върху недвижимите имоти, данъци върху превозните средства и такси за битови отпадъци при предявяването им в производството по несъстоятелност и в производството по иск по чл. 694 ТЗ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

За задължението на въззивния съд да обсъди всички фактически твърдения и доводи на страните, в рамките на предмета на въззивното производство. (По иск на основание чл. 74 ЗЧСИ за заплащане на обезщетение за нанесени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучена продажна цена на собствен на ищеца недвижим имот, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Албена Бонева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

При иск за присъждане на неимуществени вреди по чл. 52, във връзка с чл. 49 ЗЗД, трябва ли вредите да са пряка и непосредствена последица от деянието? Завеждането на изпълнително дело въз основа на влязъл в законна сила АУЗ, което е изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 3 ДОПК, може ли да се счита за увреждащо длъжника действие? При определяне размера на неимуществените вреди, следва ли съдът да обсъди всички обстоятелства обуславящи размера на тези вреди, както и да посочи в мотивите към решението значението на тези обстоятелства за определяне размера на вредите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Атанас Кеманов

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Може ли съдът да приеме, че е налице умисъл за увреда на кредитора (в случая на държавата в лицето на НАП, съответно ощетяване на фиска) в хипотезата на висящо изпълнително производство при липса на изпълнителен титул, покана за доброволно плащане и/или друг изричен акт на публичен съдебен изпълнител и при положение на липса на изрично установени публични задължения с ревизионен акт, акт за установяване на публични задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК или друг властнически акт? Липсата на изрично възражение на длъжника за настъпила погасителна давност на публични задължения, направено пред него в производството по принудително изпълнение и/или пред взискателя, може ли да се цени като умисъл за увреда на кредитора при последваща разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на длъжника, спрямо който не са предприети обезпечителни и/или изпълнителни действия в производството по принудително изпълнение? Допустимо ли е в производство за прогласяване на относителна недействителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, съдът при преценката си по съществото на иска да разглежда и изследва всички финансови и счетоводни операции на първия ответник, извън процесната сделка, като ги изследва съвкупно с нея и да основава на тях своето решение, доколкото други сделки на разпореждане и/или управление не са предмет на иска? Допустимо ли е и съставлява ли процесуално нарушение изследването на финансови и счетоводни операции, сделки на управление и/или разпореждане на приобретателя на недвижимия имот – втори ответник, предмет на атакуваната сделка и може ли съдът да ги взема предвид и да ги обсъжда наред с останалите доказателства по делото при формиране на вътрешното си убеждение за наличие/липса на умисъл за увреждане на кредитора у договарящите страни? Допустимо ли е въззивният съд да счете за недоказани факти и обстоятелства по делото, за които са представени писмени доказателства, които не са оспорени от насрещната страна в първа и втора инстанция? Съставлява ли елемент от фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК намерението за увреждане и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато разпоредителната сделка е сключена без протекло производство по ревизия, а публични задължения са установени на база подадени от първия ответник справки – декларации по реда на чл. 105 ДОПК и презюмира ли се това намерение или подлежи на доказване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

За задължението на въззивния съд да обсъди всички фактически твърдения и доводи на страните, в рамките на предмета на въззивното производство. (По иск на основание чл. 74 ЗЧСИ за заплащане на обезщетение за нанесени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучена продажна цена на собствен на ищеца недвижим имот, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Албена Бонева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Относно доказването на публични вземания за данъци върху недвижимите имоти, данъци върху превозните средства и такси за битови отпадъци при предявяването им в производството по несъстоятелност и в производството по иск по чл. 694 ТЗ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Дали частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за действията на помощник-частен съдебен изпълнител и дали това е възможно при липса на доказателства за лош надзор от страна на самия частен съдебен изпълнител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мими Фурнаджиева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Следва ли публичните задължения, възникнали до датата на откриване на производство по несъстоятелност, но установени с влязъл в сила акт след изтичането на сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ да бъдат предявени от НАП в рамките на тези преклузивни срокове, респективно дали непредявяването на тези вземания в преклузивните срокове по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ има за правна последица погасяване възможността за тяхното удовлетворяване? В обосноваване на сочената от касатора като приложима във връзка с така поставения въпрос допълнителна предпоставка на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК се цитира практика на ВКС, обективирана в решение №179/18.03.21г. по т. д.№15/2020г. на ВКС ІІ т. о. и решение №43/20.06.14г. по т. д.№2471/2013г. на І т. о. , в която, според касатора, на посочения въпрос е дадено разрешение в обратен на възприетия от въззивния съд смисъл.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

123 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела