Наталия Хвърчилкова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

на ищеца за остраняване на неяснотата и противоречието във фактическите му твърдения във връзка с правния интерес да води дело за цялата сграда /сгради/, включително за тази /тези/ част от нея /от тях/, които не се оспорват от ответника, че са собственост на „Единство“ АД, и за които това дружество има нотариален акт за собственост, също неоспорен в тази част, при което положение въззивният съд е следвало да изготви доклад, в който да отдели спорното от безспорното, и да даде указания за разпределяне тежестта на доказване, за кои обстоятелства не се сочат доказателства и да се установи идентичността на тези части от сградите, за които се твърди, че са извадени от уставния фонд на праводателя на дружеството. Твърди се, че въззивното решение противоречи на т. 1 на ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №60101/14.10.2021 г. по гр. д. №655/2021 г. на ВКС, I-во г. о., и решение №60079/13.09.2021 г. по гр. д. №3555/2020 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, както и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с ТР №85/02.12.1968 г. на ОСГК на ВС, Постановление №6/27.12.1974 г. по гр. д. №9/1974 г. на Пленума на ВС, решение №148/15.07.2014 г. по гр. д. №852/2014 г. на ВКС, I-во г. о., решение №4321/16.06.2014 г. по в. гр. д. №12593/2013 г. на Софийския градски съд, определение №1483/29.10.2009 г. по гр. д. №1204/2009 г. на ВКС, IV-то г. о., решение №159/14.06.2013 г. по гр. д. №1492/2013 г. на ВКС, II-ро г. о.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: по първия въпрос – в противоречие с ТР №1 от 07.10.1997 г. по гр. д. №1/1997 г. на ОСГК, ТР №4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. №4/2014 г. на ОСГК, решение №35/21.03.2011 г. по гр. д. №1052/2010 г. на ІІ-ро г. о., решение №212 от 06.02.2017 г. по гр. д. №1493/2016 г. на І-во г. о., решение №203 от 18.10.2016 г. по гр. д. №1703/2016 г. на І-во г. о., решение №62 от 06.07.2020 г. по гр. д. №2517/2019 г. на І-во г. о.; по втория въпрос – в противоречие с решение №221 от 05.06.2012 г. по гр. д. №1190/2011 г. на І-во г. о.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

по смисъла на закона и разясненията в т. 1 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният съдебен акт, и следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Задаването на правния въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването със закона и съдебната практика по приложението му.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

обаче не се обосновават предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие с горецитираната съдебна практика. Съображенията за това са следните: