30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 265 ал. 1 предл. второ ЗЗД

Чл. 265. (Попр. – Изв., бр 2 от 1950 г.) (1) (Попр. – Изв., бр 2 от 1950 г.) Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска:
поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане;
заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

cа решени в противоречие с практиката на ВКС, тъй като съдът е: 1/ Тълкувал само отделни уговорки на договора, на не във връзка една с друга; 2/ Неправилно е приел, че началният момент на погасителната давност за предявяване на иска е издаването на акт обр.15 на дата 18.04.2017 г., а не разрешението за въвеждане в експлоатация с акт 16 на дата 28.04.2017 г.; 3/ Съдът се е позовал на необоримата законова презумпция на чл. 264, ал. 3 ЗЗД като е приел, че след като за възложителя е въведено законово задължение, а не право да прегледа престирания му от изпълнителя резултат, и е отказал да подпише акт обр. 15, то работата следва да се счита за приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД, независимо от изричното му възражение в друг писмен документ, че не приема извършеното; 4/ Съдът неправилно е приел, че е спазена процедурата по чл. 170, ал. 2 ЗУТ, макар че по делото не е представено пълномощно рег. №9839/23.12.2016 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

След като при изпълнение на договор за изработка възложителят не е получил от изпълнителя реалната власт върху изработеното и то не е въведено в експлоатация съгласно договора, то налице ли е изпълнение на договора за изработка? За началния момента на течението на погасителната давност по договор за изработка; Следва ли съдът да тълкува договора за изработка съгласно правилата на чл. 20 ЗЗД и в смисъла, който произтича от целия договор като отчете и обстоятелствата и действията на страните, съпътстващи сключването му, след като възложителят не е приел извършените СМР поради многобройни забележки? Как съдът следва да тълкува разпоредби на договора за изработка и може ли чрез тълкуване на спорната клауза на договора между страните и дали валидно сключеният договор обвързва страните и може ли да бъде изменян чрез тълкуването? Кога СМР, извършени от изпълнителя въз основа на договор за изработка, се считат приети от възложителя и кога е осъществено приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД? Считат ли се извършените по договор за изработка на СМР и одобрени и приети от възложителя, ако за обекта е издаден акт Акт обр. 15, въпреки, че същият не е подписан от възложителя и въпреки, че не е извършено реално предаване на фактическата власт върху обекта, липсва изрично заявено от възложителя приемане на СМР и не са извършени конклудентни действия, които по недвусмислен начин да обективират мълчаливото одобряване на работата от страна на възложителя? Следва ли да се приеме, че след като възложителят е бил поканен да подпише акт обр. 15, но не го е подписал, то работата следва да се счита за приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД? При осъществяване на приемането важат ли правилата по чл. 169 – 170 ЗУТ, или е приложимо общото правило на чл. 264 ЗЗД? Подписването на акт обр. 15 от главния архитект вместо от възложителя може ли да се квалифицира като приемане на изработеното без забележки, ако не е било представено по делото пълномощно въз основа на което И. Г. има право да получава нотариални покани? Има ли право главният архитект да подпише акт образ. 15, ако възложителите са направили множество забележки за неизвършени и некачествено извършени СМР, които обаче не са отразени в акта? Представлява ли процесуално нарушение, водещо до неизясняване на делото от фактическа страна неизпълнението на съда на задължението му да назначи експертиза и приеме заключение на вещо лице, свързано с обстоятелствата по делото, за които са необходими специални знания и е направено своевременно искане за това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Добрева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

След като при изпълнение на договор за изработка възложителят не е получил от изпълнителя реалната власт върху изработеното и то не е въведено в експлоатация съгласно договора, то налице ли е изпълнение на договора за изработка?
Относно началния момент на срока на погасителната давност по договор за изработка?
Следва ли съдът да тълкува договора за изработка съгласно правилата на чл. 20 ЗЗД и в смисъла, който произтича от целия договор като отчете и обстоятелствата и действията на страните, съпътстващи сключването му, след като възложителят не е приел извършените СМР поради многобройните забележки?
Как съдът следва да тълкува разпоредби от договора за изработка и може ли чрез тълкуване на спорната клауза на договора между страните / не е завършен подвъпросът/ и дали валидно сключеният договор обвързва страните и може ли да бъде изменян чрез тълкуване?
Кога СМР, извършени от изпълнителя въз основа на договор за изработка, се считат приети от възложителя и кога е осъществено приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД?
Считат ли се извършените по договор за изработка СМР за одобрени и приети от възложителя, ако за обекта е издаден акт обр.15, въпреки че същият не е подписан от възложителя и въпреки че не е извършено реално предаване на извършените СМР от изпълнителя на възложителя, възложителят не е установил фактическа власт върху обекта, липсва изрично заявено от възложителя приемане на СМР и не са извършени конклудентни действия, които по недвусмислен начин да обективират мълчаливото одобряване на работата от страна на възложителя?
Следва ли да се приеме, че след като възложителят е бил поканен да подпише Акт обр. 15, но не го е подписал, то работата следва да се счита за приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД?
При осъществяване на приемането важат ли правилата по чл. 169-170 ЗУТ или е приложимо общото правило на чл. 264 ЗЗД?
Подписването на акт обр.15 от главния архитект вместо от възложителя може ли да се квалифицира като приемане на изработеното без забележки, ако не е било представено по делото пълномощно въз основа на което И. Г. има право да получава нотариални покани?
Има ли право главният архитект да подпише акт обр.15, ако възложителите са направили множество забележки за неизвършени и некачествено извършени СМР, които обаче не са отразени в акта?
За задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК като инстанция по същество да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност, като основе решението си на установените от него факти и на закона.
Представлява ли процесуално нарушение, водещо до неизясняване на делото от фактическа страна, неизпълнението от съда на задължението му да назначи експертиза и приеме заключение на вещо лице, свързано с обстоятелствата по делото, за които са необходими специални знания и е направено своевременно искане за това?
За доказателствената стойност на акт обр.15 като частен свидетелстващ документ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Вероника Николова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Може ли съгласието за сключване на неформален договор за СМР, като разновидност на договор за изработка да се изрази и чрез конклудентни действия? Когато между страните не е сключен писмен договор за изработка и при безспорно установения факт на изпълнение на възложената работа от страна на изпълнителя и ако тя е приета от възложителя, следва ли възложителят да заплати възнаграждение, като спорът за заплащането му бъде разгледан като такъв за парично вземане, произхождащо от създадено от страните облигационно отношение с източник договор? Действителен ли е договорът за изработка, ако в него стойността на възложената работа не е определена, но е определяема? От какъв факт произтича задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение за изработеното – от приемането на изработеното или от съществуването му като изпълнена работа във фактическото държане на възложителя? Налице ли е валидно сключен устен неформален договор за изработка, който да послужи като основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника по чл. 265, ал. 1, предл. второ ЗЗД, при липса на доказателства относно съществените елементи на договора за изработка – видовете и количествата възложени СМР и възнаграждението на изпълнителя? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства? Допустимо ли е със свидетелски показания да се установява между страните какви точно строително-ремонтни действия са извършвани и в кой период с оглед ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди всички въведени от страните доводи и възражения?
Задължен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не?
Налице ли е точно изпълнение в количествено отношение на възложената работа по изработване на технически проект и КСС, ако е оборена по реда на пълното и главно доказване доказателствената сила на протокола от 08.03.2017 г. за приемо-предаване на работата от изпълнителя на възложителя и в процеса е доказано предаването на по-малък по обем и съдържание технически проект по част ОВК и ЕЕ и липса на предадени КСС?
Следва ли длъжникът - изпълнител по договор за инженеринг, да докаже, че точното (пълно, качествено и навреме) изпълнение на неговото задължение за изработване на техническия проект е било обусловено от изпълнението на конкретно задължение на кредитора-възложител, както и да докаже наличието на причинна връзка между своето неизпълнение и неизпълнението или забавеното изпълнение на задължението на кредитора, за да се приложат последиците на чл. 95 ЗЗД?
Налице ли е пълно и точно изпълнение на възложената проектантска работа или има частично изпълнение на работата, ако изпълнителят предава на възложителя непълен технически проект, допълнен впоследствие, след срока за изпълнение, с две свои писма, неподписани от проектантите по съответните части, несъгласувани по реда на чл. 142 ЗУТ, без изготвени и предадени КСС, без изготвено и предадено задание КИП и А и без необходимите изчисления по част ЕЕ, които книжа, общо в съвкупност не отговарят на изискванията на чл. 19, чл. 20 и чл. 21 Наредба №4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти?
При наличие на неточно изпълнение - непълно и/или некачествено и/или забавено изпълнение, както и в случаите на частично изпълнение, има ли изпълнителят качеството „изправна страна"?
В случай на неизправност на двете страни може ли всяка от тях да развали договора, поради неизпълнението на другата страна по реда на чл. 87 ЗЗД?
В случай на частично изпълнение на възложената работа от изпълнителя, неприета от възложителя в никаква част и/или в случай че частично изработеното е безполезно за възложителя, може ли съдът да задължи с решението си възложителя да приеме частичното изпълнение и да го плати?
Обстоятелството, че дружеството-проектант на техническия проект впоследствие евентуално ще реализира и СМР по договора за инженеринг, ако той продължи своето действие и в етапа на строителството, представлява ли основание да бъде наложено на възложителя да приеме частично изпълнение на проектантската работа - непълен в количествено отношение, с липсващи разработки по отделни части и без КСС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

„Може ли да се счита, че има сключен договор с работодателя на лице при условие, че същото не е действало в кръга на възложените му от работодателя компетенции и в разрез с длъжностната му характеристика?“
„Може ли да се счита, че има сключен договор при липса на изразено съгласие от една от страните за сключването му, при условие, че договорът е сключен с лице без представителна власт, което не е уведомило получателя на услугата, че действа от името на своя работодател?“

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

„Установяването на фактическа власт от възложителя върху работа, без присъствието на изпълнителя и без формален акт на предаване на тази работа чрез действия или изявления на изпълнителя, включително при липса на приемо-предавателен протокол, може ли да се приеме за надлежно предаване на работата, съответно за приемане на работата (в количествено и качествено отношение) в контекста на чл. 264, ал. 1 – ал. 3 ЗЗД?“
„Липсата на приемо-предавателни протоколи, текущите възражения в устна форма за недостатъци на работата, докато трае изпълнението й, и устните възражения за недостатъци на работата в срок до един месец след установяването на фактическа власт върху нея от възложителя, без да е било налице формално предаване на работата, може ли да се приеме за неприемане на тази работа в контекста на чл. 264, ал. 1 – ал. 3 ЗЗД?“
„Какъв е разумният срок, в който възложителят трябва да направи своите възражения за недостатъци на СМР (явни и скрити) на обект, на който е било възложено изпълнението на комплексни СМР?“

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геновева Николаева

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Допустимо ли е въззивният съд по свой почин, без да е сезиран за това от страните, да се произнесе по валидността на неустоечна клауза, без да даде указания на страните, че ще се произнесе за това и без да им даде възможност да изразят становище и да посочат доказателства? (По иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Вероника Николова

12310 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела