чл. 19 ЗУТ
Чл. 19. (1) При урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота, се спазват следните размери:
1. в градовете – най-малко 14 м лице и 300 кв. м повърхност;
2. в курортните населени места и селищни образувания и в курортните зони на населените места – най-малко 16 м лице и 500 кв. м повърхност;
3. във вилните зони – най-малко 18 м лице и 600 кв. м повърхност;
4. в селата или частите от тях с преобладаващ равнинен терен – най-малко 16 м лице и 500 кв. м повърхност, а при специфични теренни и стопански условия, както и на главни улици – най-малко 14 м лице и 300 кв. м повърхност;
5. в селата или частите от тях с преобладаващ стръмен терен – най-малко 12 м лице и 250 кв. м повърхност.
(2) С решение на общинския съвет въз основа на заключение на общинския експертен съвет се определят селата или частите от тях с преобладаващ равнинен или стръмен терен.
(3) Определените в ал. 1 най-малки размери на урегулираните имоти за ниско застрояване (лице и повърхност) могат да бъдат намалявани най-много с една пета в зависимост от стопанските, техническите или теренните условия или във връзка с положението на заварените масивни сгради, когато това не влошава условията за целесъобразно застрояване, въз основа на заключение на общинския експертен съвет.
(4) При делба на поземлените имоти по ал. 1 реално обособените части не могат да бъдат с размери по-малки от минимално определените в ал. 1, намалени най-много с 1/5.
(5) При урегулиране на поземлени имоти в квартали за средно високо и високо жилищно застрояване, за ниско свързано застрояване в повече от два имота, за застрояване със социални жилища или за друго специфично застрояване размерите на имотите се определят със самия подробен устройствен план, без да се спазват нормите по ал. 1.
(6) При урегулиране на поземлени имоти в границите на населените места за нежилищно застрояване или за други нужди без застрояване техните размери се определят с подробен устройствен план, съобразно санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания и съответните устройствени правила и нормативи.
(7) Очертанията на улиците, площадите и на урегулираните имоти и техните размери, както и застрояването на имотите в населени места или в техни части с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение се установяват със самия подробен устройствен план, така че да се запазят историческите и архитектурните ценности, околната среда, характерният обемно-пространствен и архитектурно-художествен образ и ценната дървесна растителност.
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Може ли да бъде придобита по давност реална част от поземлен имот в урбанизирана територия, която не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ и при липса на юридическо основание за обособяването й като самостоятелен имот в действащата кадастрална карта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Възможно ли е да се придобие по давност част от неурегулиран поземлен имот (земеделска земя - нива), която част е съседна на урегулиран поземлен имот, и тази част да се присъедини към урегулиран поземлен имот (собственост на ищците), при условие че е налице забраната по чл. 61 (доп. ДВ, бр. 72/2021 г., в сила от 01.10.2021 г.) от Наредба №РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (ССПКККР), съгласно която не се допуска съединяване на поземлени имоти с различно трайно предназначение на територията или с различен начин на трайно ползване; Приложима ли е забраната по чл. 200 ЗУТ (чл. 59 ЗТСУ) само в хипотезата, че и двата имота са урегулирани, или е приложима и в случай на присъединяване на реална част от неурегулиран имот към урегулиран поземлен имот, а именно когато двата имота са с различно трайно предназначение на територията и/или с различен начин на трайно ползване?
Може ли с ортофото /аерозаснемане/ да се доказва годината на изграждане на оградата, или това се доказва с писмени доказателства (когато се касае за масивна плътна ограда)?
При условие че е налице незаконен строеж - ограда, която е изградена без съгласие на собствениците на имота, в който е поставена, и без разрешение за строеж, без дадена строителна линия и ниво, не е на регулационната граница и е в чужд имот (нива), следва ли се приеме, че ищците са завладели добросъвестно тази реална част, с която са навлезли в съседния неурегулиран поземлен имот - земеделска земя, НТП: нива?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните поотделно и в тяхната съвкупност?
Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, твърдения и доводи, без да изложи съображения защо отхвърля част от тях като неоснователни?
При наличие на противоречиви доказателства, длъжен ли е съдът да изложи мотиви за това кои приема и кои отхвърля, като посочи причините за това?
Длъжен ли съдът да се произнесе по всички предявени искове (в конкретния случай няма произнасяне по предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР) и би ли било възможно изпълнението на съдебно решение, с което са уважени предявени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, иск по чл. 54 ЗКИР или чл. 108 ЗС с оглед забраната по чл. 61 Наредба №РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно която не се допуска съединяване на поземлени имоти с различно трайно предназначение на територията или с различен начин на трайно ползване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
чл. 108 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 15 ал. 3 ЗУТ, чл. 15 ЗУТ, чл. 17 ЗУТ, чл. 19 ЗУТ, чл. 200 ал. 2 ЗУТ, чл. 200 ЗУТ, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 54 ал. 2 ЗКИР, чл. 54 ЗКИР, чл. 7 ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 72 ЗН, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
От кой момент започва да тече придобивната давност срещу реституиран собственик, при условие че не е издадена заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, а е приложена процедура по чл. 13 от същия закон?
Нищожна ли е съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД сделка с предмет имот, за който към момента на прехвърлянето не е приключила реституционната процедура и не е налице конститутивен акт на възстановяване?
Допустимо ли е съдът да квалифицира правното положение на ответниците като държатели, а не като владелци, с оглед упражняваната фактическа власт върху процесния имот?
Налице ли е правно основание за квалифициране на фактическата власт като владение, когато отсъствието на реституирания собственик или неговата незаинтересованост към имота е довело до невъзможност за манифестиране на намерението за своене, като това намерение не е могло да бъде изразено пред собственика или неговия правоприемник?
Необходимо ли е преобръщането на държането във владение от заварени ползватели да се манифестира пред реституирания собственик, дори когато последният не е упражнявал фактическа власт или не е известен, и какво е правното значение на пасивността на реституирания собственик за приложението на чл. 69 и чл. 72 ЗС?
Допустимо ли е съдът да пренебрегне отсъствието на действия за манифестиране на намерението за владение пред реституирания собственик, когато той не е предприел действия за възстановяване на собствеността и не е изпълнил задълженията си?
Допустимо ли е съдът да приеме, че възраженията за придобивна давност не могат да се основават на действията по възстановяване на правото на собственост, ако те не са извършени в предвидените срокове и при неспазване на процедурата?
Налице ли е основание да се счита, че отсъствието на плащане на стойността на подобренията от реституирания собственик за период от почти 10 години води до възможността на ответниците да се разглеждат като владелци на процесния имот?
Допустимо ли е придобиване по давност на реално обособена част от поземлен имот в урбанизирана територия, която не отговаря на изискванията по чл. 19 ЗУТ, при условие че тази част е упражнявана като самостоятелен обект повече от 10 години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Коледжикова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Няма поставени въпроси.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Дали е допустима съдебна делба между двама съсобственици на недвижим имот, в който е построена сграда в режим на етажна собственост, когато единият от тях не притежава отделна сграда или самостоятелен обект в етажната собственост, и когато този съсобственик не може да получи разрешение за нов строеж, пристрояване или надстрояване при условията на чл. 183, ал. 4 ЗУТ съобразно предвижданията на действащия подробен устройствен план?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли съдът във въззивното производство да събере доказателства за предпоставките за прилагане на чл. 200, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, при липса на възражения от ответната страна, чрез служебно назначаване на техническа експертиза. Ако такива доказателства не са събрани нарушават ли се принципите за равенството на страните в процеса, за служебното начало и установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото?
Прилага ли се забраната на чл. 200 ЗУТ за придобиване по давност на реални части от поземлен имот когато за територията има влязъл в сила ПНИ, но няма приети регулационни планове. Какво е действието на ПНИ?
Може ли съдът да приеме, че поради неприлагане на ПНИ и липсата на заповед по реда на пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ на кмета на общината, имотът остава неурегулиран и за него не следва да се прилага чл. 200 ЗУТ. Може ли да се придобие по давност реална/идеална част от такива имоти?
Налице ли е присъединяване на реална част към новообразуван имот по ПНИ на бившия ползвател по смисъла на чл. 200, ал. 2 ЗУТ, ако по предходен кадастрален план преди влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е индивидуализиран заедно със съответната реална част и се владее към момента на постановяване на решението на съда?
Какво е значението на липсата на определен срок в ЗСПЗЗ за довършване на процедурата по придобиване на право на собственост със заповед по пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделски земи, признати с решение на ПК, за придобивната давност на реална/идеална част от новообразуван имот по ПНИ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Атанас Кеманов
пар. 4а ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, пар. 4к ал. 7 ЗСПЗЗ, пар. 4к ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, пар. 5 т. 11 ДР ЗУТ, чл. 19 ал. 1 ЗУТ, чл. 19 ЗУТ, чл. 195 ал. 1 ГПК, чл. 200 ал. 1 ЗУТ, чл. 200 ал. 2 ЗУТ, чл. 200 ЗУТ, чл. 28 ал. 4 ППЗСПЗЗ, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Дали извода на съда, че ищецът не е придобил правото на собственост върху процесните две реални части от описаните имоти по давност въз основа на упражнявано в посочения период владение, с присъединяване на владението на праводателите му, е формиран при комплексна преценка на всички събрани по делото доказателства?
В хипотезата на придобиване по давност на реална част от поземлен имот в урбанизирана територия, за която е приет ОУП на гр. Варна /и в чийто граници се включва селищното образувание, в което попадат процесните поземлени имоти/ кои са приложимите минимални размери по чл. 19, ал. 1 ЗУТ-тези за градовете по т. 1 или за селищните образувания по т. 2; като се сочи противоречие с решение №52/10.05.2019 г. по гр. д. №2217/2018 г., решение №14/13.09.2022 г. по гр. д. №1600/2021 г. и решение №195/30.06.2014 г. по гр. д. №1279/2013 г., всички на ВКС, второ г. о.?
В хипотезата на придобиване по давност на реална част от поземлен имот в урбанизирана територия, относно процесните реални части, които се владеят от ищците, не следва ли да се приеме общата площ - 682 кв. м. /131 кв. м. + 551 кв. м./, която отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗУТ – при минимална площ на имота 300 кв. м. и лице 14 кв. м.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Снежанка Николова
пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, пар. 4б ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, пар. 4к ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 15 ЗУТ, чл. 17 ЗУТ, чл. 19 ал. 1 ЗУТ, чл. 19 ал. 1 т. 1 ЗУТ, чл. 19 ЗУТ, чл. 200 ал. 1 ЗУТ, чл. 200 ал. 2 ЗУТ, чл. 200 ЗУТ, чл. 22 ал. 1 ЗАТУРБ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 3 ал. 4 ЗАТУРБ, чл. 82 ЗС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Като въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е формулиран въпросът: Законосъобразно ли е само по строителни книжа да се определя една сграда - дали същата е недвижима вещ или преместваем обект, без да се отчита нейното действително фактическо и правно положение към момента на построяването й и впоследствие, за да може по отношение на същата да се приложи придобивната давност като способ за придобиване на собствеността върху нея.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 110 ал. 1 ЗС, чл. 110 ал. 2 ЗС, чл. 110 ЗС, чл. 18 ЗЗД, чл. 19 ЗУТ, чл. 200 ал. 2 ЗУТ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 56 ал. 1 ЗУТ, чл. 56 ал. 2 ЗУТ, чл. 56 ЗУТ, чл. 63 ал. 1 ЗС, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 79 ЗС, чл. 92 ЗС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Прилага ли се забраната по чл. 200, ал. 1 ЗУТ за придобиване на реално определени части от поземлените имоти в границите на населените места и селищните образувания, неотговарящи на изискванията по чл. 19 ЗУТ, чрез правни сделки или по давност за неурегулираните с план за регулация имоти, или тази забрана се отнася само за урегулираните поземлени имоти?
Може ли реална част от поземлен имот да бъде придобита по давност, ако фактическият състав на придовната давност е изтекъл в периода, когато имотът е бил извън регулация?
Считат ли се за урегулирани поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания, попадащи в обхвата на одобрен общ устройствен план или на действащ план за улична регулация?
Задължен ли е въззивният съд като инстанция по същество да постанови решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства като ги преценява поотделно и в тяхната взаимна и логическа връзка?
Длъжен ли е въззивният съд в случаите, когато не споделя изводите на първата инстанция по спорните факти да обоснове собствените си фактически изводи като обсъди всички относими доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Коледжикова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Налице ли е явно, непрекъснато и необезпокоявано упражняване на владение върху процесните реално обособени части от поземлени имоти, годно да направи ищеца собственик, при условие че са налице многобройни изявления от последния, признаващи правата на собственика, които изявления са направени пред съд и са многократно заявени в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС и след изтичането му?
Промяната в кадастралния и регулационния статут на имота, извършена преди изтичане на десетгодишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС, която промяна създава съсобственост между първоначалния собственик и трето лице и придава част от имота към друг имот, следва ли да се третира като факт, който прекъсва владението, както и необходими ли са активни действия по манифестиране на владението спрямо новия собственик - трето лице?
Могат ли процесните реални части от два поземлени имота да бъдат придобити по давност, като се вземе предвид забраната на чл. 200 ЗУТ?
Следва ли въззивният съд да изложи мотиви кои свидетелски показания кредитира и защо?
За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви при преценката на всички доказателства?
По приложението на нормите на чл. 172 и чл. 235, ал. 2 ГПК и конкретно - могат ли изводите на съда за основателност на иска да се основават само на показанията на свидетели, които са в близки отношения със страната?
За задължението на съда да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на приетите по делото експертизи?
По приложението на нормата на чл. 200, ал. 2 ЗУТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
чл. 116 б. а ЗЗД, чл. 116 ЗЗД, чл. 12 ГПК, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 17 ЗУТ, чл. 172 ГПК, чл. 19 ал. 3 ЗЗД, чл. 19 ал. 5 ЗУТ, чл. 19 ЗУТ, чл. 200 ал. 1 ЗУТ, чл. 200 ал. 2 ЗУТ, чл. 200 ЗУТ, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 69 ЗС, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 84 ЗС
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.