всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 6 ЗС

Чл. 6. Собствеността на държавата и на общините е публична и частна.

[Редакция към ДВ, бр. 77/1991 г.]
Чл. 6. Държавна собственост е имуществото, обявено от Конституцията и законите за изключителна нейна собственост, както и имуществото, което тя придобива. Общинска собственост е имуществото:
1. предоставено със закон в собственост на общините или включено в уставния фонд на общинските фирми;
2. придобито със средства от общинския бюджет или със средства по извънбюджетна сметка на общината;
3. изградено с доброволен труд и парични средства на населението;
4. придобито със заеми, получени и изплащани от общината;
5. подарено или завещано на общинския съвет или отделните селища;
6. възстановено чрез реституция;
7. преотстъпено безвъзмездно от държавата;
8. прехвърлено в собственост на общините съгласно преходните разпоредби на този закон.

[Редакция към ДВ, бр. 31/1990 г.]
Чл. 6. Държавна, съответно общинска собственост са вещите, обявени от Конституцията и законите за изключителна тяхна собственост, както и вещите, които държавата или общините придобиват. Държавна собственост са и вещите, които нямат друг собственик.

[Редакция към ДВ, бр. 19/1985 г.]
Чл. 6. Държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли е решение по предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на недвижим имот, за който е налице императивна забрана за придобиването му по давност;
Допустимо ли е решение по предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, в което съдът се е произнесъл относно правото на собственост на ищцовата страна посочвайки само доказателствата, въз основа на които прави правните си изводи, без да посочи за какво свидетелстват тези доказателства или да изложи конкретни факти;
Задължен ли е въззивният съд, при произнасянето си по спорния предмет на делото, да обсъди всички въведени от страните възражения, да изложи мотиви по тях и да прецени всички относими доказателства;
Как следва да бъде разпределена доказателствената тежест при предявен положителен установителен иск за собственост, в т. ч. при оспорен акт за общинска собственост, съставен на основание пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС - в тежест на ищеца ли е доказването на липсата на елементите от фактическия състав на сочената норма, или ответникът следва да докаже наличието на тези елементи от фактическия състав;
Задължен ли е въззивният съд, преди да се произнесе, да укаже на страните за кои факти и обстоятелства от значение за решаване на правния спор не са ангажирани доказателства, или да направи опит служебно да събере такива;
При предявен положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК следва ли ищците да установят кое лице е действителният собственик на имота към датата на твърдяното установяване на владението върху имота от тях;
За да бъде уважен положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК против община, следва ли при наличие на данни по делото за собственически права на физическо лице върху имота, ищецът да докаже, че е своил имота спрямо това лице;
При липса на фактически твърдения ищците да са своили имота спрямо физически лица, следва ли се изводът, че са своили спрямо държавата, респективно общината;
При владение, което не е било осъществено явно по отношение на ответника по иска, може ли да се презюмира, че е налице осъществен състав на давностно владение;
Считат ли се за доказани твърденията на страна в процеса за изтекла в нейна полза давност, само въз основа на събрани гласни доказателства;
За да бъде осъществен фактическият състав на института на придобивната давност, необходимо ли е завладяването на имота и намерението за неговото своене да се манифестират пред собственика му и/или носителя на други вещни права, чрез извършване на действия, установяващи свое́не;
Може ли да тече придобивна давност върху недвижим имот по време, по което върху този имот е учредено право на строеж на друго лице, и ако да - от кой момент;
Зачита ли се за период на давностно владение времето, през което друго лице е заплащало данъци за имота;
Ако лице с отстъпено право на строеж върху недвижим имот предаде този имот на трето лице, то това трето лице става ли владелец на имота или може да бъде само негов държател;
В случай че за лице, притежаващо право на собственост върху идеални части от недвижим имот, бъде обособен отделен имот, с площ, съответстваща на притежаваните от него права, то това лице продължава ли да има собственически права върху останалата част от имота, от който е обособен новият имот, и необходимо ли е да бъде провеждана отчуждителна процедура спрямо това лице за останалата част от имота;
При съставен АОС на основание пар. 42 ПЗР ЗОС, следва ли да бъде проведено производство по оспорване на документ, за да отпадне официалната удостоверителна сила на записванията в АОС; Следва ли да се проведе такова оспорване и по отношение на съставения АДС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства в съвкупност и доводите на страните, като изложи свои мотиви по съществото на спора. (По иск за признаване на собственост по силата на закона - чл. 2, ал. 4 ЗДС, евентуално въз основа на придобивна давност)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Въззивното решение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано.
Относно нито един от въпросите от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обосновано наличието на допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно постановките на визираното по-горе тълкувателно решение.
Първият въпрос, така както е формулиран, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, а още по-малко е въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въпросът по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е конкретен в указаната с визираното по-горе тълкувателно решение степен - да е свързан с решаващите съображения на съда и предмета на делото, но без необходимата абстрактност от фактическите твърдения и теза на страната същият губи характеристиката си на правен и не предполага даване на принципен отговор, а се свежда до оспорване на крайните изводи на съда по същество, въз основа на конкретните доказателства по делото. За да отговори на въпрос №1, настоящият съд следва да обсъди доводите на страните и събраните доказателства, което не може да стане в производството по чл. 288 ГПК.
Допълнително следва да се посочи, че съгласно закона (чл. 5 ЗДС) и установената съдебна практика актът за държавна собственост, съставен по надлежния ред и форма, има качеството на официален свидетелстващ документ, който само констатира собствеността на държавата, без да я поражда. Той се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само за отразените в него факти. Съдът обаче не е обвързан да приеме, че държавата е собственик на актувания имот, а формира този правен извод по вътрешно убеждение, с оглед на всички събрани доказателства и разпоредбите на закона.
В случая въззивният съд, като е съобразил доводите и възраженията на страните, както и събраните доказателства, вкл. заявеното от процесуалния представител на Община Търговище, че нито в общината, нито в Държавен архив са налице документи за осъществена отчуждителна процедура, е заключил, че по делото не се установява имотът да е бил отчужден от страна на държавата и да е бил държавна собственост. По този начин Окръжен съд – Търговище е действал в съответствие със закона и съдебната практика. Дали изводите му са обосновани и правилни, не подлежи на преценка в настоящото производство.
Вторият въпрос от изложението е изцяло ирелевантен, предвид извода на въззивния съд, че в случая не се установява имотът да е бил държавна, респ. общинска собственост.
Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Правилно ли е въззивният съд да приложи практиката на ВКС, според която за определена категория земи извън урбанизираната територия, които не са били заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, собствеността принадлежи на частни лица на основание придобивна давност, а не на общината?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Как следва да бъде разпределена доказателствената тежест при предявен отрицателен установителен иск за собственост и при оспорен акт за общинска собственост, съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС - в тежест на ищеца ли е доказването на правото си на собственост върху процесния имот /както е прието в обжалваното решение на лист 7 абзац 2 от долу нагоре/ или ищците следва да установят спорните факти, с които обосновават правния си интерес да оспорят правото на ответника, а последният следва да докаже наличието на елементите от фактическия състав на конкретния придобивен способ, на който се позовава, в случая това е нормата на чл. 25 ЗСПЗЗ?
Съставеният акт за частна общинска собственост с отразено в него правно основание чл. 2 ЗОС без посочване на фактическите основания за придобиване на собствеността достатъчен ли е, за да се приеме, че имотът е общинска собственост?
При оспорване на представения по делото АОС следва ли ответната община да установи наличието на фактическите основания за съставянето на акта като докаже всички елементи от фактическия състав на чл. 25 ЗСПЗЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диана Коледжикова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли съдът при постановяване на съдебен акт да анализира всички писмени и гласни доказателства, събрани по делото и да посочи какви фактически констатации е направил въз основа на тези доказателства? Длъжен ли е да обсъди всички доводи и възраженията на страните? Следва ли в мотивите на решението си да аргументира защо приема едни факти за доказани и игнорира други, защо вярва на едни и не вярва на други? Следва ли да анализира възраженията по придобивните основания, заявени от страните по делото? По тази група въпроси се сочи противоречие на решението с Тълкувателно решение №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, определение №326 от 12.03.2012 г. по гр. д.№226/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №298/28.04.2010 г. по гр. д.№2998/2007 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №94 от 13.09.2016 г. по т. д.№3768/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №18/28.01.2019 г. по гр. д.№978/2018 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение №23 от 02.02.2016 г. по гр. д.№4553/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение №288/29.12.2015 г. по гр. д.№2293/2015 г. на ВКС, ГК, III г. о.
Може ли имот- частна държавна собственост да бъде придобит от физическо лице на основание давностно владение, в периода от 01.06.2006 г. до 29.08.2022 г., т. е. преди образуване на конкретното дело на 30.08.2022 г.? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решене с решение №251/27.12.2012 г. по гр. д.№429/2012 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение №253 от 07.01.2014 г. по гр. д.№1181/2013 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение №558 от 07.01.2011 г. по гр. д.№269/2010 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение №246 от 19.03.2010 г. по гр. д.№615/2009 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение №38/22.02.2010 г. по гр. д.№2685/2008 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение №108/29.03.2010 г. по гр. д.№296/2009 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение №3/20.04.2012 г. по гр. д.№724/2011 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение №159 от 01.07.2014 г. по гр. д.№1435/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение №127/25.11.2014 г. по гр. д.№3190/2014 г. на ВКС, ГК, II г. о.
При обсъждане на официални писмени доказателства, издадени от длъжностни лица, които са оспорени, следва ли съдът да ги анализира и да отговори какви правни последици приема от тях? По този въпрос се сочи противоречие с решение №22 от 09.03.2021 г. по гр. д.№1857/2020 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение №111 от 17.07.2018 г. по гр. д.№3695/2017 г. на ВКС, ГК, III г. о. и решение №248 от 18.02.2015 г. по гр. д.№3957/2017 г. на ВКС, ГК, III г. о.
Допустимо ли е въззивният съд при липса на въведени оплаквания във въззивната жалба да извършва проверка на правилността на първоинстанционното решение, като излага мотиви по факти и въпроси, които не са били поставени от страните и не са били спорни между тях, или следва да се ограничи само по оплакванията, въведени с въззивната жалба, в хипотеза като настоящата, при която не се касае за приложение на императивна материалноправна норма? По този въпрос се твърди противоречие с Тълкувателно решение №1 от 09.12.20153 г. по тълк. д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение №18/28.01.2019 г. по гр. д.№978/2018 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение №23 от 02.02.2016 г. по гр. д.№4553/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение №288/29.12.2015 г. по гр. д.№2293/2015 г. на ВКС, ГК, III г. о.
Може ли да се приеме, че според разпоредбата на чл. 6 ЗС един имот е представлявал държавна земеделска земя, след като към 1995 г. е бил безстопанствен и е нямал друг собственик? Следва ли да се приеме, че един имот е безстопанствен и като такъв е част от държавния поземлен фонд след като липсват данни да е одържавяван до 29.11.2022 г., когато за него е съставен акт за държавна собственост?
Съществува ли забрана за придобиване по давност на имот, за който няма подадени заявления за реституция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Теодора Гроздева

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Следва ли да се прилага нормата на чл. 67, ал. 2 ЗС (отм.), действаща до 01.06.1996 г., при учредено право на строеж върху държавна или общинска урегулирана земя, когато гражданинът не е извършил строежа в петгодишния срок, и може ли в този случай правото на строеж да се погаси по давност без издаване на административен акт за отнемане на правото?
Може ли да се придобие по давност собствеността върху имот, който е бил земеделска земя, включена в блокове на АПК, впоследствие включен в регулация и предоставен с договор за учредяване право на строеж от Общински народен съвет, при положение че не е възстановен по реда на ЗСПЗЗ и се прилага чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ?
Може ли упражняването на фактическа власт върху имот на основание договор за суперфиция (право на строеж) да се счита за владение по смисъла на закона и да доведе до придобиване на собственост по давност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Относно правния статут на попаднала на земната повърхност вещ с извънземен произход - метеорит, възможността за възникване на право на собственост върху нея и допустимите от закона способи за това.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елизабет Петрова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Трансформира ли се държавна собственост в общинска такава по силата на закона на някое от основанията, посочени в пар. 7, ал. 1 ЗМСМА, имота, ако не е включен в капитала на държавна или общинска фирма и се ползва към момента на влизане в сила на тази разпоредба за нужди на общината и/или на населението й, респективно е предвидено за такъв имот по действащия подробен устройствен план към момента на влизане в сила на пар. 42 ЗОС за жилищно строителство и/или обществени и благоустройствени мероприятия на общините?
При преценката дали имота е държавен или общински, обвързан ли е съдът в исково производство от това дали е отписан от книгата на държавните имоти и от легитимиращия ефект на АДС или следва да прецени характера на собствеността на актувания имот въз основа на закона и доказателствата по делото?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

12324 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела