Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Въззивното решение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано.

Относно нито един от въпросите от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обосновано наличието на допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно постановките на визираното по-горе тълкувателно решение.

Първият въпрос, така както е формулиран, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, а още по-малко е въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въпросът по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е конкретен в указаната с визираното по-горе тълкувателно решение степен - да е свързан с решаващите съображения на съда и предмета на делото, но без необходимата абстрактност от фактическите твърдения и теза на страната същият губи характеристиката си на правен и не предполага даване на принципен отговор, а се свежда до оспорване на крайните изводи на съда по същество, въз основа на конкретните доказателства по делото. За да отговори на въпрос №1, настоящият съд следва да обсъди доводите на страните и събраните доказателства, което не може да стане в производството по чл. 288 ГПК.

Допълнително следва да се посочи, че съгласно закона (чл. 5 ЗДС) и установената съдебна практика актът за държавна собственост, съставен по надлежния ред и форма, има качеството на официален свидетелстващ документ, който само констатира собствеността на държавата, без да я поражда. Той се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само за отразените в него факти. Съдът обаче не е обвързан да приеме, че държавата е собственик на актувания имот, а формира този правен извод по вътрешно убеждение, с оглед на всички събрани доказателства и разпоредбите на закона.

В случая въззивният съд, като е съобразил доводите и възраженията на страните, както и събраните доказателства, вкл. заявеното от процесуалния представител на Община Търговище, че нито в общината, нито в Държавен архив са налице документи за осъществена отчуждителна процедура, е заключил, че по делото не се установява имотът да е бил отчужден от страна на държавата и да е бил държавна собственост. По този начин Окръжен съд – Търговище е действал в съответствие със закона и съдебната практика. Дали изводите му са обосновани и правилни, не подлежи на преценка в настоящото производство.

Вторият въпрос от изложението е изцяло ирелевантен, предвид извода на въззивния съд, че в случая не се установява имотът да е бил държавна, респ. общинска собственост.

Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.