чл. 31 ал. 2 ЗС

Осигурил ли е съдът равенство на страните в гражданския процес и съдействие за установяване на истината, ако е мотивирал решението си със събрани служебно и по инициатива на първоинстанционния съд гласни доказателства в открито съдебно заседание, които са квалифицирани като „обяснение на страна след като в първоначалния доклад по делото не е конституирана тази страна, защото е придобила това процесуално качеството в хода на процеса, служебно конституирана от съда, поради смърт на ответник, и длъжен ли е съдът да уведоми страните с нарочно определение, придава ли значение на гласни доказателства на изявленията на по-късно конституираната процесуална страна, като ответник в хода на производството, и длъжен ли е съдът да им даде възможност да изразят становище по това служебно събрано доказателства, както и да посочат насрещни твърдения и доказателства?
Длъжен ли е съдът да даде възможност на страните и техните процесуални представители да задават въпроси при служебно събиране на гласни доказателства, под формата на обяснения на страна в производството, конституирана служебно от съда?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по направеното възражение във въззивната жалба за служебно събиране на гласни доказателства от първата инстанция, представляващо процесуално нарушение при произнасяне на решението?
Спазен ли е принципът на състезателното начало, ако съдът не е информирал страните преди устните състезания, че ще разгледа обяснението на служебно конституирана от съда страна в производството, като гласно доказателство и ако не е дал възможност да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат нови доказателства?
Може ли при липса на доклад по реда на чл. 146 ГПК от първостепенния съд, обхващащ изявленията на служебно конституирана от съда страна в производството в качеството на ответник, и при обосновано оплакване във въззивната жалба от първоначалните ответници за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд да обсъжда в мотивите на решението си „обяснения на страна, които са въведени в първата инстанция след настъпила преклузия и да основава крайните си изводи на тях, без да изследва обективните и субективните причини за неузнаването им преди преклузията, като с приемането им се нарушава състезателното начало и от двете инстанции?
Имат ли по-голяма тежест гласните обяснения, събрани от страна в производството, служебно конституирана от съда в качеството на ответник, пред писмените обяснения на първоначалните ответници в производството, направени с отговора на исковата молба и ако нямат, може ли съдът да се позовава при преценката си за основателност на иска на обяснения на страна, която е заинтересована от изхода на делото, в полза на насрещната страна, и които са в противоречие с писмените обяснения и твърдения на страната-ответник към която е конституирана?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?
При претенция за собственост върху недвижими имоти от процесуални ищци, които са наследници на първоначалните съсобственици на възстановени земеделски земи, следва ли съдът първо да разгледа като преюдициален въпрос, дали към смъртта на преките съсобственици и наследодатели, процесните имоти са попадали в наследствената маса, след като процесуалните ответници твърдят, че придобивната давност е изтекла приживе на техните наследодатели и тези имоти не са влизали в наследствената маса?
При установяване на придобивна давност, следва ли да се определи периода, който ще бъде изследван в съдебното производство, с посочване на начало и край, след като се твърди, че давностния срок е изтекъл преди снабдяването с КНА и следва ли съдът да уведоми страните за кой период ще се събират доказателства?
Допустимо ли е когато предмет на процеса е придобивна давност, то законоустановения срок да започне да тече в момента, в който наследниците на пряк съсобственик са узнали за снабдяване с констативния нотариален акт от другите преки наследници, след като придобивната давност е изтекла приживе между първоначалните съсобственици и преди снабдяването с КНА?
Налице ли е придобивна давност от съсобственик, когато не е следвало да брани и отхвърля претенции на друг съсобственик, поради близки и добри взаимоотношения?
Как следва да се установява придобивна давност от съсобственик спрямо починали съсобственици, ако претенциите за собственост се претендират от наследниците на починалите съсобственици?
Следва ли наследник по закон, който оспорва настъпила придобивна давност върху имоти, получени по наследство, първо да установи като преюдициален факт, че тези имоти са влизали в наследствената маса на неговия наследодател?