чл. 137а ЗДвП
Чл. 137а. (1) Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
(2) Могат да не използват обезопасителни колани:
1. бременните жени;
2. лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан;
3. лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди;
4. водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място;
5. инструкторите-при управление на автомобила с учебна цел.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
В хипотезата на пряк иск срещу застрахователя, при прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, какви са критериите за определяне на процента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия при ПТП и как следва да се прилага редукцията на обезщетението, за което искът би бил основателен, и как следва да бъде наложено намаляването му поради допринасянето от пострадалия за настъпването на вредата?
Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, включително и при съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
В хипотезата на пряк иск срещу застрахователя при прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД какви са критериите за определяне на процента съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия при ПТП и как следва да се прилага редукцията на обезщетението, за който искът би бил основателен и как следва да бъде наложено намаляването му поради допринясането от пострадалия за настъпването на вредата?
Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, включително и при доказано съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Как следва да се преценява изключителността в отношенията между братя, сестра и пострадалия, починал при ПТП, с оглед установяване материалноправна легитимация на разширения кръг родственици в хипотеза на пряк иск по чл. 432 КЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 137а ЗДвП, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 432 КЗ, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Кои са законоустановените критерии за определяне на конкретния принос на делинквента и пострадалия в единния цялостен съпричинителен процес между фактите и явленията в обективната действителност и какви са нормативните изисквания за съпоставяне на тяхното казуално участие в процеса на настъпване на вредоносните последици?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 12 ГПК, чл. 137а ЗДвП, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинена смърт в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип? Следва ли решаващият съд при постановяване на своето решение и при произнасяне относно размера по чл. 52 ЗЗД на дължащото се застрахователно обезщетение да се съобрази с икономическата конюнктура в страната и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми съобразно нарастваща инфлация в страната? Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, отчитат ли се инфлационните процеси следва ли да се съобразява обезщетителният характер на законната лихва? Кои са предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД? Необходимо ли е приносът на пострадалия да бъде доказан при пълно и главно доказване от страната, която го е въвела?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът да изложи ясни и логични мотиви за определения размер на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, както и как е формиран крайният му размер след приложена редукция от съда поради съпричиняване? Необосновано или очевидно неправилно е обжалваното съдебно решение, в случай че тези правила в логическата дейност на съда не са спазени?
При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на съда относно степента на съпричиняване на пострадалата във вредите, длъжен ли е съдът да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевантни доказателства и доводи на жалбоподателя, касателно въведеното възражение за съпричиняване от пострадалата, съгласно чл. 236, ал. 2 вр. с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми?
Длъжен ли е съдът да съобразява справедливия размер на обезщетението с характера и степента на развитост на социално-икономическата обстановка в страната, с икономически показатели като MP3, осигурителен доход и да изложи мотиви в тази насока? Преценката за тези обстоятелства част ли е от критериите, изпълващи съдържанието на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД?
Длъжен ли е съдът да отчита при определяне на справедлив размер на обезщетението датата на настъпване на деликта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диляна Господинова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Относно задължителния характер на влязлата в сила присъда за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието? За задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните от значение за изхода на делото, както и всички доказателства и да изведе мотиви защо приема тези заключения? За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди? За предпоставките за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определянето на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Относно обема на подлежащите на обезщетяване вреди при влошаване на здравословното състояние на пострадалия, който не е търсил репарация за първоначалното си увреждане; За приложението на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите от значение за определяне на справедливия размер за обезщетяването на тези вреди?
За задължителната сила на указанията на касационната инстанция в отменително определение относно дължимата от въззивната инстанция по съществото на спора преценка на правнорелевантни юридически факти и материално правни възражения?
За приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД относно причинно следствената връзка и съпоставяне на поведението на пострадалия и на делинквента при отчитане на обективния принос за настъпването на вредите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
чл. 137а ЗДвП, чл. 20 ал. 1 ЗДвП, чл. 223 ал. 1 ГПК, чл. 223 ал. 2 ГПК, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 278 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 3 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 294 ал. 1 изр. 2 ГПК, чл. 5 ал. 2 т. 3 ЗДвП, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 52 ЗЗД при предявен иск срещу застрахователя?
При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд относно: а)възприетия за справедлив размер на обезщетение от 200 000 лв. в полза на всеки от ищците и относно: б) възприетия процент съпричиняване от пострадалия в ПТП (неправилно занижен принос на пострадалата) и последвалия вредоносен резултат, въззивният съд длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл. 236, ал. 2, вр. с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка и да определи справедлив размер на обезщетението, към които да приложи относимите материалноправни норми?
Какви са предпоставките за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и каква е възможността за намаляване размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия - всяко нарушение на правилата за движение по пътищата ли има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с ПТП?
Кои факти са от значение при определяне наличието на съпричиняване при пътуване на пострадалия без правилно поставен обезопасителен колан?
При направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан презумира ли се наличието на обезопасителни колани за процесното МПС и ако не – чия е доказателствената тежест за доказване на този факт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
чл. 12 ГПК, чл. 137а ал. 1 ЗДвП, чл. 137а ЗДвП, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 2 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
относно задълженията на въззивния съд, регламентирани в чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК и вторият относно задълженията на съда да съобразява данните от заключенията на назначените съдебни експертизи при определяне на приноса на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат са обуславящи за изхода на спора, но по отношение на тях не е доказана допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Правомощията на въззивната инстанция са подробно разяснени в цитираното от касатора Тълкувателно решение №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по смисъла на което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора, както и в служебно известните на настоящия съдебен състав решение №60155/16.08.2021 г. по гр. д. №3441/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение №72/25.06.2018 г. по гр. д. №1934/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение №247/06.01.2020 г. по гр. д. №540/2018 г. на ВКС, III г. о., решение №52/07.06.2017 г. по гр. д. №3463/2016 г. на ВКС, I г. о. и други, в решението си съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания въззивният съд следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение, като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.