чл. 57 ал. 6 ЗБН

Длъжен ли е въззивният съд в рамките на въззивното сезиране, при обсъждане на заключението на допуснатата и приета по делото от първата инстанция експертиза, да вземе предвид и да обсъди както писменото заключение, така и дадените в открито съдебно заседание обяснения на вещите лица и отговорите им на поставените от страните въпроси? Процесуално нарушение ли е необсъждането на отговорите на поставените въпроси и разясненията, дадени в открито съдебно заседание от вещото лице? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, както и реално да прецени доказателствата заедно и поотделно? Допустимо ли е съдът въобще да не обсъжда гласните доказателства, да възприема превратно заключенията на съдебните експерти или да обсъжда избирателно само части от тях, като игнорира друга част, относно релевантни за спора факти, щом установяването им е допустимо чрез гласни доказателства и ползване на експертни знания? Следва ли въззивният съд да следи служебно дали заключението, на което се позовава, е пълно, ясно и обосновано? Когато приета по делото експертиза пред първата инстанция не е дала точен отговор на поставените задачи и е допусната повторна експертиза за изясняване на релевантните за правния спор факти, следва ли въззивният съд да обсъди и прецени заключенията на повторната експертиза? Допустимо ли е да се позове само на непълното, необосновано и неясно първо заключение и да изключи от преценката си повтората експертиза? Следва ли съдът да прецени конкретните обективни факти, конкретни действия и бездействия на одитора и да вземе предвид причините за поведението му, когато отговаря на въпроса за наличието на вина и умисъл, или може да се ръководи само от абстрактни критерии, без да обсъжда конкретните факти? Недобросъвестно ли е поведението на одитор на публично предприятие (банка), ако при проверката на годишния финансов отчет и отчетите за надзорни цели е констатирал несъответствия между фактическото състояние на кредитните сделки, рисковата класификация, отразил ги е в одитните документи, но ги е премълчал, не ги е взел предвид, не ги е комуникирал с отговорните лица и не е извършил допълнителни одитни процедури, а е подписал отчета без забележка или модификация? Добросъвестна и безпристрастна ли е проверката на ГФО, ако не дава вярна и честна представа за финансовото състояние на одитираното лице, ако са потвърждавани отчети с неверни и подвеждащи данни, които са приемани от общото събрание на акционерите и са били обявявани в търговския регистър, а финасовото състояние на дружеството е било друго? Изпълнява ли такава проверка целта на одита - да разкрие действителното финансово състояние на одитираното лице пред заинтересованите трети лица? Каква е отговорността на одитора, когато целта на одита не е изпълнена, по причини в неговото поведение? Каква е формата на вината при посоченото в т. 2 и т. 3 поведение на одитора, сочи ли на недобросъвестност (умисъл) или на небрежност? За причинната връзка между неизпълнението на одитора на основни, базисни изисквания на МОС, МСС, ЗСч., Етичния кодекс на професионалния счетоводител при извършване на одитната дейност, изразило се в невярно одиторско заключение относно имущественото и финансово състояние на одитираното лице (банка), с вредите от непогасени към предявяване на исковете необезпечени, непровизирани кредити и от влошаването на финансовото състояние на одитираното публично предприятие до степен на неплатежоспособност и обявяване в несъстоятелност, поради отрицателна стойност на собствения капитал? Изключена ли е имуществената отговорност на одитора за вреди от неговите действия или бездействия, в случаите когато и администраторите на одитираното предприятие са допуснали нарушения на нормативни актове при изготвяне на ГФО и отчетите за надзорни цели? Кои са критериите, по които следва да се разграничи и разпредели отговорността за обезщетение за вреди, причинени от действия, както на одитора, така и от управителните органи на одитираното лице?