всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 309 ТЗ

Неустойка
Чл. 309. Не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли е страните да договарят неустойка за забавено изпълнение на парични задължения и тяхната свобода ограничена ли е от чл. 10, ал. 2 ЗЗД, както и до каква степен и при какви предпоставки може съдът да прогласява за нищожна неустойка за забава за плащане на парично задължение, поради уговаряне на размер по-висок от размера на законната лихва?
Допустимо ли е да се уговори неустойка за забавено изпълнение на парично задължение между търговци, над размера на законната лихва, предвид присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции?
Допустимо ли е размера на очакваните вреди от неизпълнение на парично задължение да е съществено различен от този на законната лихва? В случай, че размера на очакваните вреди е свързан и произтича от комплексност на отношенията, допустимо ли е този размер да бъде приравняван само на законната лихва?
Освен обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, може ли да има и санкционна функция и поради този й смесен характер да не е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, в хипотеза на забавено изпълнение на парично задължение? – допълнителния селективен критерий по тези въпроси се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с ТР №1/2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК – т. 3, както и с приетото в решения по т. д.№894/2014 г., гр. д.№611/1999 г. на ІІ г. о., гр. д.№315/2005 г. на ІІ г. о., гр. д.№408/2005 г. на ІV г. о. , т. д. №333/2011 г.
Допустимо ли е при прогласяване нищожността на клауза за неустойка за забавено изпълнение на парични задължения, като единствен критерий да бъде взет размера на очакваните вреди?
Следва ли при преценка за нищожност на клауза за неустойка за забавено изпълнение на парични задължения, съдът да вземе предвид, че уговорената неустойка се дължи за различни форми на неизпълнение на договора, осъществени поради недобросъвестното поведение на длъжника?
При преценка дали неустойката между търговци противоречи на добрите нрави, следва ли да се вземе предвид естеството и вида на неустойката и дали допуснатото неизпълнение е пълно или частично? – въпросите се обосновават в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с преждепосоченото ТР, в евентуалност – с позоваване на критерия на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
При преценка за валидността на неустоечна клауза, от гледна точка на накърняване на добрите нрави, съдът ограничава ли се до изследване само на договорната клауза или извършва цялостна преценка и на съпътстващи фактори, като всички представени / заявени и установени / по делото отношения между страните, равнопоставеността им, насрещните престации и др.?
Следва ли съдът да обследва характера на договора, в случая – договор за франчайз, при обследване на възражение за прекомерност между търговци и да обсъди неизпълнението на кои задължения обезпечава?
Следва ли съдът да обсъди, при договор за франчайз, характера на задълженията, за които е уговорена неустойката и да обследва техния произход, философия, изпълнение, свързано с функционирането на един бизнес модел с огромна инвестиция, какъвто е франчайз моделa на „Го Грил„ ООД и в който са инвестирани време, интелектуална собственост, обучение на персонал, ноу хау, рецепти – ноу хау и които, в своята съвкупност, правят възможно функционирането на задълженията между страните, без да ги приравнява само и единствено до неизпълнение на парични задължения? – и тук се сочи ТР №1/2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, както и противоречие на приетото от въззивния съд с решения по т. д.№3633/2014 г. на І т. о., т. д.№3550/2015 г. на ІІ т. о., гр. д.№2559/2016 г. на ІV г. о. на ВКС, в евентуалност се сочи допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
При преценка за нищожността на неустойката за забавено плащане, следва ли да се вземе предвид продължителността на неизпълнението на длъжника, при формиране на крайния размер на неустойката? – допълнителният селективен критерий се обосновава отново с преждепосоченото ТР и с решение по т. д.№818/2009 г. на ВКС, в евентуност – в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
Може ли да се разглежда като нарушение на добрите нрави фактът, че размера на дължимата неустойка надхвърля размера на претърпените от кредитора вреди?
Допустимо ли е да се уговори неустойка за забавено изпълнение на парично задължение между търговци, над размера на законната лихва, предвид присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции?
Допустимо ли е размера на очакваните вреди от неизпълнение на парично задължение да е съществено различен от този на законната лихва? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – с решения по т. д. №818/2009 г. , т. д.№1056/2009 г. на І т. о., гр. д.№3238/2018 г. на ІV г. о. ВКС, както и в евентуалност – в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
Следва ли първоинстанционният съд да изготви доклад по делото, в който да посочи как се разпределя доказателствената тежест за твърдените факти и за кои от тях не се сочат доказателства, в конкретния случай бланкетно разпределената доказателствена тежест, като липсва надлежно разпределена доказателствена тежест, с ясни указания към страните по направеното възражение за нищожност на неустоечната клауза, предвид различния характер на уговорената главница – на неплащане на доставена стока и консумативи, за неизпълнение в срок на задължението за възнаграждение в размер на 4 % от брутните приходи / франчайз възнаграждение /? - допълнителният селективен критерий се обосновава с ТР №1/2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС
Длъжен ли е въззивният съд, в мотивите си да се произнесе по спорния предмет, след като приложи самостоятелна преценка на всички събрани доказателства, на твърденията и възраженията на страните от значение за изхода на спора, в тяхната съвкупност и поотделно и да разгледа всички доводи и възражения на страните във въззивната жалба? – допълнителният селективен критерий се обосновава със задължителна съдебна практика - т. 19 на ТР №1/2001 г. по тълк. дело №1/2000 г. на ОСГК на ВКС и ТР №1/2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с казуална такава – решения по гр. д. №964/2012 г. на ІV г. о., гр. д.№5188/2015 г. на ІІ г. о., т. д.№1106/2010 г. и т. д.№823/2010 г. на ІІ т. о. на ВКС

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност, както и възраженията и доводите на страните?
Има ли уговорката за непрехвърлимост на едно вземане, уговорена в договора, от който се поражда вземането, действие спрямо трети лица при цесия?
Има ли уговорката за непрехвърлимост на едно вземане, уговорена в договора, от който се поражда вземането, действие спрямо трети лица при цесия, включително когото прехвърлянето настъпи след прекратяването на договора, а страните не са уговорили изрична непрехвърлимост след като договорът е прекратен?
Извършването на действия като плащане по договор или подписване на нарочен анекс към него, съставляват ли годни актове да потвърдят действия, предприети без представителна власт, доколкото в хода на делото не е установено кои са лицата подписали договор за туроператорски услуги от 05.01.2010 г. от името на управителите на двете дружества?
Представлява ли предявяването на искова молба действие, съставляващо потвърдление на действия без представителна власт, ако предявените пред съда права произтичат именно от договора, подписан за една от страните /цесионера/ от неизвестно лице, а не от сочения управител на цесионера?
Може ли договорът между двама туроператори, единият от които чуждестранен, с предмет изпращане на туристи от държавата по седалище на чуждестранния туроператор и настаняването им в хотел в България, да се квалифицира правно като договор за поръчка по см. на ЗЗД? Ако договорът може да се квалифицира като поръчка, то чии са правата да иска платената на хотелиера авансова сума за настаняване, след разваляне на договора с хотелиера и при условие, че последният е недобросъвестен по см. на чл. 292, ал. 2, изр. 2 ЗЗД - на чуждестранния туроператор, изпратил туристите, или на лицето, подписало прекия договор с хотелиера за настаняване на туристите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

При преценка, дали неустойката по концесионен договор противоречи на добрите нрави, решаващият съд следва ли да вземе предвид за какъв вид неизпълнение е договорена неустойката – пълно, частично или забавено? Води ли до неоснователно обогатяване неустойка, която е еднаква за всички форми на неизпълнение?
Договорът за концесия за добив на подземни богатства какъв вид сделка е – гражданска, с административни елементи или едностранна търговска сделка?
Има ли задължение въззивният съд, като съд по съществото на спора, да направи свои фактически и правни изводи във връзка с фактите и обстоятелствата по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Кои са критериите и релевантните обстоятелства, които съдът следва да съобрази, при извършване на проверка за нищожност на клауза за неустойка поради накърняване на добрите нрави?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

„Задължението на съда да назначи служебно съответна експертиза, вкл. допълнителна или повторна, както и предпоставките за възлагането им от съда, както и задължението му сам да следи, дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и отговаря на поставената задача.“
„По какъв начин следва да се определи критерия „незначителност“ в хипотезата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД и кои са обективните дадености, преценявани във връзка с интереса на кредитора?“
„Приложението на чл. 20 ЗЗД във връзка със запазване съдържанието на тълкуваната договорна клауза в съответствие с изявената, а не предполагаема воля на страните.“

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

В случай, че в предварителен договор по чл. 19 ЗЗД бъде уговорена клауза за автоматично прекратяване на договора и същата е породила своето действие, допустимо ли е страните по него да продължат действието му чрез конклудентни действия?
Следва ли съдът служебно да се запознае с разпоредбите на предварителния договор досежно начина му на прекратяване или за момента на прекратяване на договора съдът изхожда само и единствено от твърденията и възраженията на страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анжелина Христова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си след анализ и оценка на всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да посочи възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, да посочи защо намира заявените с жалбата оплаквания за неоснователни?
Имат ли обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция неустойки, предвиждащи при липса на изпратен отчет за ползвано интерактивно съдържание (единствен способ предоставилият съдържанието да получи информация за обема, вида и начина на ползваното съдържание), първо (а) начисляване на наказателна глоба в размер на 250 (двеста и петдесет) евро за първо нарушение, 1500 (хиляда и петстотин) евро за второ нарушение, 2500 (две хиляди и петстотин) евро за трето нарушение, 5000 (пет хиляди) евро за четвърто нарушение и второ (б) лихва върху всяка сума, която е дължима по договора, която не е платена на падежа до действителната дата на плащане, в размер от 2 % на ден?
Следва ли съдът при тълкуване на договора да издири действителната обща воля на страните като приложи всички принципи на тълкуване съгласно чл. 20 ЗЗД?
При извършване на тълкуване на договорна клауза, следва ли съдът да изхожда единствено от буквалния й смисъл, без да отчита общия смисъл и структура на договора и другите относими разпоредби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

12315 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела