чл. 78а НК
Чл. 78а. (1) Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от хиляда до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия:
а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;
б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;
в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 21 от 2000 г.).
(3) (Отм. – ДВ, бр. 21 от 2000 г.).
(4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.
(5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.
(6) Когато са налице основанията по ал. 1 и деянието е извършено от непълнолетно лице, съдът го освобождава от наказателна отговорност, като му налага административно наказание обществено порицание или възпитателна мярка. Съдът може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.
(7) Алинеи 1-6 не се прилагат, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и при множество престъпления както и когато престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Може ли въззивната инстанция да излиза извън предмета на въззивната проверка по чл. 269-271 ГПК, след като съответната страна - въззивник излага голословни твърдения в защита на тезите си и не прави доказателствени искания към въззивната инстанция, като тезите му се възприемат безкритично, необосновано от въззивната инстанция, както и в разрез с доказателствения материал, събран от първостепенния съд, включително и при положение, че пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК?
Следва ли при постановяване на решението САС, 2-ри състав да се позове на конкретните разпоредби на материалния закон, въз основа на които гради своите правни изводи?
При постановяване на решението си въззивният съд трябва ли да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да изложи подробни мотиви кои от доказателствата кредитира и кои не и защо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Приложим ли е гражданският закон в случаите, в които вредите са настъпили от пътнотранспортно произшествие, признато за трудовата злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО и следва ли да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по договор за задължителна „Гражданска отговорност” на автомобилистите на виновния водач?
Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е постановяване на осъдително решение срещу застраховател, когато причината за вредоносния резултат е посочена като възможна или вероятна причина в теоретичен аспект, а не е установена като реално настъпила?
Въз основа на какви критерии се установява наличието или липсата на причинна връзка между хипотетично или теоретично посочена причина за настъпване на вредоносен резултат и настъпила вреда?
Следва ли съдът да съобрази при постановяване на решението хипотетично или теоретично предвидени от вещите лица причини за настъпване на вредоносния резултат, или трябва да се позовава само на обективно установените факти по делото?
Налице ли е очевидна неправилност при постановяване на решението при нарушение на материалния закон, ако съдът обосновава своето решение при условие, че липсва издаден заключителен акт по чл. 300 ГПК поради прекратяване на досъдебното производство? Какви доказателства, представени своевременно в производството по прекратената прокурорска преписка, е допустимо да кредитира съдът при постановяване на своето решение?
Необходимо ли е при уважаване на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ съдът да изследва обстоятелството дали деянието представлява престъпление? От значение за гражданския процес ли е фактът дали виновното и противоправно причиняване на смърт в транспорта е престъпление по смисъла на НК за изхода на гражданския процес?
Следва ли съдът да приеме, че постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпен състав по смисъла на НК, липсата на причинно-следствена връзка между настъпилата смърт и ПТП, дали се приравнява на постановения съдебен акт, влязъл в сила по смисъла на чл. 300 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Намират ли се в пряка причинно-следствена връзка вредите, които са понесени от привлеченото като обвиняем лице с продължителността, за която е било привличането?
Трябва ли размерът на обезщетението да се увеличава в геометрична прогресия с оглед продължителността на претендираната вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Яна Вълдобрева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Може ли АС – Варна като въззивен съд по делото да даде разрешение на правен спор, като при преценка основателността на доводите и възраженията на страните изхожда от факти, на които страните не са се позовали и може ли да извлича правни последици от фактически обстоятелства, които страната не е посочила и представлява ли това нарушение на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК?
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва ли съдът да вземе предвид всички конкретно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилага на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
1/ „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства във връзка с доводите на страните и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №77 от 17.03.2015 г. по гр. д. №2040/2014 г. на IV г. о., решение №217 от 09.06.2011 г. по гр. д. №761/2010 г. на IV г. о., решение №228 от 01.10.2014 г. по гр. д. №1060/2014 г. на I г. о., решение №403/23.01.2015 г. по гр. д. №3902/2014 г. на IV г. о., решение №229 от 18.10.2013 г. по гр. д. №3099/2013 г. на I г. о. и решение №212 от 01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г. на II т. о.; 2/ „Длъжен ли е въззивният съд да посочи конкретните обстоятелства, които са обусловили извод за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, като ги разгледа поотделно и в тяхната съвкупност?“; 3/ „Релевантен фактор ли е наличието на водени срещу ищеца предходни наказателни производства, които са прекратени или по които той е освободен от наказателна отговорност, при определяне на обезщетение за вреди, произтичащи от прекомерна продължителност на мярката за неотклонение „задържане под стража в друго наказателно производство, ако наличието на предходни водени наказателни производства срещу ищеца не е изтъкнато Прокуратурата или от съдилищата като основание за налагане на най-тежката мярка за неотклонение?“; 4/ „При определяне на обезщетение за вреди, произтичащи от прекомерна продължителност на наложена на ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража, релевантен фактор ли е размерът на минималната работна заплата в страната към датата на налагане на мярката и към периода на изтърпяването ѝ?“; 5/ „Длъжен ли е съдът при оценяването на моралните вреди да извърши проучване на релевантната съдебна практика, за да сравни поставения пред него случай с подобни дела?“ – по въпроси от втори до пети включително се поддържа наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли презумпцията по чл. 147 ЗОНПИ да бъде оборена при условията на пълно и главно обратно доказване или е достатъчно да се създаде само предположение и/или съмнение, че иззетите от ответника парични средства принадлежат на трети лица?
Може ли да се счете за опровергана презумпцията по чл. 147 ЗОНПИ по отношение на иззети от ответника парични средства само и единствено въз основа на представено по делото банково извлечение, сочещо изтеглянето им от сметка на търговско дружество, при безспорно установен незаконен/престъпен произход на средствата?
За да се приеме за успешно проведено пълното обратно доказване, необходимо ли е да се установи кое конкретно лице е собственик на иззетите парични средства или е достатъчно да може да се направи извод, че евентуален собственик е трето неучастващо в производството лице и какво е значението на факта, че това лице не е встъпило по делото, за да претендира самостоятелни права върху вещите, предмет на отнемане?
Допустимо и достатъчно ли е за опровергаване на презумпцията по чл. 147 ЗОНПИ да се изхожда от конкретните състави на престъпленията, за които ответникът е признат за виновен, в случая извършването на финансова операция с пари, чрез теглене на каса от сметка на търговско дружество, за които същият е знаел, че са придобити чрез престъпление против данъчната система?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, във връзка с чл. 52 ЗЗД, съдът да обсъди всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за точното прилагане на принципа на справедливост, и да посочи в мотивите си кои са тези обстоятелства и какво е значението им за определения размер на обезщетението?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Какъв е пътят на защита при непроизнасяне от страна на съда при направено възражение за изтекла погасителна давност и въведени от съда грешни твърдения за настъпила преклузия, предвид че такава не е настъпила, доколкото възражение за изтекла погасителна давност на вземането е направено още с отговора на исковата молба?
Следва ли ответникът да носи регресна отговорност при освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, когато е налице приложение на чл. 78а за деяние, настъпило на 07.07.2009 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити на застраховка „Гражданска отговорност“ и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процес в страната?
При формиране на изводи относно размера на обезщетението, следва ли съдът да се съобрази с интезитета на търпените физически и душевни болки и страдания, и констатираното влошено емоционално състояние?
Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти?
Следва ли при определяне на обезщетението съдът да отчита и инфлацията?
Следва ли съдът да се съобразява с практика по други сходни случаи за близък период от време?
При определяне на механизма на ПТП подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на ПТП-то?
При формиране на изводи за наличие на съпричиняване на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат следва ли същият да бъде безспорно установен или предположението за такъв е достатъчно?
При евентуално наличие на съпричиняване от страна на пострадалия длъжен ли е съдът да намали размера на обезщетението в същия обем, с който се приема съпричиняване като в разпоредбата на чл. 51 то ЗЗД, е казано, че съдът може да намали обезщетението, а не е предвидено задължително намаляване?
При формиране на евентуален извод за съпричиняване на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат следва ли този извод да бъде обоснован от присъдата/решението на наказателния съд или следва да бъде обоснован със събрани по реда на ГПК в съответното производство с допустими от ГПК доказателства и доказателствени средства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.