30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 66 ал. 2 КТ

Съдържание
Чл. 66. […] (2) С трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

За задълженията на въззивния съд като инстанция по съществото на материалноправния спор.
Дали и при какви предпоставки съдът следва да намали неустойката на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД при своевременно направено възражение за прекомерността й?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Счита ли се за проверена годността на работника или служителя да заема длъжността, на която е бил назначен с уговорка за изпитване, ако същият преди това е заемал същата длъжност на други основания, включително при производствена необходимост, като възложена допълнителна функция към осъществяваната основна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Действителна ли е уговорка, въведена в трудовия договор чрез допълнително споразумение, съгласно което работодателят дължи на работника обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения при прекратяване на трудовото правоотношение, с оглед на това, че процесното уволнително основание е по чл. 328, ал. 2 КТ – сключване на нов договор за управление при работодателското дружество?
Противоречи ли на добрите нрави уговорка, въведена в трудовия договор чрез допълнително споразумение, съгласно която работодателят дължи на работника или служителя обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, без значение от основанието за прекратяване на трудовия договор?
Кои клаузи от трудовия договор съдът намира за нищожни поради нееквивалентност на престациите?
Може ли съдът да приеме, че процесните клаузи от допълнителните споразумения към трудовите договори са валидни, тъй като чрез тях са договорени по-благоприятни условия за работника при прекратяване на трудовия му договор от установените в КТ?
Може ли съдът да приеме, че процесиите клаузи са нищожни поради противоречие с добрите нрави, тъй като при тълкуване на клаузите следва извод, че работодателят дължи заплащане на обезщетение дори и в хипотезите на прекратяване на договора, когато неизправната страна по него е служителят, а не работодателят?
Може ли съдът да приеме, че процесните клаузи са нищожни поради нееквивалентност на престациите, изразяваща се в прекомерно висок размер на обезщетение за работника при прекратяването на трудовия му договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

За валидността на клауза за неустойка в трудов договор в полза на работодателя за обезщетение за вреди при неправомерно поведение на работника или служителя, включително и три години след прекратяване на трудовото правоотношение, изразяващо се в използване на определена категория информация за лични облаги или облагодетелстване на трети лица.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Счита ли се за проверена годността на работника или служителя да заема длъжността, на която е бил назначен с уговорка за изпитване, ако същият преди това е заемал същата длъжност на други основания, включително при производствена необходимост, като възложена допълнителна функция към осъществяваната основна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

от касатора: „Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към решението си да обсъди всички наведени от страните искания, доводи, твърдения, възражения и защитни позиции и следва ли да изложи мотиви относно приемането/ неприемането на всяко от тях, както и следва ли да обсъди всички събрани по делото доказателства и да направи самостоятелна преценка?“, доколкото въззивният съд не е разгледал възражението на ответника-работодател, релевирано в отговора на исковата молба и поддържано в отговора на въззивната жалба възражение за недействителност на клаузата на т. 9.3 от трудовия договор поради договаряне във вреда на представлявания и поради прекомерност. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, напр. решение №388 от 17.10.2011 г. по гр. д. №1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение №94/28.03.2014 г. по гр. д. №2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение №55 от 3.04.2014 г. по т. д. №1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение №63 от 17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение №111 от 3.11.2015 г. по т. д. №1544/2014 г. на ВКС, II т. о. и др., непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

в следващия раздел на изложението са формулирани за това, длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички представени от страните доказателства и всички възражения и доводи на страните (т. 2.1) и длъжен ли е въззивният съд да съобразява съдебна практика на ВКС /извън тази по тълкувателни дела /при сходни/идентични факти и обстоятелства (т. 2.2) .

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Допуска ли съдът процесуално нарушение ако се произнесе служебно по недействителността на клауза от трудов договор/ споразумение? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения, възражения и доводи на страните? Длъжен ли е въззивният съд да допусне по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК доказателства, които не са допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения? Императивна ли е нормата на чл. 328 КТ? Клаузата на т. 7 от допълнителното споразумение от 31.08.2012 г. към трудов договор №5/02.02.2009 г. противоречи ли на императивната правна норма даваща право на работодателя да прекрати ТПО при условията на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ? Безусловно ли е правото на работодателя да прекрати ТПО на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ? Клаузата на т. 7 от допълнителното споразумение от 31.08.2012 г. към трудов договор №5/02.02.2009 г. намира ли приложение при прекратяване на ТПО на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ? Въведената с т. 7 от допълнителното споразумение от 31.08.2012 г. към трудов договор №5/02.02.2009 г. клауза идентична ли е с нормата на чл. 331 КТ и само при прекратяване по чл. 331 КТ ли би било дължимо обезщетението? Противоречи ли на закона и добрите нрави клаузата на т. 7 от допълнителното споразумение от 31.08.2012 г. към трудов договор №5/02.02.2009 г. за изплащане на обезщетение при прекратяване на трудов договор? Допустимо ли е въззивният съд да се произнася за незаконосъобразност, съответно недействителност на клаузата на т. 7 от допълнителното споразумение от 31.08.2012 г. към трудов договор №5/02.02.2009 г. без страната да е въвела такова възражение? Необходимо ли е да бъде посочен краен срок за заплащане на договореното в т. 7 от допълнителното споразумение от 31.08.2012 г. към трудов договор №5/02.02.2009 г. обезщетение при прекратяване на трудовия договор, респективно липсата на краен срок за заплащане на процесното обезщетение противоречи ли на добрите нрави? Получаването на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ основание ли е да не бъде заплащано договореното в т. 7 от допълнителното споразумение от 31.08.2012 г. към трудов договор №5/02.02.2009 г. обезщетение при прекратяване на трудовия договор? Следва ли да се приеме, че договореното обезщетение в т. 7 от допълнителното споразумение от 31.08.2012 г. към трудов договор №5/02.02.2009 г. е едно и също с обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ и противоречи ли на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване? Допустимо ли е изплащането на двете обезщетения и произтичат ли те от едно и също основание? Следва ли да се счита, че прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. първо-во КТ е такова по инициатива на работодателя? Клаузата на т. 7 от допълнителното споразумение от 31.08.2012 г. към трудов договор №5/02.02.2009 г. свързана ли е с правни изводи или е свързана и с обективни факти? Необходимо ли е ищецът да доказва каква е била действителната воля на страните, сключили допълнителното споразумение от 31.08.2012 г. към трудов договор №5/02.02.2009 г.? Следва ли да се нарушава договорната свобода на страните при тълкуване на волята им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Джулиана Петкова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

1. „Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение, произнасяйки се служебно за недействителност на клауза в Допълнително споразумение, без да е бил сезиран за това?“ и 2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения, възражения и доводи на страните?“. Освен това счита, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото следните разрешени в обжалваното решение въпроси: 1. “Императивна ли е нормата на чл. 328 КТ?“; 2. „Клаузата на т. 7 Допълнително споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г., сключено на 31.08.2012 г., противоречи ли на императивната (императивна според ОС Русе) правна норма даваща право на работодателя да прекрати ТПО при условията на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ?“; 3. „Безусловно ли е правото на работодателя да прекрати ТПО на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ?“; 4. „Клаузата на т. 7 Допълнително споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г. намира ли приложение при прекратяване на ТПО на посоченото в Заповедта основание- чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ?“; 5. „Въведената в т. 7 Допълнително споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г. клауза идентична ли е с нормата на чл. 331 КТ и само при прекратяване по чл. 331 КТ ли би било дължимо обезщетението?“; 6. „Противоречи ли на закона и на добрите нрави клаузата на т. 7 Допълнително споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г. за изплащане на обезщетение при прекратяване на трудовия договор?“; 7.“Допустимо ли е въззивният съд да се произнася за незаконосъобразност, съответно недействителност на клаузата по т. 7 Допълнително споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г без страната да е въвела такова възражение?“; 8.“ Клаузата на т. 7 Допълнително споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г. сключена ли е в нарушение на чл. 40 ЗЗД?“; 9. “Следва ли да се счита, че прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. първо КТ е такова по инициатива на работодателя?“; 10. “Клаузата на т. 7 Допълнителното споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г. свързана ли е с правни изводи или е свързана и с обективни факти?“; 11. “Необходимо ли е ищеца да доказва каква е била действителната воля на страните, сключили Допълнително споразумение към трудов договор №141/29.06.1996 г.?“; 12. „Нарушено ли е изискването на пар. 1, т. 3 ЗФУКПС в т. 7 Допълнителното споразумение при условие, че към датата на сключване – 31.08.2012 г. „ВиК ООД“-гр. Русе е било със статут на търговско дружество по смисъла на чл. 61 ТЗ и Закона за публичните предприятия не е бил приет?“; и 13. „Следва ли да се нарушава договорната свобода на страните при тълкуване на волята им?“. Според касатора втори, шести, седми и девети от тези въпроси, освен че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

1237 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела