чл. 496 ал. 1 ГПК

„В кой момент влиза в сила постановлението за възлагане /съответно, поражда вещно-транслативно действие/, издадено по реда на ГПК - в момента на изчерпване на правото па жалба на един от длъжниците/ипотекарните длъжници по изпълнителното дело или в момента на изчерпването на правото на жалба по чл. 435 ГПК на всички длъжници/ипотекарни длъжници?“
“Може ли да влезе в сила възлагателно постановление, което не е било влязло в сила нито към момента на откриването на производство по несъстоятелност спрямо длъжника нито към този на обявяването на длъжника в несъстоятелност?“
„Как се отразяват регламентираните в чл. 638, ал. 1 ТЗ суспензивни ефекти на течението на сроковете за обжалване на възлагателни постановления, издадени преди датата на откриване на производството по несъстоятелност и водят ли до тяхното спиране?“
„Освен чрез жалба по чл. 435 ГПК или чрез иск по чл. 496, ал. 3 ГПК, могат ли вещно-правните ефекти на постановлението за възлагане да бъдат предмет на съдебен контрол и по друг ред - чрез иск, различен от този по чл. 496, ал. 3 ГПК или инцидентно, в рамките на петиторен исков процес относно възложения недвижим имот?“
Въпросът относно задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни факти, доказателства и доводи на страните по делото и да не подменя фактите по делото се поставя във връзка с неправилния според касатора извод на САС, че разпоредбата на чл. 717н ТЗ във връзка с датата на влизане в сила на издаденото в полза на КЛИМАТРОНИК ЕООД възлагателно постановление, е била неприложима в процесния случай.
„Осъществяването на хипотези на чл. 717н, ал. 3 ТЗ има ли за последица прекратяване на индивидуалното принудително изпълнение върху ипотекирания имот, представляващ част от масата на несъстоятелността на ипотекарния длъжник?“
Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да обсъди относими и релевантни за спора факта и доказателства, както и да се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора?
Длъжен ли е въззивният съд да действа като инстанция по същество, като формира самостоятелни изводи от приетото за установено и да обоснове решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и закона?