чл. 274 ал. 3 ГПК
Обжалване с частна жалба
Чл. 274. […] (3) Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат:
1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото;
2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Дали първоинстанционният съд и въззивният съд са прекратили производството правилно по чл. 130 ГПК, когато ищецът оспорва нищожност на постановление за възлагане, а не действителността на самата публична продан по основанията на чл. 490 ГПК?
Дали въззивният съд правилно е ограничил оспорването на постановлението за възлагане само по основанията на чл. 490, ал. 2 ГПК, изключвайки възможността за искове за абсолютна нищожност на акта?
Дали въззивният съд е правилно изключил аргумента за нищожност на постановлението за възлагане, като е приел, че интересуващият акт може да се оспорва само като недействителен?
Дали прекратяването на делото и ограничаването на основанията за оспорване нарушава правната сигурност и правото на защита на собствеността на трети лица, които не са участвали в изпълнителното производство?
Дали въззивното определение е в противоречие с Тълкувателни решения №4/2017 и №6/2020 на ОСГТК на ВКС относно естеството на постановлението за възлагане и възможностите за оспорване на публична продан?
Дали е допустимо касационно обжалване по реда на чл. 280 ГПК и сл. срещу въззивно определение, което е прекратило производството по иск за нищожност на постановление на ЧСИ за възлагане на недвижим имот, когато се твърди, че актът е абсолютно нищожен поради изначална невъзможност за ползване на имота като самостоятелен обект?
Има ли длъжникът правен интерес да предяви иск за установяване на абсолютна нищожност на постановление на ЧСИ за възлагане, когато актът формално е съществувал, но поради фундаментални пороци не може да породи правни последици за имота?
Може ли да се приеме, че имот, който няма самостоятелен достъп от общите части на сградата и ползването му е възможно само чрез преминаване през чужд имот, представлява валиден предмет на публична продан и постановлението за възлагане върху него поражда правни последици, или такъв акт е абсолютно нищожен?
Постановление на ЧСИ за възлагане, чийто предмет е описан по начин, който е вътрешно противоречив и неясен, може ли да се тълкува и да породи вещноправен ефект, или такъв акт е нищожен поради липса на годно волеизявление относно конкретния имот?
Въз основа на чл. 487 ГПК, дали непълното или невярното описание на имота в постановлението за възлагане, включително премълчаване на липсата на достъп и съществени ограничения, води до абсолютна нищожност на акта, независимо от формално спазената процедура по наддаване?
Дали ограничената проверка по чл. 435, ал. 3 ГПК, която се свежда до наддаването и определянето на купувача, изключва разглеждането на фундаментални пороци на постановлението за възлагане, като липса на годен предмет и неразбираемост, и съответно предоставя ли тази разпоредба основание за касационно обжалване пред ВКС?
Дали действията на ЧСИ, включително провеждане на публична продан с премълчаване на съществени дефекти на имота (липса на достъп, неразбираемо описание), могат да се квалифицират като злоупотреба с право, която поражда абсолютна нищожност на постановлението за възлагане и е допустимо основание за касационно обжалване?
Допустим ли е иск за нищожност (недействителност) на възлагане на недвижим имот при публична продан на основания, различни от посочените в чл. 496, ал. 3 ГПК, включително когато е наведена нищожност на самото постановление като акт на съдебен изпълнител поради неразбираемост и липса на годно изявление на органа по принудително изпълнение относно съществени елементи на предмета (имота)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геновева Николаева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предвид посочените от съда мотиви и съгласно трайната съдебна практика, че държавните учреждения не дължат държавна такса в случаите, в които защитават интереси от по-висш порядък, то следва ли да се приеме, че КОНПИ защитава такъв интерес в производството по отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
по чл. 59, ал. 2 СК и единствено в тази част. В случая обаче, производството по делото пред Софийски районен съд е прекратено в частта му по исковете, касаещи упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на родените от брака деца, като делото е останало висящо само по иска за развод и за фамилното име, т. е. не е свързано с родителската отговорност по смисъла на Регламент 2201/2003 на Съвета. Въззивното решение по делото не би подлежало на касационно обжалване, поради което и определението, с което въззивният съд е приел, че Софийският районен съд е международно компетентен да разгледа иска за развод, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежи на касационен контрол. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС – определения по ч. гр. д. №3446/2019 г. на IV г. о., по ч. гр. д. №2483/2020 г. на III г. о., по ч. гр. д. №3886/2025 г. на III г. о., по ч. гр. д. №134/2021 г. на III г. о. и мн. др.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
По искове за вреди от непозволено увреждане, причинени на търговски обект, по отношение на който е имало надлежно сключен договор за наем, искът за вреди следва ли да се предяви по местонахождението на имота, където е извършено деянието? Претенцията срещу бивш наемател за нанесени вреди срещу движимо и недвижимо имущество деликтна ли е? Допустимо ли е при заявена искова претенция за заплащане на солидарно от всички ответници на парична сума, представляваща стойността на небходимите разходи за извършване на строително-ремонтни работи по възстановяване на вредите на търговски обект, исковете да бъдат разделяни за разглеждането им в различни съдебни райони – по седалище и адрес на управление на ответник – юридическо лице и по местоизвършването на непозволеното увреждане? Следва ли въззивната инстанция при осъществяване на решаващата си дейност да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите констатации и правните й изводи да са обосновани?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Дали кредитор в производството по несъстоятелност, за когото с влязло в сила решение в дело по реда на чл. 694 ТЗ е признато, че вземането му е погасено по давност, запазва процесуалната си легитимация на ищец в производството по предявени от този кредитор отрицателен установителен иск спрямо оспорено вземане на друг кредитор? Дали при прекратяване на делото по предявен отрицателен установителен иск по чл. 694 ТЗ поради отричане на процесуалноправната легитимация на ищеца последният следва да понесе отговорността за разноски? Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да разгледа, обсъди и да се произнесе по всички събрани доказателства и по всички наведени от страните твърдения и доводи, като изложи свои правни мотиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анжелина Христова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Производството по частна жалба срещу преграждащо определение на въззивния съд следва ли да се развива по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК или по общите правила?
Задължена ли е осъдената страна да представи списък по чл. 80 ГПК, когато иска изменение на въззивното решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Какво е съдържанието и обхватът на задължителната сила на мотивите на съдебното решение по чл. 223, ал. 2 ГПК в отношенията между подпомагана и подпомагаща страна? Следва ли съдът по второто дело да зачете фактическите констатации и правните изводи от мотивите на решението по първото дело между същите страни, и при какви условия може да не го направи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Теодора Гроздева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Може ли да се загуби и погаси и да не настъпи универсално правоприемство на владението като фактическо отношение да стане част от наследствената маса, когато наследодателят не е упражнил правото си, дадено му по силата на влязъл в сила съдебен акт, да поиска от съдебен изпълнител принудително възстановяване на владение срещу лицата, посочени в съдебния акт и неупражняването на това право да получи владението чрез съдебен изпълнител по силата на изпълнителен лист дава ли материално и процесуално право на наследниците да предявят иск по чл. 108 ЗС срещу трети лица? Доколкото владението е фактическо състояние и не е част от състава на наследството при смърт на невладеещия наследодател преминава ли правото на иска по силата на универсално наследствено правоприемство към наследниците, след като правото на владение не е част от състава на наследството и наследствената маса и допустим ли е иск по чл. 108 ЗС, предявен от наследници след като наследодателят приживе не е упражнил в 10 г. срок правото си на иск по чл. 108 ЗС и в тази хипотеза погасява ли се правото на иск по чл. 108 ЗС за наследниците на наследодателя? Може ли при ненаследено право иск за владение да се предяви допустим иск по чл. 108 ЗС за владение върху недвижим имот, което не е било упражнявано от наследодателя към момента на неговата смърт? При установяване на съществувалите фактически отношения, в които е участвал наследодателят при бездействие за упражняване на процесуалните и материални субективни права на иск по чл. 108 ЗС за недвижим имот, може ли да се придобие наследствено правоприемство на правото на иск, т. к. фактическите отношения поради бездействие на наследодателя и неупражняване на правото на иск не са част от наследството и наследствената маса? При законово регламентиране, че ефекти на настъпилото наследствено правоприемство не могат да се приложат към владението, защото то е фактическо състояние, а приемство има само в правата и задълженията, имат ли материално и процесуално право и обективна и субективна активна и пасивна легитимация в процеса и имат ли право на иск по чл. 108 ЗС наследниците?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елизабет Петрова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геновева Николаева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли съдът да се произнесе по подадената молба за предоставяне на правна помощ преди да върне частната касационна жалба поради нередовности?
Може ли връщането на частната жалба да се извърши без преценка относно искането за правна помощ, когато то е депозирано в предоставения от съда срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геновева Николаева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.