чл. 130 ГПК
Проверка за допустимост на иска
Чл. 130. Когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Може ли да се загуби и погаси и да не настъпи универсално правоприемство на владението като фактическо отношение да стане част от наследствената маса, когато наследодателят не е упражнил правото си, дадено му по силата на влязъл в сила съдебен акт, да поиска от съдебен изпълнител принудително възстановяване на владение срещу лицата, посочени в съдебния акт и неупражняването на това право да получи владението чрез съдебен изпълнител по силата на изпълнителен лист дава ли материално и процесуално право на наследниците да предявят иск по чл. 108 ЗС срещу трети лица? Доколкото владението е фактическо състояние и не е част от състава на наследството при смърт на невладеещия наследодател преминава ли правото на иска по силата на универсално наследствено правоприемство към наследниците, след като правото на владение не е част от състава на наследството и наследствената маса и допустим ли е иск по чл. 108 ЗС, предявен от наследници след като наследодателят приживе не е упражнил в 10 г. срок правото си на иск по чл. 108 ЗС и в тази хипотеза погасява ли се правото на иск по чл. 108 ЗС за наследниците на наследодателя? Може ли при ненаследено право иск за владение да се предяви допустим иск по чл. 108 ЗС за владение върху недвижим имот, което не е било упражнявано от наследодателя към момента на неговата смърт? При установяване на съществувалите фактически отношения, в които е участвал наследодателят при бездействие за упражняване на процесуалните и материални субективни права на иск по чл. 108 ЗС за недвижим имот, може ли да се придобие наследствено правоприемство на правото на иск, т. к. фактическите отношения поради бездействие на наследодателя и неупражняване на правото на иск не са част от наследството и наследствената маса? При законово регламентиране, че ефекти на настъпилото наследствено правоприемство не могат да се приложат към владението, защото то е фактическо състояние, а приемство има само в правата и задълженията, имат ли материално и процесуално право и обективна и субективна активна и пасивна легитимация в процеса и имат ли право на иск по чл. 108 ЗС наследниците?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елизабет Петрова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
В хипотезата на предявен иск за установяване несъществуването на вписано в ТРРЮЛНЦ обстоятелство по партидата на дружество с ограничена отговорност, в което съдружник е друго юридическо лице и в основанието на исковата претенция са заявени твърдения, че волеизявленията на този съдружник относно оспорените с иска вписвания са формирани от лице, получило формална легитимация да го представлява чрез използване на неистински документи / кражба на фирма/, допустимо ли е по реда на чл. 372, ал. 2 ГПК ищецът да поиска този съдружник да бъде конституиран като ответник по предявения иск и да заяви петитум съдът да се произнесе по валидността на вписването на неговите управителни органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли съдът да се произнесе по всички искания на страната и да се мотивира по всички свои изводи?
При положение че съгласно чл. 16, ал. 7 ЗУЕС и чл. 23, ал. 1, т. 3 ЗУЕС всеки етажен собственик има право да поиска от председателя протоколите от проведените общи събрания и отчетите за дейността и сторените разходи за етажната собственост, а председателят е длъжен да му ги даде, то това право представлява ли изискуемо притезание и защитимо ли е то по съдебен ред с осъдителен иск?
При положение че иск по чл. 40 ЗУЕС може да бъде предявен след получаване от етажния собственик на протокола от проведеното общо събрание, а председателят на ЕС отказва да му го даде, по какъв начин следва да се защити етажният собственик?
Включено ли е в обема на правото на собственост правото да се получават протоколи и отчети и по какъв начин това право е защитимо?
Ако собственикът не желае отмяна на решенията на общото събрание, следва ли да предяви иск по чл. 40 ЗУЕС, за да може съдът да задължи председателя да представи протокола и в този случай при оттегляне на иска или отхвърлянето му, справедливо ли е предявилият иска собственик да понесе разноските по делото?
След като отчетът на председателя за дейността и сторените разноски не е част от процедурата по свикване и провеждане на общото събрание, по какъв начин етажният собственик може да се защити срещу отказа на председателя да го представи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
За задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, като отговори на оплакванията във въззивната жалба за допуснати в този смисъл процесуални нарушения?
Допустим ли е и предоставя ли необходимата правна защита искът по чл. 440 ГПК, предявен от собственик на имот, придобит чрез първа успешно приключила публична продан по изпълнително дело, станал такъв по силата на чл. 496, ал. 1 и ал. 3 ГПК, тогава, когато за този имот незаконно е била проведена повторна публична продан и е насрочен въвод във владение на купувач по нея?
Има ли законна сила решение на окръжен съд, издадено по жалба с основание чл. 435, ал. 2, т. 4 ГПК, спрямо влязло в законна сила преди него постановление за възлагане, в качеството му на необжалвано от лицата по чл. 496, ал. 3 ГПК? Ако решението няма законна сила, то законосъобразни ли се явяват актът, с който ЧСИ самоотменя влязлото си в законна сила постановление за възлагане, и последващи изпълнителни действия върху имота, предмет на това постановление за възлагане?
Представлява ли законно основание за самоотмяна от ЧСИ на издадено от него постановление за възлагане решението на окръжен съд по жалба по чл. 435, ал. 2, т. 4 ГПК, тогава, когато решението е било издадено след влизането в законна сила на издаденото от него постановление за възлагане?
Ако решение на окръжен съд, издадено по жалба с основание чл. 435, ал. 2, т. 4 ГПК е с дата, последваща датата на влизане в законна сила на издадено от ЧСИ постановление за възлагане, което не е било обжалвано и като такова е влязло в сила с изтичането на 14-дневния срок от съобщаването му на насрещната страна, т. е. ако решението не предоставя законно основание на ЧСИ за самоотмяна на издадено от него постановление за възлагане, то законосъобразни, незаконосъобразни, или нищожни, са последващите, извършени от ЧСИ изпълнителни действия върху имота, предмет на това ПВ? Предоставя ли защита нормата на чл. 440 ГПК на притежателя на това ПВ, тогава, когато срещу имота за който то се отнася се извършват незаконосъобразни изпълнителни действия?
Законен или незаконен е собственикът на имот, придобит от повторно проведена за него публична продан при наличието на друг негов собственик – купувач от успешно проведена за него първа публична продан, съответно законен или незаконен документ е издаденото му от ЧСИ постановление за възлагане, съответно законно или незаконно е изпълнението, проведено от ЧСИ за принудително му въвеждане във владение на основание такъв документ?
Представлява ли непарично вземане изпълнението на принудителен въвод във владение на купувач от проведена публична продан и законно ли е то тогава, когато обект на изпълнението по паричното вземане на взискателя е бил имот – несобственост на длъжника и без връзка с паричното вземане на взискателя? В случай на незаконност на изпълнението – и по паричното вземане, и по непаричното вземане (въвод във владение), то искът по чл. 440 ГПК допустим ли се явява или не?
Доколкото предмет на нормата на чл. 440 ГПК е установяване на прост факт – дали недвижим имот е собственост на длъжника по изпълнителното дело или не, то не следва ли правният интерес от иска да е изразен в искането на ищеца да бъде установен фактът на неговата собственост върху имота, предмет на изпълнението, и доказателството за това да определя допустимостта на иска му, а не фактът дали е приключило, или не изпълнението на парично вземане?
Въводът във владение изпълнително действие ли е срещу спорното имущество, или не?
Опорочен ли е изпълнителният процес от разпореждането на ЧСИ с имоти – несобственост на длъжника и без връзка с паричното вземане на взискателя, и ако да, то това представлява ли правен интерес и законно основание техният реален собственик да защити с иск по чл. 440 ГПК конституционното си право на собственост и ползването от нея - чрез установяването на този факт, и съответно – да иска отмяната по съдебен ред на извършеното незаконосъобразно изпълнение?
Представлява ли основание за допускане до касационно обжалване определение на въззивен съд, в което съдът е игнорирал обективно съществуващи факти и доказателства по делото, водещи до очевидна неправилност на изводите му, с цел същите да бъдат отменени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Не е формулиран въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли страните да понесат разноските по делото съобразно изхода на спора на основание чл. 81 ГПК?
Допустимо ли е присъждане на разноски при своевременно заявено искане и представени доказателства за действително направени разноски, включително договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли при преценка на активната процесуална легитимация по чл. 3 ЗЗДН съдът да прилага принципа на тълкуване по чл. 46 ЗНА /в зависимост от целта на закона/ в съзвучие с международни актове и конституционни норми /чл. 5, ал. 4 КРБ; чл. 8 КЗПЧОС; чл. 3 Конвенцията за правата на детето/, и може ли отказът да се стори да представлява нарушение на правото на достъп до съд по чл. 6 пар. 1 КЗПЧОС?
Може ли препращането на пострадалите лица към „общия ред /напр. иск по чл. 45 ЗЗД/ да се счита за ефективна защита, когато ЗЗДН е специален закон с бързи и адекватни механизми и допустимо ли е съдът чрез формален отказ да лиши жертвите от специалната закрила, предвидена именно за ситуации на домашно насилие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емил Томов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Подлежат ли на съдебен контрол решенията на общото събрание на Камарата на архитектите, при липса на изрична уредба на такъв контрол, която да се съдържа в съответния специален закон - Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и намира ли приложение по аналогия редът, предвиден в разпоредбите на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, касаещ сдруженията с нестопанска цел, във връзка с прилагането на основния правен принцип, установен в ГПК, че съдилищата са длъжни да разгледат и решат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, поради което и, при липса на пълен и ясен регламент на конкретни юридически факти, правният спор подлежи на разрешаване въз основа на изведената по тълкувателен път норма?
Допустим ли е иск за съдебна защита срещу решения на ОС на камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и разполага ли член на камарата със защитимо право да обжалва и съответно с правен интерес да иска отмяната на незаконосъобразни решения на ОС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
се изтъква противоречие с формирана практика на ВКС в ППВС №1/53, ППВС №7/1965, ТР №1/2001 г на ОСГК, включително ТР№1/2013 г на ОСГТК по четвъртия въпрос, както и множество решения, съдържащи положителен отговор на въпросите. На следващо място/ т. 5, т. 6 от изложението / се формулират като въпроси възраженията по допустимостта на решението, както следва: допустимо ли е съдът да пренебрегне фактите, които ищецът и ответникът са определили като безспорни и да постанови наличието на други правопораждащи факти, служебно въведени; допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по правни и фактически основания, които не са наведени от страните / Изтъква се противоречие с практика на ВКС, реш. по гр. д №92/2009 г и реш. по гр. д.№1163/2010 г на Четвърто г. о на ВКС, реш по т. д №850/2012 г, реш. по т. д №1512/2014 г и др. на ТК на ВКС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емил Томов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли да се разглеждат във вреда на страната пречките при упражняване на процесуалните права, които не се дължат на пропуск от нейна страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.