чл. 92 ал. 2 ЗЗД

При очевидна изначална невъзможност за самостоятелно изпълнение на задължението да въведе същите в експлоатация по предвидения в закона ред в срок до 31.12.2008 год., поето преди издаване на акт 15, без да е уговорено съдействието на възложителите, изразяващо се в подписване на необходимите документи от тях и при отказ за съдействие от тях, не следва ли да отпадне отговорността за неустойка?
Следва ли отговорността за неустойка по чл. 92, ал. 1 ЗЗД да обхваща единствено задължения, които зависят единствено от волята и възможностите на длъжника по задължението, за да обезпечи тяхното изпълнение и когато съществува подобна клауза и при отказ от съдействие на ищците, не представлява ли същата договорена неравноправна клауза, противоречаща на добрите нрави?
Когато е договорена неустойка за неизпълнение на задължение, което не може да бъде изпълнено без съдействието на кредитора, а такова съдействие не е договорено и не се оказва, само по себе си това не дава ли основание за приложение на институтите, регламентирани в чл. 83, чл. 96 или най-малкото чл. 92, ал. 2 ЗЗД?
Замяната на длъжника СД “Етиком – Н. и Сие с „Вес-Инвест-Н“ ЕООД дава ли извинително основание на ищците да откажат да подпишат документите за издаване на акт 15 като предпоставка за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация и не следва ли с оглед злонамарените мотиви за неоснователно обогатяване на ищците, този отказ да води до отхвърляне на иска за неустойки?
Когато съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и констатира с оглед правната уредба, че е невъзможно изпълнението на задължението, за което се дължи неустойка, без съдействието на ищеца, не следва ли да даде указания в доклада по чл. 146 ГПК на ищците за представяне на доказателства, че е оказано необходимото съдействие и едва, след като се установи, че единствената причина за неизпълнението се корени в поведението на длъжника, да уважава подобен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД?