30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 92 ал. 2 ЗЗД

Чл. 92. […] (2) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

При очевидна изначална невъзможност за самостоятелно изпълнение на задължението да въведе същите в експлоатация по предвидения в закона ред в срок до 31.12.2008 год., поето преди издаване на акт 15, без да е уговорено съдействието на възложителите, изразяващо се в подписване на необходимите документи от тях и при отказ за съдействие от тях, не следва ли да отпадне отговорността за неустойка?
Следва ли отговорността за неустойка по чл. 92, ал. 1 ЗЗД да обхваща единствено задължения, които зависят единствено от волята и възможностите на длъжника по задължението, за да обезпечи тяхното изпълнение и когато съществува подобна клауза и при отказ от съдействие на ищците, не представлява ли същата договорена неравноправна клауза, противоречаща на добрите нрави?
Когато е договорена неустойка за неизпълнение на задължение, което не може да бъде изпълнено без съдействието на кредитора, а такова съдействие не е договорено и не се оказва, само по себе си това не дава ли основание за приложение на институтите, регламентирани в чл. 83, чл. 96 или най-малкото чл. 92, ал. 2 ЗЗД?
Замяната на длъжника СД “Етиком – Н. и Сие с „Вес-Инвест-Н“ ЕООД дава ли извинително основание на ищците да откажат да подпишат документите за издаване на акт 15 като предпоставка за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация и не следва ли с оглед злонамарените мотиви за неоснователно обогатяване на ищците, този отказ да води до отхвърляне на иска за неустойки?
Когато съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и констатира с оглед правната уредба, че е невъзможно изпълнението на задължението, за което се дължи неустойка, без съдействието на ищеца, не следва ли да даде указания в доклада по чл. 146 ГПК на ищците за представяне на доказателства, че е оказано необходимото съдействие и едва, след като се установи, че единствената причина за неизпълнението се корени в поведението на длъжника, да уважава подобен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Ефремова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

При преценка, дали неустойката по концесионен договор противоречи на добрите нрави, решаващият съд следва ли да вземе предвид за какъв вид неизпълнение е договорена неустойката – пълно, частично или забавено? Води ли до неоснователно обогатяване неустойка, която е еднаква за всички форми на неизпълнение?
Договорът за концесия за добив на подземни богатства какъв вид сделка е – гражданска, с административни елементи или едностранна търговска сделка?
Има ли задължение въззивният съд, като съд по съществото на спора, да направи свои фактически и правни изводи във връзка с фактите и обстоятелствата по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

„относно неустойката по предварителния договор“. Наред с това, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторите поставят и въпросите, за които поддържат, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно: 1. Налице ли е нищожност на неустойката поради нарушаване на добрите нрави, когато надхвърля размера на законна лихва, респ. размера на претърпените вреди, и 2. Как следва да се определят очакваните вреди от неизпълнението, за да се приеме, че клаузата за неустойка е нищожна.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Дачев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

За задълженията на въззивния съд като инстанция по съществото на материалноправния спор.
Дали и при какви предпоставки съдът следва да намали неустойката на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД при своевременно направено възражение за прекомерността й?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Особеният ред, по който се предоставят за ползване земеделските земи от ДПФ, по-конкретно в частта на предвиденото предварително съгласие с клаузите на договорите, обуславя ли неоснователност на последваща претенция за прекомерност на неустойката към момента на неизпълнение на договора? В случай, че при тази хипотеза не е налице неоснователност на претенцията, на база на какви критерии съдът следва да възприеме за доказан размера на претърпените вреди и изчисляването на размера им? Предвид особения статут на обектите на тръжната процедура допустимо ли е да се приеме, че санкционният характер на неустойката има толкова съществен превес, че следва същата да бъде възприета като санкция за неизпълнение?
С оглед териториалния обхват, типовия и унифициран характер на договорите за земи от ДПФ, евентуално уважаване на претенция за прекомерност на неустойката, предвидена в тези договори, нарушава ли нормативно установените равни условия по отношение на всички участници в тръжната процедура?
Какви са правомощията на въззивната инстанция относно преценката на доводите и възраженията на страните, която се извършва по делото, с оглед включването на същите в доклада?
Как следва да процедира съдът, установявайки прекомерност на неустойката – до колко да бъде намалена и при съобразяване на какви принципи се разглежда това възражение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Таня Орешарова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Нищожна ли е поради противоречие с добрите нрави процесната договорна компенсаторна неустойка и кои конкретни обстоятелства, установени по делото, следва да съобрази въззивният съд, за да извърши дължимата преценка за това, вкл. длъжен ли е бил да допусне поисканата експертиза за установяване на действителните вреди, претърпени от ищцовата болница поради неизпълнение на задължението по чл. 4 от процесния договор за повишаване на квалификацията?
Прекомерен ли е размерът на процесната неустойка и кои са конкретните обстоятелства по конкретното дело, които следва да се съобразяват при извършването на тази преценка и тези, които са ирелевантни, както и правилно ли решаващият съд е взел за месечна база за намаляването й конкретно възприетата сума от 280 лв.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геновева Николаева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Търговска ли е сделка – договор за наем между административен орган и ООД, съответно приложим ли е към нея чл. 309 ТЗ? Дали когато е налице смесен характер на договорното правоотношение /в частноправни отношения е налице административноправен, властнически елемент/ са приложими нормите на чл. 309 ТЗ, уреждащи отношения между търговци? Търговска ли е сделката, сключена между административен орган и частноправен субект, когато договорът се сключва при условията на конкурс и по определен от административния орган образец? Дължи ли се ДДС върху неустойка по договор за наем? При предявен иск за неустойка длъжен ли е съдът да индивидуализира размера и периода на присъдените суми? При уговорена неустойка в размер на „месечния наем“ или максимум „месечния наем“, в случай че не е налице друго пояснение, волята на страните е да приложат тази уговорка върху всеки отделен наем /периодично плащане/ или общо в случай на неизпълнение – максимум едно периодично плащане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Тотка Калчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

За преценката на трикратния размер на неустойката, като прекомерен?
Може ли да се състави извод, че предвидена в подзаконова нормативна уредба неустойка в трикратен размер по дефиниция се приема като съобразена с добрите нрави, доколкото е установена от закон?
При действаща подзаконова нормативна уредба /чл. 11а, ал. 4 Наредба №34/29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването /отм.//, която предвижда трикратен размер на дължимата неустойка, допустимо и законосъобразно ли е съдът да преценява договорна неустойка при същите параметри – основание и размер като нищожна, поради противоречие е добрите нрави?
При аналогия между законно установена и договорена неустойка, може ли съдът да състави извод за нищожност на договорената поради противоречие с добрите нрави?
Доколко съдът дължи съобразяване на съотношението между нормите на чл. 92, ал. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 1 ЗЗД при евентуална преценка за прекомерност на уговорената неустойка, с оглед справедливото разрешаване на спора и отчитане на интересите и на двете страни?
Длъжен ли е съдът при направено искане по чл. 92, ал. 2 ЗЗД първо да обсъди приложимостта на посочената норма и основателността на искането, след което евентуално да пристъпи към преценка дали неустоечната клауза е в такава степен прекомерна, че да обуславя нищожност поради нарушение на добрите нрави?
Какви са критериите за разграничение между хипотезите на чл. 92, ал. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 1 ЗЗД при данни за прекомерност на неустойката и какъв следва да бъде подхода на съда при обсъждане на приложимостта им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

При претендиране на неустойка, разписана в разпоредба, която покрива различни по вид неизпълнения от страна на длъжника и изложени претенции по отношение на различните нарушени задължения от страна на изпълнителя, следва ли да бъдат разгледани от съда като възражение за прихващане, направено в съдебния процес при условията на евентуалност?
При установяване на прекомерност на неустоечна клауза, следва ли съдът да прогласи клаузата за нищожна или да уважи иска до размера на установеното от съда обезщетение на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД, когато съдът установи, че е налице неизпълнението, за което е претендирано обезщетение?
Допустимо ли е до разглеждане на касационно обжалване възражение за определения размер на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на правния спор, с оглед задължителния характер на решението на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Ефремова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Докъде се простира възможността съдът да тълкува договорите по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на това тълкуване да се подменя действителната воля на страните? Следва ли да се тълкуват всички уговорки между страните, в това число и ясните, и еднозначни такива, или на тълкуване по смисъла на чл. 20 ЗЗД, подлежат само неясните и двусмислени уговорки?
Следва ли съдът да извърши преценката си относно съответствието на неустоечната клауза с добрите нрави само въз основа на критериите, посочени в Тълкувателно решение на ВКС №1/15.06.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №1/2009 г., или следва да вземе предвид и конкретните обстоятелства по делото?
Въпросът за приложението на чл. 92 ЗЗД, респ. за основанията, при които неустойката може да бъде намалена поради прекомерност?
По въпроса за правомощията на въззивния съд във връзка с установяване на фактическата обстановка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

12316 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела