чл. 19 ал. 4 ЗУТ

във втората фаза е бил за поделяемостта на дворното место. Според единичната и тройната СТЕ, дворното место е неподеляемо, защото жилищната сграда е разположена на регулационната линия, построена е в режим на свободно, а не свързано застрояване и не може да се образуват два УПИ с нормативно необходимото лице към улицата. Изискването на ЗУТ за минимален размер на лице на УПИ към улица, дори след намаляване с 1/5, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗУТ, т. е. до размер 12,80 метра не може да се спази, тъй като разстоянието между западната фасада на жилищната сграда и западната регулационна линия на парцела е около 13 метра, но при евентуално разделяне на парцела следва да се осигури разстояние от поне три метра от западната фасада на сградата до новопредвидената странична регулация /защото съществуващата сграда е построена в режим на свободно застрояване, а не свързано/, т. е. общото лице на новообразувания парцел към улицата /западно от сградата/ следва да е поне 15,80 метра, каквото лице в конкретния случай няма. Такова разстояние не е налице и от източната фасада на сградата до източната странична регулационна линия. Затова е прието, че становището на главния архитект на Община Етро поле по чл. 201, ал. 1 ЗУТ на л. 190 по делото е необосновано, а парцелът е неподеляем. Тъй като допуснатите до делба имоти са два при двама съделители, предвид дяловете на всеки от тях и установеното, всеки от тях кой имот е стопанисвал, съдът ги е разпределил по чл. 353 ГПК. и е постановил уравнение на дяловете в пари, съгласно нормата на чл. 69, ал. 2 ЗН. РС е съобразил това, че е налице невъзможност за теглене на жребий, дефинирана в т. 5 ППВС №7/1973 г. - „когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни“ и че в този случай не се съставя разделителен протокол, според постановеното в същия тълкувателен акт. Съобразено е и приетото в ТР №2/2021 г. на ОСГК на ВКС относно това, че за разпределение по чл. 353 ГПК не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение и разясненията в мотивите, че тази норма не изисква изразено съгласие от съделителите за начина на разпределение.