всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 200 ЗУТ

Чл. 200. (1) Реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19.
(2) Правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17 , а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот.
(3) (Отм. ДВ 36/2004).

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Може ли да бъде придобита по давност реална част от поземлен имот в урбанизирана територия, която не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ и при липса на юридическо основание за обособяването й като самостоятелен имот в действащата кадастрална карта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Налице ли е правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, когато спорната реална част е нанесена по кадастралната карта в имот на ответника?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Налице ли е допустимост на въззивното решение, постановено по искова молба, с която се иска установяване на право на собственост върху реална част от недвижим имот към момент на одобряване на кадастрална карта, когато исковата молба е нередовна, с оглед характера на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и разпоредбата на чл. 124, ал. 4 ГПК?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Възможно ли е да се придобие по давност част от неурегулиран поземлен имот (земеделска земя - нива), която част е съседна на урегулиран поземлен имот, и тази част да се присъедини към урегулиран поземлен имот (собственост на ищците), при условие че е налице забраната по чл. 61 (доп. ДВ, бр. 72/2021 г., в сила от 01.10.2021 г.) от Наредба №РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (ССПКККР), съгласно която не се допуска съединяване на поземлени имоти с различно трайно предназначение на територията или с различен начин на трайно ползване; Приложима ли е забраната по чл. 200 ЗУТ (чл. 59 ЗТСУ) само в хипотезата, че и двата имота са урегулирани, или е приложима и в случай на присъединяване на реална част от неурегулиран имот към урегулиран поземлен имот, а именно когато двата имота са с различно трайно предназначение на територията и/или с различен начин на трайно ползване?
Може ли с ортофото /аерозаснемане/ да се доказва годината на изграждане на оградата, или това се доказва с писмени доказателства (когато се касае за масивна плътна ограда)?
При условие че е налице незаконен строеж - ограда, която е изградена без съгласие на собствениците на имота, в който е поставена, и без разрешение за строеж, без дадена строителна линия и ниво, не е на регулационната граница и е в чужд имот (нива), следва ли се приеме, че ищците са завладели добросъвестно тази реална част, с която са навлезли в съседния неурегулиран поземлен имот - земеделска земя, НТП: нива?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните поотделно и в тяхната съвкупност?
Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, твърдения и доводи, без да изложи съображения защо отхвърля част от тях като неоснователни?
При наличие на противоречиви доказателства, длъжен ли е съдът да изложи мотиви за това кои приема и кои отхвърля, като посочи причините за това?
Длъжен ли съдът да се произнесе по всички предявени искове (в конкретния случай няма произнасяне по предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР) и би ли било възможно изпълнението на съдебно решение, с което са уважени предявени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, иск по чл. 54 ЗКИР или чл. 108 ЗС с оглед забраната по чл. 61 Наредба №РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно която не се допуска съединяване на поземлени имоти с различно трайно предназначение на територията или с различен начин на трайно ползване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли съдът във въззивното производство да събере доказателства за предпоставките за прилагане на чл. 200, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, при липса на възражения от ответната страна, чрез служебно назначаване на техническа експертиза. Ако такива доказателства не са събрани нарушават ли се принципите за равенството на страните в процеса, за служебното начало и установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото?
Прилага ли се забраната на чл. 200 ЗУТ за придобиване по давност на реални части от поземлен имот когато за територията има влязъл в сила ПНИ, но няма приети регулационни планове. Какво е действието на ПНИ?
Може ли съдът да приеме, че поради неприлагане на ПНИ и липсата на заповед по реда на пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ на кмета на общината, имотът остава неурегулиран и за него не следва да се прилага чл. 200 ЗУТ. Може ли да се придобие по давност реална/идеална част от такива имоти?
Налице ли е присъединяване на реална част към новообразуван имот по ПНИ на бившия ползвател по смисъла на чл. 200, ал. 2 ЗУТ, ако по предходен кадастрален план преди влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е индивидуализиран заедно със съответната реална част и се владее към момента на постановяване на решението на съда?
Какво е значението на липсата на определен срок в ЗСПЗЗ за довършване на процедурата по придобиване на право на собственост със заповед по пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделски земи, признати с решение на ПК, за придобивната давност на реална/идеална част от новообразуван имот по ПНИ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Атанас Кеманов

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Дали извода на съда, че ищецът не е придобил правото на собственост върху процесните две реални части от описаните имоти по давност въз основа на упражнявано в посочения период владение, с присъединяване на владението на праводателите му, е формиран при комплексна преценка на всички събрани по делото доказателства?
В хипотезата на придобиване по давност на реална част от поземлен имот в урбанизирана територия, за която е приет ОУП на гр. Варна /и в чийто граници се включва селищното образувание, в което попадат процесните поземлени имоти/ кои са приложимите минимални размери по чл. 19, ал. 1 ЗУТ-тези за градовете по т. 1 или за селищните образувания по т. 2; като се сочи противоречие с решение №52/10.05.2019 г. по гр. д. №2217/2018 г., решение №14/13.09.2022 г. по гр. д. №1600/2021 г. и решение №195/30.06.2014 г. по гр. д. №1279/2013 г., всички на ВКС, второ г. о.?
В хипотезата на придобиване по давност на реална част от поземлен имот в урбанизирана територия, относно процесните реални части, които се владеят от ищците, не следва ли да се приеме общата площ - 682 кв. м. /131 кв. м. + 551 кв. м./, която отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗУТ – при минимална площ на имота 300 кв. м. и лице 14 кв. м.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Снежанка Николова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Прилага ли се забраната по чл. 200, ал. 1 ЗУТ за придобиване на реално определени части от поземлените имоти в границите на населените места и селищните образувания, неотговарящи на изискванията по чл. 19 ЗУТ, чрез правни сделки или по давност за неурегулираните с план за регулация имоти, или тази забрана се отнася само за урегулираните поземлени имоти?
Може ли реална част от поземлен имот да бъде придобита по давност, ако фактическият състав на придовната давност е изтекъл в периода, когато имотът е бил извън регулация?
Считат ли се за урегулирани поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания, попадащи в обхвата на одобрен общ устройствен план или на действащ план за улична регулация?
Задължен ли е въззивният съд като инстанция по същество да постанови решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства като ги преценява поотделно и в тяхната взаимна и логическа връзка?
Длъжен ли е въззивният съд в случаите, когато не споделя изводите на първата инстанция по спорните факти да обоснове собствените си фактически изводи като обсъди всички относими доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диана Коледжикова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Налице ли е явно, непрекъснато и необезпокоявано упражняване на владение върху процесните реално обособени части от поземлени имоти, годно да направи ищеца собственик, при условие че са налице многобройни изявления от последния, признаващи правата на собственика, които изявления са направени пред съд и са многократно заявени в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС и след изтичането му?
Промяната в кадастралния и регулационния статут на имота, извършена преди изтичане на десетгодишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС, която промяна създава съсобственост между първоначалния собственик и трето лице и придава част от имота към друг имот, следва ли да се третира като факт, който прекъсва владението, както и необходими ли са активни действия по манифестиране на владението спрямо новия собственик - трето лице?
Могат ли процесните реални части от два поземлени имота да бъдат придобити по давност, като се вземе предвид забраната на чл. 200 ЗУТ?
Следва ли въззивният съд да изложи мотиви кои свидетелски показания кредитира и защо?
За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви при преценката на всички доказателства?
По приложението на нормите на чл. 172 и чл. 235, ал. 2 ГПК и конкретно - могат ли изводите на съда за основателност на иска да се основават само на показанията на свидетели, които са в близки отношения със страната?
За задължението на съда да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на приетите по делото експертизи?
По приложението на нормата на чл. 200, ал. 2 ЗУТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Може ли да бъде придобита по давност реална част от поземлен имот в урбанизирана територия, която не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ и при липса на юридическо основание за обособяването й като самостоятелен имот в действащата кадастрална карта?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

12329 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела