30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ

Чл. 18ж. (Нов – ДВ, бр. 34 от 1992 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 1995 г., в сила от 26.05.1995 г., доп., бр. 122 от 1997 г., бр. 113 от 1999 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие , а за имоти в границите на урбанизираните територии – и от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Когато земеделски имот е възстановен с решение на ОСЗГ с правно основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и не е засегнат от мероприятия по отчуждаване, внасяне в ТКЗС, ДЗС и сродните им формирования, нито е предоставян за ползване от ползуватели на основание пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, за признаване правото на собственост на старите собственици на имота освен решението на ОСЗГ и скица нужно ли е и издаването на заповед на кмета на общината с правно основание пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ?
Когато земеделски имот никога не е бил внасян в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, длъжен ли е собственикът да инициира процедура по признаване и възстановяване на имота пред ОСЗГ или би могъл да се легитимира като такъв само въз основа на старите си документи за собственост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Теодора Гроздева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Допустим ли е положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК при липса на спор за собственост, поради извършена продажба чрез публичен търг на процесен имот?
Допустим ли е положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и иск по чл. 108 ЗС от лица, които не се легитимират като собственици на имотите?
Противопоставимо ли е съдебно решение на трети лица, които не са били страни в исковото производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ?
Допустимо ли е съдът да осъществи косвен съдебен контрол на основание чл. 17, ал. 2 ГПК в хипотеза, когато страна не е отправила изрично искане в този смисъл, но своевременно е оспорила правото на ищеца, произтичащо от решение на поземлена комисия?
Задължен ли е въззивният съд да мотивира решението си, като обсъди всички доказателства и доводи на страните, включително всички възражения на страните, като изложи мотиви?
Какъв е статутът на имот, който преди включването в ТКЗС с ПМС №216/1961 г., е бил в регулация?
По кой ред следва да бъде възстановен имот, който преди включване в ТКЗС е бил в регулация?
Завършена ли е процедурата по възстановяване на собствеността с издаване на решение на поземлената комисия от 1996 г. на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ без да е приложена скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие и от техническата служба на общината, тъй като се касае за имот в регулация и не са налице доказателства по делото за наличие на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ?
Налице ли е пречка да бъде придобит по наследство недвижим имот без да е представено удостоверение за наследници, от което да се установи, предявилите иска лица правоприемници ли са или не на лицето, вписано в разписната книга към плана от 1934 г. и това лице притежавало ли е правото на собственост върху процесния имот преди неговото отнемане и ако е притежавало на какво основание?
Какъв е статутът на имот, който е бил в регулация преди включването в ТКЗС с ПМС №216/1961 г.?
Реституционната процедура приключена ли е с постановяване на решението за възстановяване правото на собственост в стари реални граници, без да е издадена скица, в която да е индивидуализиран имота по предназначение, площ, граници, съседи и др.?
Противопоставимо ли е съдебно решение на трети лица, които не са били страни в исково производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ?
Съставлява ли пречка за реституция обществен обект, обособен за жилищно строителство и път публична общинска или държавна собственост с оглед предназначението му за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Маринова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Какви са правните последици от липсата на приложение на регулацията спрямо процесните имоти? Съществува ли основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Как следва да се разреши конкуренцията между решението на Общинския съвет по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, с което е предоставена земя по реда на параграф 27, ал. 2 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г./ и последващото разпореждане от общината с тази земя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2022

Oчевидна неправилност на извода, че правото на собственост върху спорния имот е било надлежно възстановено в полза на наследниците на И. Г. С. с постановеното през 1994 г. решение на ОСЗ - Георги Дамяново. (Съдът е приел, че собствеността е възстановена въз основа на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и 6 ЗСПЗЗ, с които възстановеният имот бил достатъчно индивидуализиран. Данните по делото сочат, че процедурата по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ по определяне на застроената и незастроената част от б. имот пл.№191в кв. 33 по плана от 1920 г. е проведена през 2010 г. Няма данни след този момент ОСЗ да е постановила решение за възстановяване на правото на собственост върху незастроената част от имота въз основа на скица и удостоверение, издадени от техническата служба на общината. Нещо повече, в свое писмо от м. април 2021 г, представено пред въззивния съд, е удостоверила, че няма постановено решение поради непредставяне на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ. Това поставя под съмнение изводът на въззивния съд за завършена административна процедура по рестутиция на имота.)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Дияна Ценева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Може ли продажбата от несобственик да бъде основание за добросъвестно владение и придобиване на недвижим имот въз основа на кратката придобивна давност?
Следва ли с изрични действия придобилият на правно основание недвижим имот да демонстрира владението си или самото правно основание се явява демонстриране на завладяването?
Допустимо ли е да се приемат, кредитират и мотивират съдебното решение доказателства, събрани в нарушение на разпоредбата на чл. 143, ал. 2 ГПК, респ. – чл. 147 ГПК?
Следва ли съдът да приеме за установени факти и обстоятелства, които не са заявени с исковата молба и до първо съдебно заседание не са допълнени, а се касаят до предмета на делото и в частност до правата върху имота и правния интерес на ищците?
Следва ли съдът да игнорира свидетелски показания поради близост на свидетеля със страната?
Налице ли е произнасяне по непредявен иск, когато претендираното от ищеца право на собственост върху недвижим имот е обосновано с придобиване по наследство от един наследодател – дядото на ищеца чрез внасяне на имота в кооперативна организация при неговото обобществяване, а съдът е приел, че имотът е внесен от бабата на ищеца, но въпреки това е уважил иска?
Внасянето на земеделски земи в кооперативна организация от едно лице и впоследствие възстановяване на правата на собственост върху тези имоти в полза на друго лице, съответно – на неговите наследници, опорочава ли извършената реституция и води ли до незаконосъобразност на постановеното решение от Поземлената комисия?
Допустимо ли е под един и същи номер и на една и съща дата да бъдат издадени две решения за възстановяване по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ по една и съща преписка, но с различно съдържание и по какъв начин това се отразява на валидността на всяко едно от тях?
Относно допустимостта на обсъждане, кредитиране и позоваване от съда на свидетелски показания, които са били дадени в друго производство и конкретно – в нотариално производство по снабдяване с документ по обстоятелствена проверка, за които обстоятелства същите свидетели са разпитани и в съдебното производство?
Следва ли съдът да обсъди и да се произнесе по всички доводи, оплаквания и възражения на страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Основателни ли са искове по чл. 124 ГПК и чл. 108 ЗС – за право на собственост за реални части от имот, частично идентичен по първия кадастрален план на населеното място, несъответстващ изцяло на реституирания, или за цял имот, изцяло идентичен по последващите планове на населеното място, нанесен в действащата кадастрална карта с отбелязване в кадастралния регистър, че е собственост на ответника/ците, при твърдения от ищеца, че правото на собственост върху тези реални части или цял имот е възстановено по реда на ЗСПЗЗ чрез съдебно решение, а ответникът се определя за собственик с акт за частна общинска собственост, съставен по реда на ЗОС, който имот продава на трето лице и необходимо условие ли е за основателността на исковете нанасянето на претендирания имот като изцяло самостоятелен в кадастралната карта?
Допустимо ли е съдът да уважи исковете за реална част от имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ чрез съдебно решение с по-малка площ от документа за собственост, отговарящ на квадратура за обособяване на УПИ по ЗУТ, съгласно заключението на вещото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Принадлежи ли правото на възстановяване на земеделските земи в съдебното производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ на наследниците на техния притежател към момента на образуване на ТКЗС, макар към този момент той да е бил починал?
Би ли могъл собственик на земеделски недвижим имот да се разпореди валидно със собствеността си в полза на друго лице след включването на имота в ТКЗС?
Налице ли е спор за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и към кой момент следва да се установи собствеността, когато се претендира възстановяване на собственост на различни имоти от различни лица в стари реални граници при отказ на ОСЗГ да признае правото на възстановяване на собствеността на единия от правоимащите с мотив, че земите вече са възстановени на друго лице?
Следва ли при установителен иск, предявен по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ съдът да анализира предпоставките за принадлежността правото на собственост върху спорния имот към релевантния момент – образуване на ТКЗС само на ищеца при пълна липса на установяване правото на собственост на ответника, с годни писмени и гласни доказателства, които да дерогират правото на собственост на ищеца или следва да съпостави представените доказателства и от двете страни, за да обоснове правните си изводи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Атанас Кеманов

12329 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела