чл. 15 ал. 3 ЗС

Законен ли е строеж, изпълнен от лице, което няма право да строи в чужд имот поради липса на учредено в негова полза вещно право от собственика на поземления имот? При изрично въведено от собственика в спора възражение за нищожност на разрешението за строеж, издадено в полза на лице, нямащо законово право да строи в чуждия имот, длъжен ли е съдът, констатирайки основания, окачествяващи административния акт като недействителен, да го прецени преюдициално и да прогласи акта за нищожен, като същевременно съобрази как този факт се отразява на законността на строежа и какво е въздействието му върху правото на собственост на засегнатата страна, предявила иск по чл. 109 ЗС? Материалноправният въпрос относно възможността да се придобие по давност правото на собственост върху незаконен строеж. Когато увреждащото въздействие се осъществява чрез изграждане на постройка или определени нейни елементи, има ли правно значение, дали сградата е построена без строителни книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или при съобразяване със строителни книжа, които противоречат на строителните правила и норми?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Вещно право | Въззивно производство | Граждански процес | Сервитути

докладвано от съдия Елизабет Петрова

Определение №/..2025 по дело №/2024

Дали с отмяната на чл. 15, ал. 3 ЗС се погасява или се запазва признатото с отменената разпоредба право на суперфициарния собственик да ползва целия имот, а не само площта по чл. 64 ЗС? Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ваня Атанасова

I-во отделение, Гражданска колегия

съдия Ваня Атанасова

Висящи, Опр. по чл. 288 ГПК за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

чл. 109 ЗС, чл. 15 ал. 3 ЗС, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 40 ЗУЕС, чл. 64 ЗС

Определение №/..2025 по дело №/2024

Следва ли презумпцията по чл. 69 ЗС да се счита оборена, ако лицето, упражняващо фактическа власт, е променило намерението си и е започнало да държи същия за себе си, довеждайки тази промяна в намерението до знанието на собственика?
Налице ли е скритост на владението, ако лицето, упражняващо фактическа власт за собственика, е променило и афиширало открито и явно намерението си да държи за себе си, довеждайки това до знанието на собственика?
Представляват ли държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС фактически състояния, при които се упражнява фактическа власт, след като на собственика е заявено явно, открито и несъмнено намерение за своене - в случая чрез подаване на данъчна декларация за имота пред ответника?
Представляват ли държане за другиго по смисъла на чл. 69 ЗС същите тези действия?
Следва ли да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС когато е установено, че от държане на правно основание, фактическата власт е започнала да се упражнява с промяна в субективното намерение, а именно намерение за своене на същата, което е заявено пред собственика с подаване на данъчна декларация?
Налице ли е установена по скрит начин фактическа власт когато намерението за своене е доведено до знанието на собственика на вещта чрез входиране на данъчна декларация в деловодството му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Веселка Марева

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

чл. 15 ал. 3 ЗС, чл. 2 ал. 1 т. 2 ЗОС, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 64 ЗС, чл. 67 ал. 2 ЗС, чл. 68 ал. 2 ЗС, чл. 69 ЗС, чл. 7 ЗОС, чл. 86 ЗС

Определение №/..2025 по дело №/2024

Следва ли на правоимащите лица по смисъла на пар.1 ПЗР ПМС №235/1996 г., с учредено право на строеж върху държавна (общинска) земя, при предявен от тях положителен установителен иск по чл. 124, вр. с чл. 79, ал. 1 ГПК, при положение, че са бездействали и не са ползвали дадената от правната уредба възможност да изкупят земята за времето на действие на посочената разпоредба: от 19.09.1996 г. до 30.09.2006 г., на същите тези лица, за същия този период, да им бъде признато, че са осъществили недобросъвестно владение върху държавния (общински) имот в качеството на владелци?
Осъщественото бездействие през посочения период обуславя ли фактически и правен извод за наличие през целия този период на двата елемента на владението - обективен и субективен, осъществили се според въззивния съд в период, през който едновременно с бездействието е действала разпоредбата на пар.1 ПЗР ПМС №235/1996 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №/..2025 по дело №/2024

Подлежи ли на защита с негаторен иск по чл. 109 ЗС и следва ли да се приеме за накърнено вещното право на ползване по чл. 15, ал. 3 ЗС /отм./, в хипотезата на изградени порта и навес, блокиращи единия от двата входа към сградата и терена, обслужващи само един от обектите в сграда етажна собственост (търговски обект, магазин), по начин, препятстващ достъпа до вътрешната част на терена с лек автомобил, респ. надлежен ответник по иска ли е наемателят на обслужвания от въпросните съоръжения обект и има ли значение кога и от кого са изградени същите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №/..2024 по дело №/2024

1. Третото лице-помагач, в полза на което е учредено право на строеж върху държавен имот, който впоследствие придобива качеството на общински и ползва същия, има ли правен интерес да обжалва съдебно решение, с което съдът осъжда общината да предаде владението върху реална част от ползвания имот от третото лице-помагач?
2. Ползвател на държавен имот следва ли да бъде уведомен при промяната на собствеността върху имота - че същият от държавен става общински? В случай, че не е спазена процедурата по чл. 58, ал. 1 ЗОС, последващите разпоредителни сделки с имота нищожни ли са?
3. В случай на влязъл в сила и приложен и непроменен повече от 19 години регулационен план, счита ли се, че същият е последният действащ за територията и границите на имота следва ли да се съобразят с него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №/..2024 по дело №/2023

1. При прилагане нормата за височина на ограда, регламентирана в чл. 48, ал. 5 ЗУТ, нивото на прилежащия терен при издаване на разрешението за строеж (започване на строителството) ли трябва да се вземе предвид или нивото на прилежащия терен при завършване на строителството?
2. Документ, който съдържа всички реквизити на индивидуален административен акт, издаден от общинската администрация и дори е посочено основанието, на което се издава(чл. 62, ал. 2 АПК), но не е подписан от кмета на общината, а от частни лица представлява ли нищожен административен акт?
3. Ако такъв документ е приложен като доказателство в гражданско дело, което е от значение за правилното прилагане на спора, гражданският съд следва ли да прогласи нищожността му и ако това е така, но не го е направил въпреки изричното искане на страна по делото, налице ли е съществено процесуално нарушение?
4. Документ, който съдържа всички реквизити на индивидуален административен акт и дори е посочено основанието на което се издава, но е подписан от частно лице, има ли някаква правна стойност?
5. Отхвърлянето от страна на въззивния съд искане, отхвърлено от първата инстанция за назначаване на строително – конструктивна експертиза, с помощта на която да се установи дебелината на слоя бетон, чакъл и други материали, с които нивото на прилежащия терен в зоната на оградата е повдигнато след започване на строителството на процесната ограда, с цел тази дебелина да се вземе предвид при проверката дали височината на оградата надхвърля нормата установена в чл. 48, ал. 5 ЗУТ, представлява ли процесуално нарушение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Соня Найденова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

чл. 109 ЗС, чл. 15 ал. 3 ЗС, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 50 ЗС, чл. 64 ЗС

Определение №/..2024 по дело №/2023

е: правно възможно ли е да се прехвърля второ изключително право върху един и същи обект, след като приобретателят вече е станал титуляр на същото и действителна ли е сделката; обекти които са станали публична държавна собственост или публична общинска собственост могат ли да се прехвърлят с разпоредителни сделки, след като са изведени от гражданския оборот; ако сделката е сключена с нищожен административен акт, то това не води ли до непреодолима правна пречка и до основание за нищожност на договора за отстъпеното право на строеж. Тези въпроси не са намерили разрешение в мотивите на въззивния съд. Те се базират на застъпената в касационната жалба теза, че е налице двойно придобиване на сградата от страна на ответницата Д. - веднъж с договора за продажба от 1981 г. и втори път - с договора за суперфиция от 1988 г. Тази теза не е възприета от съда. Втората част на въпроса е израз на тезата на жалбоподателката, че поземленият имот е отчужден за обществени нужди, а не за жилищно строителство и поради това е станал публична държавна, а впоследствие публична общинска собственост и е изваден от гражданския оборот. Тази теза изобщо не е обсъждана от съда, а и същата е в пълно противоречие с другата теза на жалбоподателката, намерена за основателна в предходното производство по установителния иск за собственост, а именно че поземленият имот подлежи на реституция по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ (ако същият е публична собственост реституция не е възможна - чл. 7, ал. 4 ЗДС и чл. 7, ал. 4 ЗОС).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Определение №/..2024 по дело №/2023

е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 1 ТР№1/2013г. на ВКС, ОСГТК и решение №60156/14.07.2021г. по гр. д.№3156/2020г. на ВКС, ІІІ г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Вещно право | Граждански процес | Допустимост

докладвано от съдия Атанас Кеманов

Определение №/..2023 по дело №/2022

Поради вероятна недопустимост на въззивното решение - като постановено по нередовна искова молба, съдържаща противоречие между обстоятелствена част и петитум по отношение на това за какво конкретно се претендира: за собственост върху реална част от имот или за идеални части от този имот.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Теодора Гроздева